Полша в опит да стане най-голямата сред малките в ЕС

Външната политика на Полша след присъединяването на страната ЕС се откроява на фона на останалите "нови" в европейския клуб. Варшава винаги е била с уникална позиция по тежки за Брюксел въпроси като отношенията с Русия, Лисабонския договор и разширяването. Само за пет години Полша се сдоби с имиджа на лошото дете на ЕС. Единствено ирландците се опитаха да изземат тази роля през последната година, а от Варшава те получиха силна подкрепа и дори насърчение за проявеното непокорство.

С тази позиция страната много често е критикувана от партньорите на запад и неразбрана от партньорите на изток. Последните две европейски правителство на Полша не са влизали в директна конфронтация в рамките на ЕС, а Варшава винаги е отправяла деликатното послание "Съжаляваме, но това е нашият интерес и ние ще го отстояваме".

Тази позиция от гледна точка на запада е източник предимно на проблеми, публиката в Централна и Южна Европа обаче е склонна да се възхищава на поляците за готовността им да отстояват своите интереси в конкуренция с големите. В същото време обаче и от двете страни на континента има неразбиране защо Полша постъпва именно така.

Ключът бе открит по време на срещата в Гданск на 1 септември

Отбелязването на 70-ата годишнина от избухването на Втората световна война помогна да се разбере, че поляците живеят със своята история и съвсем естествено смятат да правят политика от нея.

В присъствието на руския премиер Путин, за когото разпадът на СССР е "може би най-голямата геополитическа катастрофа на XX век", полският премиер Доналд Туск твърдо постави въпроса с клането в Катинската гора. Темата не бе повдигната пред Путин, Меркел и Саркози, за да се дебатира. Темата бе повдигната, за да приемат останалите гледната точка на Полша. Тя бе приета от Запада и хладно отхвърлена от Русия.

С това и Полша, и ЕС спечелиха, защото се постигна политически консенсус около спорния исторически въпрос кой всъщност носи вината за войната и за нейните последици в Източна и Централна Европа. Варшава успя да привлече вниманието на публиката към своето право да получи извинения от големите в ЕС, а оттам и да претендира за особен статут в рамките на политическия съюз.

Посланията от срещата в Гданск бяха отправени във всички геополитически посоки. Западът разбра, че трябва да се съобразява с най-голямата като територия държава-членка на ЕС на изток от Германия. Русия получи посланието, че е вън от европейското историческо и политическо пространство, а малките държави на изток - че вече са улеснени в опитите си да бъдат като Полша, ако се опрат на нейния успех и общото историческо минало.

Образът на най-голямата сред най-малките в ЕС

Варшава даде ясен знак, че смята да гради образа на най-голямата сред най-малките в ЕС. Знакът е ясен, не защото Полша не е излъчвала подобни сигнали и преди, а защото сега бе разбрана и получи този статут. Срещата на медиите от Централноевропейската инициатива бе организирана от полското външно министерство само 3 седмици след Гданск, за да затвърди впечатленията.

Около дискусиите за ценностите в ЕС и солидарността (особено важна за поляците дума) в условията на криза, темата за историята бе деликатно поставена като призма, през която нещата трябва да се разбират. Поляците поставиха именно "разбирането" на общата история като ключ към задълбочаването на контактите.

Организираното посещение при презентацията на музикалния проект "39/89 Understanding Poland" на полския музикант Лукаж Роштковски бе нетрадиционен начин да се постави ударението в тази посока. Идеята на спектакъла донякъде наподобява "Звук и светлина" във Велико Търново, но с повече звук и по-малко светлина.

На слушателя на "Да разбереш Полша" се предлага да чуе за около 45 минути представата на автора за историята на неговата родина от 1939 до 1989 година, пресъздадена в музика. Общото усещане от този музикален разказ не се различава от усещането, което остава в туриста, който слуша разказа на своя гид из Варшава.

