Ползите и подводните подводните камъни на войната срещу Ирак

Въпреки че глобалната енергийна картина се е променила много от 1990 г. насам, едно нещо е сигурно: когато стане известно, че Вашингтон няма да се примири преди да свали иракския лидер Саддам Хюсеин от власт, цените на петрола ще скочат.

По време на операция Пустинна буря цената на суровия петрол от сорта Брент скочи с 20 долара от нивата си на 1 август 1990 г.- денят преди Ирак да нападне Кувейт. През февруари 2002 г., малко преди администрацията на Буш да започне кампанията си срещу Ирак, а самоубийствените атентати в Близкия изток се увеличиха, цените на петрола бяха около 20 долара на барел. Връщането към цени от 40 долара за барел е твърде вероятно предвид политиката на Вашингтон към Близкия изток.

Високите енергийни цени се отразяват върху различните икономически играчи по различен начин. Държавите от ОПЕК, с изключение на Ирак разбира се, ще бъдат най-големите победители в краткосрочен план. Повече от членките на организацията имат икономики, които ще залинеят или ще загинат без петрол. Такива икономики са нестабилни и неефективни. Например Групата за проучване на енергията смята, че бюрокрацията в Саудитска Арабия е толкова разпространена, че страната изпада в дефицит всеки път, когато цените на петрола паднат под 25 долара на барел, въпреки че саудитския петрол е един от най-евтините на световния пазар.

Следователно в краткосрочен план войната срещу Ирак ще бъде голямо предимство за държавите-производителки от ОПЕК. Дори заплахата от война им се отразява добре -- без потока от войнствени изявления на Вашингтон цените на петрола щяха да бъдат с около 5 долара за барел по-ниски отколкото са сега. Цените щяха да останат на относително ниски нива предвид миналогодишната световна рецесия, съчетана с тазгодишния вял растеж и бързото покачване на доставките на петрол от държавите, които не членуват в ОПЕК, но всичко, което поддържа заплахите на Вашингтон или води към война, ще ограничи присъствието на Ирак на пазара и ще увеличи максимално цените на петрола.

Ситуацията е дори по-добра за държавите производителки на петрол, които не членуват в ОПЕК. Въпреки че техните икономики със сигурност са обвързани с петрола, повечето от тях не разчитат на него толкова, колкото държавите от ОПЕК. Страните извън организацията рядко са изправени пред голям срив при падането на цените, но със сигурност са облагодетелствани при покачването им. Примери за подобни страни са Русия и Норвегия -- Норвегия инвестира всичките си приходи от петрола в националния пенсионен фонд, а Русия, въпреки че преживя голяма икономическа криза при падането на цените на петрола през 1997-1998 г., успя да запази социалната си стабилност и правителството си. Венецуела и Индонезия, които членуват в ОПЕК, не извадиха такъв късмет. Държавите от Персийския залив, членуващи в ОПЕК, оцеляха само заради големите си спестявания и малкото си население.

За държавите, вносителки на петрол, перспективата от война с Ирак не е толкова положителна, но покачването на цените на петрола ще им се отрази различно. Държавите, които ще пострадат най-много, ще бъдат тези, разчитащи на тежката индустрия и тези, чиито потребители разполагат с ниски нива на налични доходи. Увеличаването на цените на енергията ще нанесе директен удар върху джобовете на потребителите и индустриалците. Ефектът на доминото тогава ще бъде изключително видим, защото потребителите ще ограничат разходите си във всички сфери. Крайният резултат ще бъде, че неенергийният сектор ще страда от липса на продажби, а следователно и на финансиране. Това означава, че високите цени на енергията намаляват покупателната способност и стандарта на живот.

Следователно развиващите се държави ще пострадат най-много от евентуалната война срещу Ирак. Почти всички най-бедни държави по света силно зависят от тежката индустрия и имат малки налични приходи, или в много случаи и двете.

Сред развитите държави, САЩ ще пострадат най-малко. Те разполагат с най-високо ниво налични приходи от всички големи развити държави и не зависят от тежката индустрия. САЩ имат на своя страна още четири преимущества. Първо американската икономика е най-бързо развиващата се икономика, която отчита постоянен растеж от четвъртото тримесечие на 2001 г. насам. По това време Европа и Япония са в рецесия.

Второ, сравнено с националното производство, САЩ харчат по-малко за потребление на енергия, отколкото другите индустриализирани държави. Нетния внос е равен на около 1 процент от американския брутен вътрешен продукт, в сравнение с 1,5 в ЕС и 1,4 в Япония. Организацията за икономическо сътрудничество и развитие оценява, че рецесионния ефект на високите цени на петрола се отразява на ЕС по-силно отколкото на САЩ.

Трето, САЩ е най-големият производител и вносител на енергия. Страната произвежда 41 процента от собствения си петрол.

Четвърто, американският долар доминира на петролния пазар. Тъй като доларът в повечето случаи е стабилен в периоди на международни кризи, другите държави ще пострадат много повече. Например цените на петрола се увеличиха тройно в долари от началото на 1999 до края на 2000 г., а четворно в евро.

По БТА