"Информацията е новият петрол"

Ползите от отварянето на публичните данни може да стигнат 140 млрд. евро

Ползите от отварянето на публичните данни може да стигнат 140 млрд. евро

Представете си всички данни, с които разполагат обществените институции - списъци, анализи, доклади, данни за обществени поръчки, икономически обосновки, статистика и много, много други. Замислете се каква част от тях е публична, а още повече - в достъпен, лесен за ползване и обработване вид. Тези данни, вместо да отлежават по чекмеджетата (или файловете) на чиновниците, могат да се окажат от огромно значение за бизнеса. Икономическите ползи от дигитализацията и отварянето на публичните данни - преки и непреки, се изчисляват на 140 млрд. евро, според доклад на Европейската комисия (ЕК) от 2011 г.

Именно това е причината ЕК да предложи нов регламент, който задължава централните, местните власти и културните институти да предоставят събираната от тях публична информация за свободно ползване в интернет. Става въпрос за промени в директивата, известна като директива за отворени данни, които в момента се обсъждат в Европейския парламент.

Мотивите на EK за отварянето на публичните данни

Органите от обществения сектор произвеждат, събират или съхраняват големи обеми информация и съдържание --- от статистически, икономически или екологични данни до архивни материали, сбирки от книги или произведения на изкуството. Цифровата революция значително повиши стойността на този ресурс за новаторски продукти или услуги, базирани на данните като изходен материал.

Вече е широко признато икономическото значение на свободния достъп до ресурсите от данни, включително данни от обществения сектор. Например, според доклад, публикуван в "The Economist" през 2010 г., данните са се превърнали в "икономическа суровина почти наравно с капитала и труда", докато в окончателния доклад "Цифрова Британия" (Digital Britain) данните са наречени "валута на иновациите" ... и "жизнения сок за икономиката, основана на знанието". Съгласно неотдавнашно проучване общата пазарна стойност на информацията в обществения сектор през 2008 г. се оценява на 28 млрд. евро за целия Съюз. Същото проучване показва, че общите икономически ползи от по-нататъшното отваряне на информацията от обществения сектор чрез улесняване на достъпа до нея, възлизат на около 40 млрд. евро годишно за ЕС-27. Общите преки и непреки икономически ползи от употребата на ИОС в цялата икономика на ЕС-27 ще бъдат от порядъка на 140 млрд. евро годишно.

Освен функцията си на двигател за иновации и творчество, които стимулират икономическия растеж, данните от обществения сектор с отворен достъп също така укрепват позициите на гражданите, като улесняват демокрацията на участието и спомагат за по-прозрачно, отговорно и ефективно управление.

*Из доклад на Европейската комисия

"Това е отлична възможност за подобряване на прозрачността на управлението и за създаване на работни места за фирмите от малкия и среден бизнес във високотехнологичен информационен сектор". Това коментира евродепутатът от левицата Ивайло Калфин по време на състоялата се тази седмица в Брюксел дискусия "Достъп до обществените данни за прозрачност, знание и икономически растеж". Калфин е докладчик на Европарламента по промените в директивата, които най-вероятно ще бъдат одобрени окончателно в началото на 2013 г.

Практическите ползи от отворените данни

Пример за общественото значение на отварянето на публичните данни е опитът на група германски граждански активисти Openplanb. Преди около месец те публикуват в своя интернет портал данните за всички разписания на междуградския транспорт и част от разписанията на градския транспорт за цяла Германия. Целта е данните да бъдат на разположение на разработчиците на мобилни приложения. Приложения трябва да отидат отвъд "скучните разписания" и да бъдат в услуга на хората, като "пътуват много, ползват всекидневно обществен транспорт до работното си място в друг град или са принудени да се водят в инвалидна количка", разказват от Openplanb. Групата публикува в интернет данни за общо 300 000 гари с имената и географските им координати, както и информация за над един милион влакове и автобуси. Това обаче става без разрешението на съответните институции, които месеци наред не се решават на официално позволение.

Още един пример от Германия онагледява разнообразните ползи от отварянето на публичните данни. Порталът Open Data Berlin приютява 72 вида данни, групирани в 17 категории. Те са в суров вид, в машинно четим формат , което позволява напотребителите да правят самостоятелни проучвания и анализи или да изготвятспециални приложения за смартфони и таблети. Такива са например данните за завършилите висши училища в града, посещаваните специалности, оценките на студентите. Има данни закоординатите на най-известните 20 зелени маршрута със снимки с кратка информация, карта на местността, дигитална карта. Координатите могат да бъдат въвеждани в навигационни уреди. Още по интересни са приложенията, които предлага самият потрал. Едно от тях е интерактивна карта, на която могат да бъдат изчислени предполагаемите стойности на шума във всяко населено място, което попада под маршрутите на самолетите, кацащи на новото берлинско летище.

Примери в тази посока не липсват и в България. Тази година блогърът Боян Юруков се заема със задачата да свали и обедини данните за делата на всички съдилища, които се публикуват на страницата на всяко едно от тях. Той обработва 20 гигабайта информация за съдебни решения и ги предоставя във вид удобен за работа и анализ. Юруков използва публични данни и за разработката на сайт за изчезнали хора, за най-рисковите кръстовища в София, за честността на изборите, за бюджетните плащания, извършвани от ведомствата, както и подробна дигитална карта на загиналите в Балканските войни, на раждаемостта и др.

"В България има изненадващо много публична информация, но достъпът до нея не е свободен", каза на форума в Брюксел самият Боян Юруков. Той обясни, че среща огромни трудности с неподходящите за машинна обработка и анализ формати, в които тя се използва. Такава е информацията от търговския и от административния регистри например.

На събитието бяха изнесени данни, според които повторното използване на събираната от държавните и общински институции информация, може да увеличи заетостта между 3 и 8 пъти, а възвращаемостта на инвестициите е около 500 процента. До една трета от разходите за администрация, обработка и прехвърлянето на информацията могат да се компенсират от по-ефективното ѝ използване.

Проблемите

Въпреки безспорните ползи за бизнеса и гражданите от отварянето на публичните данни и предоставянето им за повторна употреба безплатно или на ниска цена, оказва се, че промените в директивата срещат известна съпротива от институциите. Причините са две -- разходите и заплахи за сигурността. В документа е предвидено изключение за публикуването на секретната информация, свързана с националната сигурност, и за личните данни на хората, но участниците на дискусията в Брюксел изтъкнаха и други заплахи, свързани с отварянето на публичните данни.

Мартин Клим от общината в Хамбург посочи, че местната ботаническа градина отказва да публикува данни за отглежданите там растения, тъй като се опасявали от кражба на редки видове. Бенджамин Уайт от Британската библиотека, институция с огромен опит в дигитализацията и предоставянето на данни, изтъкна нуждата от огромен финансов ресурс за отварянето на данните, който няма как да дойде само от общините или държавата. Това създава опасност от налагането на монополи от корпорации, които ще финансират тези дейности, но при определени условия, засягащи конкуренцията (пример - Google).

Така или иначе по въпроса със заплащането за повторна употреба на публични данни все още няма консенсус в ЕС. Именно това е причината за редицата дискусии и информационни кампании по темата, чиято цел е да се стигне до единодушно решение по спорните въпроси и следващата година да се даде ход на промените в директивата, които ще са от огромна обществена и икономическа полза.

Споделяне
Още от България

Как оценявате кризисните икономически мерки на правителството?