Всеки посетил полската столица, попада в един своеобразен филмов декор, построен сякаш за заснемането на историческа драма. Над 95% от сградите във Варшава са разрушени през Втората световна война. След това те са напълно възстановени по снимки и картини. Множеството паметници на съвременните исторически герои на Полша, почитта към Шопен и папа Йоан Павел II, който каза на поляците "не се страхувайте" от комунизма още през 1978 година, оставя в чужденеца "разбирането", че поляците са дали своята категорична оценка за своето минало.

България не е дала тази оценка.

Поляците са осъдили Германия за Втората световна война, но още по-жестоко са осъдили комунизма, неговите "герои" и вината на руснаците за него. Това важи за всеки гражданин на държавата, бе значение дали е музикант или работи в туристическия бранш.

Историческото право на извинение и зачитане

Полша е прегазена за две седмици от Германия, но поляците смятат себе си за силни хора, които са водили война срещу двете основни сили в Европа, а след това и срещу комунизма. Те поддържат историческото си право да получат извинение и зачитане. Общото разбиране за историята улеснява полските политици да водят целенасочена външна политика, да градят "образа на лошото дете", което да подчертава и значимостта на държавата в рамките на ЕС.

Позицията на най-голямата сред най-малките превръща Полша в естествен притегателен център за политики в Централна и Източна Европа. В този контекст лесно може да се разбере решението на президента Лех Качински да отлага до последно поставянето на подпис под Лисабонския договор. Солидарността, която Полша прояви към решението на ирландците, също е част от целенасочената политика за създаване на втори политически център на малките държави в ЕС, който да балансира интересите на развитите страни от запада.

Ако Полша успее в усилията си да изгради политически консенсус сред развиващите се държави, тя ще получи и по-големи шансове да реализира собствените си интереси – увеличаване на квотите за парниковите емисии, поддържане на по-ниски равнища на акцизите, по-голямо влияние в рамките на европейските институции и намаляване на руското влияние.

Тази политика ще бъде особено важна след влизането в сила на Лисабонския договор, който редуцира броя на еврокомисарите и дава право решенията в ЕС да бъдат вземани с обикновено мнозинство.

Полша има надежда да изгради своя външнополитически проект основно с исторически близките партньори от Вишеградската четворка, балтийските държави и Ирландия, също обременена от исторически комплекси.

"Приобщаването" на София

След промяна на властта в България, полската външна политика се оглежда и за приобщаването на София. Варшава все още търси сигнали за промяна в ориентацията на България, която заради икономическата си зависимост от големите в ЕС и Русия, до този момент пренебрегваше полските предложения за общи действия основно по темите "енергетика" и "земеделие".

В Полша обаче са твърде наясно, че ако искат някаква подкрепа от България, трябва да действат бързо. Премиерът Бойко Борисов оставя впечатлението, че новото правителство отново ще пренебрегне възможностите за сближаване на страната с исторически близките партньори от бившия Варшавски договор. Първата външнополитическа визита на Борисов е във Франция, което определено не се харесва на Варшава, защото представлява продължение на политиката на кабинета "Станишев".

Полша е в тиха война с Париж за земеделските субсидии и настоява за по-големи средства за новите членки в ЕС. България също има интерес от тази позиция на Варшава. Но втората голяма среща на Борисов ще бъде с италианския премиер Силвио Берлускони. Централноевропейската държава гледа на тази визита като сигнал за засилване на руското влияние в новото българско правителство, защото италианският премиер, освен сходния си имидж с Борисов, е сред основните защитници на Южен поток в ЕС.

Неслучайно Варшава е сред най-големите поддръжници на процеса на разширяване на ЕС. Страната гледа на Хърватия, Македония, Сърбия и Украйна не само като на важни икономически партньори, а и като на исторически близки държави, пострадали (също като Полша) от играта на Запада и СССР върху политическата карта на Европа.

Опитът на Полша да фокусира енергията на външната политика на "малките в ЕС" цели създаване на по-големи възможности процесът на разширение да продължи. Така Варшава ще получи значителен излаз на изток, а "малките" от своя страна ще получат излаз на запад. Позиция, от която целия Югоизточен регион на Европа може само да спечели.