Помага или пречи Пактът за стабилност?

Дванадесетата среща на членовете на Инвестиционната харта на Пакта за стабилност в Югоизточна Европа се състоя на 22 и 23 ноември в София.

И какво от това?, запитаха се повечето от присъстващите икономически експерти и най-вече журналистите. Особено за представителите на медиите българското домакинство на оцененяваната като престижна проява не произведе новина. А само оценки на представителите на структурата.

Според националния координатор на България за Пакта за стабилност Милен Керемедчиев, структурата е помогнала много за развитието на инвестиционния процес в Югоизточна Европа. И дори - по думите му, от 3 години се забелязва преминаване на политиките на страните от региона от ударно привличане на инвестиции в изнасяне на частни капитали зад граница. За посочената от Керемедчиев най-голяма българска инвестиция от 6 млн. долара във фабрика за безалкохолни напитки в Албания обаче нито държавата, нито Пактът за стабилност имат пряка заслуга. Косвено - като въдворители на стабилността в региона, те донякъде са гарант за привличането на 36 млрд. долара чужд капитал в осемте страни от Югоизточна Европа през 2003 г. Както Керемедчиев призна обаче, тази сума е нищо в сравнение със 173-те милиарда долара преки инвестиции в Централна Европа.

Не пропусна да похвали усилията на Пакта за стабилност и заместник-специалният му координатор Майкъл Моузер. Според него е забележително постигането на политически консенсус на държавно ниво в страните от региона. Българското съпредседателство на структурата ще превърне догодина държавата ни в домакин на престижната церемония по избора на инвеститор № 1 в Югоизточна Европа.

Помпозните прояви с купища политици от региона и похвалните думи обаче няма да построят Дунав мост ІІ и магистралата София-Ниш - проектите, анонсирани като приоритетни за България и забавени с години. И докато поне за съоръжението над реката при Видин и Калафат последната информация е, че ще започне да се строи през август 2005 г., то изграждането на аутобана от българската столица до сръбския град все още е само виртуално намерение, за което се търси подходящата и изгодна формула за реализация.

Вярно, че по своята същност Инвестиционната харта само подпомага политическата реформа в страните от Югоизточна Европа в посока пазарна икономика и увеличаване на инвестициите.

Но на България отдавна ѝ е признат статутът на държава с пазарна икономика

А по отношение на привличането на чужди инвестиции сме първенци в региона с прогнозите от над 3 млрд. долара за 2004 г. Реформите, които страната ни продължава, са обвързани с членството ни в Европейския съюз през 2007 г. и изпълнението им се следи изкъсо от Брюксел.

Няма как да не направи впечатление, че нито един от представителите на Пакта за стабилност не можа да посочи като пример един завършен с финансовата помощ на Пакта проект, който е интеграционен за региона на Балканите.

На този фон още по-щекотлив става въпросът за ползите на страната ни от Пакта за Стабилност. Такива към момента липсват. Освен това, в очакване на милионите от структурата, с които ще се реализират инфраструктурните проекти в Югоизточна Европа, се блокира и частната инициатива на пазарно заинтересуваните от тези проекти компании.

Пречи или помага Пактът за стабилност?

"Такива мултинационални структури и други международни институци са важни и помагат при политическа криза, несигурност или война, защото е много важно да бъде постигнат консенсус, дори под външен натиск, за най-спешните приоритети в региона", обясни пред Mediapool и Радио Нова Европа Лъчезар Богданов, анализатор в "Индъстри уоч". Според него обаче след постигането на обществената и финансова стабилност, тези структури по-скоро започват да пречат на инвестиционния процес, отколкото да му помагат. "Причината е, че те са доста сложни, бюрократични по своята същност и защитаващи противоположни интереси на различните страни в региона", коментира той.

Ставаме зависими от обещания

"Прекалено много започва да се разчита на външните донори и на политически подкрепени инфрастуктурни проекти. Обществото се надява те да се реализират и да изтеглят икономиката ѝ напред", допълва Богданов. Според него най-добре се реализират инфраструктурни проекти, когато първо се акумулират местни ресурси и се даде възможност на частната инициатива да развива бизнес в съответната сфера. "Така те могат да се превърнат в бизнес проекти, а не да останат политически намерения, подкрепяни единствено от правителства", казва анализаторът

"Много от проектите, за които се говореше и за чиято реализация се разчита на Пакта за стабилност, отдавна биха могли да бъдат завършени чрез концесии при наличието на пазарен интерес", смята Богданов. По думите му за региона на Югоизточна Европа опитът отдавна е показал, че частните инвестиции значително надхвърлят публичните. "В крайна сметка компаниите виждат бизнес възможностите в страни като България, Румъния, Сърбия и те инвестират независимо от наличието или от липсата на Пакта за стабилност и други подобни структури", аргументира се експертът.

"Никой от частния сектор и в условията на пазарна среда не би се хвърлил на грандомански и скъп проект, от който хората всъщност нямат ползи и не са готови да плащат за ползването му. Ще се строят пътища, мостове и пристанища, там където има трафик, а не където политиците са решили преди 20 години, просто гледайки картата", допълва Богданов.

Частният капитал отсява най-добре полезните проекти

"Ако се допусне конкурентно навлизане на частните инвеститори в инфраструктурата , пазарът постепенно ще отсее много от проектите. Например при пътищата превозвачите ще избутат нагоре онези дестинации, от които има най-голяма нужда. Така ще се отхвърлят онези проекти, чиято единствена цел е трупането на политически дивидент" смята анализаторът от "Индъстри уоч".