Ползите за България от офсета плуват в мъгла

Ползите за България от офсета плуват в мъгла

Забавените плащания към фирмите, които изпълняват големите договори за модернизацията на Българската армия, оказват "известно влияние" върху темпа на изпълнението на офсетните споразумения към контрактите за нова военна техника. Това посочиха от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма в справка, поискана от Mediapool.

Основната цел на офсетните споразумения по договорите за купуването на скъпа военна техника е да компенсират големите разходи за отбрана, като осигурят инвестиции в други сектори на икономиката. Това е и удобен аргумент пред данъкоплатците, които традиционно не приемат многомилионни харчове за военна техника.

Така всички големи договори на МО са придружени и от офсетни споразумения. В директния офсет влизат дейностите по поддръжката на военното или отбранителното изделие, което ще се доставя с основния договор. Към индиректния офсет срадат инвестициите в различни цивилни сектори на икономиката на дадената страна - придобиване на материални и нематериални активи, технологии, ноу-хау и други.

Много въпросителни при изпълнението

Този инструмент обаче до момента не се използва от България, а на въпрос за каква сума са реалните ползи за България по линия на офсетните споразумения и за каква обща сума са сключени такива споразумения, началникът на сектор "Офсетни програми" към дирекция "Икономическа политика" Кирил Мазнев официално отговаря, че "в настоящия момент се изпълняват успешно четири офсетни споразумения, по две от които има реализирано преизпълнение".

С това се изчерпва подадената от МИЕТ сега информация при положение, че по данни на същото ведомство към средата на 2008 година са сключени офсетни споразумения за 614 265 175 евро, от които 198 285 753 евро са индиректен офсет. Сега от МИЕТ уточняват, че забавените плащания оказват влияние и върху темпа на представянето на нови индиректни офсетни проекти.

По договора между “Юрокоптер” и Министерството на отбраната за закупуване на 12 вертолета “Кугър” и 6 вертолета “Пантер” за военноморските сили за 358 млн. евро, сключен през 2005 г., например споразумението за индиректен офсет е за 105. 6 млн. евро. Пет години по-късно от МИЕ в отговор на запитване на Меdiapool съобщиха, че "се очаква отчет за изпълнението на първия етап от индиректния офсетен проект".

Ново договаряне на споразуменията

В същото време МО поради окаяното си финансово състояние е забавило плащанията по договорите и иска да се разбере с фирмите да приключат договорите на по-ранен етап, като бъдат отказани част от поръчките. От МИЕТ съобщиха, че ако МО преразгледа сключените договори с изпълнителите на специалните обществени поръчки, то и "офсетните споразумения ще бъдат пропорционално преразгледани съобразно постигнатите договорености".

Остава отворен въпросът, ако договорите бъдат преразгледани и фирмите се съгласят да се откажат от поръчки за милиони по желание на България, как точно страната ни ще отстои изпълнението на офсета в своя полза.

Договорът с италианската компания “Аления Аеронавтика” за доставката на пет транспортни самолета “Спартан“ за 91 млн. евро бе сключен през 2006 г., а споразумението за индиректен офсет е за 70.7 млн. евро. То трябва да се покрие основно със строителството на оранжерия за рози. След пет години от МИЕ съобщиха, че "проектът стартира с осигуряването на терена за строителство".

До момента няма санкции

Изпълнението на индиректния офсет се контролира от министъра на икономиката, енергетиката и туризма. От МИЕТ съобщиха обаче, че срокът за изпълнение на компенсаторните споразумения е 10 години и "до момента не е възниквала необходимост да се налагат санкции на изпълнителите".

В същото време по неофициална информация при изпълнението на повечето офсетни споразумения има изоставане. Към момента държавата обаче не прави много по въпроса за забавянето на индиректния офсет, мотивирайки се с десетгодишния срок за изпълнение на споразуменията.

Междувременно с промени в Наредбата за възлагане на специални обществени поръчки наскоро бе намалена отговорността при неизпълнение на компенсаторното споразумение от 50 процента на 20 процента от стойността му. Аргументът е "международната търговска практика". В страни като Белгия, Гърция, Италия, Австрия, Португалия, Чехия, Канада и други отговорността при неизпълнение варира от 10 до 15 процента.

Офсетни споразумения са сключени и по договорите с "Даймлер-Крайслер", с “Текстрон” за закупуването на 7 бронирани машини за 14 млн. лева и др.

Разнобой за смисъла на офсета

Офсетните споразумения към договорите за военна продукция не се приемат еднозначно, като има мнения, че те оскъпяват цената на конкретните продукти, които се купуват.

Според Кирил Мазнев обаче не съществуват доказателства, че офсетните задължения водят до чувствително оскъпяване на специалната продукция, а освен това "при правилното и умело използване на компенсаторните механизми създадените нови способности и дългосрочните икономически ползи многократно надхвърлят евентуалното оскъпяване на закупуваната специална продукция".

В края на миналата година обаче директорът на Дирекция "Политика по въоръженията" в Министерството на отбраната Владимир Малинов коментира пред вестник "Бъгарска армия", че "заложените в закона високи изисквания за офсет пораждат съмнения, че компаниите предлагат своите продукти на по-високи цени, като оскъпяването обикновено е около 30 на сто". Той се позова на изследвания на ниво Европейски съюз, според които реалният, номинален офсет възлиза на една трета от стойността на поръчката.

В тази връзка с промените в наредбата стойността на офсета вече е ограничена до 100 процента от цената на специалната обществена поръчка. Кирил Мазнев уточнява още, че с изменението на наредбата офсетът остава задължително условие за участие в процедурата за възлагането на специална обществена поръчка с компенсаторно споразумение, но не е критерий за възлагане, както беше до този момент. Офсетът се насочва изцяло към сферата на сигурността и отбраната, производството на стоки с двойна употреба и трансфер на технологии.

Така въпросът за ползата на България от индиректния офсет остава отворен на фона на предстоящото стартиране на един от най-скъпите проекти от модернизацията на армията – за купуването на многоцелеви изтребител.

Още по темата
Още от България

Адекватни ли са мерките за кризите с водата и боклука?