Помогнете на бедните страни, за да спрете Бин Ладен

Военните атаки срещу Афганистан продължават. Но не е достатъчно да се бомбардират лагерите на терористите и да се хвърля храна на населението. Трябва да бъде съставена конструктивна програма, за да се поправят несъвършенствата на глобалната система - онези несъвършенства, от които печелят поддръжниците на всички като Осама Бин Ладен по света.

Живеем в свят, белязан от глобалните пазари, но политически този свят е все още дълбоко свързан със суверенитета на държавата. Някои международни институции поддържат глобалните пазари, но те далеч не са съвършени. Международните институции, които се занимават с разпространението на обществени блага като поддържането на мира, опазването на околната среда, борбата срещу бедността, подобряването на здравеопазването, условията на труд и човешките права, са още по-малко ефективни и разполагат с още по-малко средства.

Преди глобализацията на финансовите пазари, грижата за голяма част от обществените блага, можеше да се остави на отделните правителства. Сега, когато капиталите се движат свободно, отделните страни трудно могат да налагат данъци и норми по отношение на движението на капитали от едно място на друго. Освен това репресивните и корумпирани режими и слабите държави, в голяма степен са истинската причина за бедността.

В този смисъл не е ли достатъчно да се намерят по-добри системи за разпределяне на обществените блага в глобален мащаб и да се намери начин за издигането на по-добри правителства в отделните страни.

За съжаление, външните помощи, така както се управляват в момента, рядко са ефективни и често се оказват противопоказни. В общи линии виждам пет основни причини за това положение:

1) външната помощ се дава, за да обслужва интересите на дарителите, а не на получаващите. Страните - донори, често пъти, отпускат помощи като се започне от националните интереси по въпросите на сигурността и се стигне до геополитическите съображения;

2) в много случаи получаващата страна не е способна да усвои помощите, защото проектите се управляват от външни субекти, а когато експертите се оттеглят остава твърде малко;

3) външната помощ обикновено се дава на правителствено равнище, а правителствата, за които са предназначени помощите , ги отклоняват според своите интереси;

4) донорите държат да запазят своя контрол върху отстъпените помощи, но като резултат се получава липсата на съгласуваност;

5) външната помощ е предприятие с висок рисков фактор. Трябва да се намерят по-добри начини за финансирането на международните помощи, за да се поправят някои несъвършенства на глобализацията.

Според моето предложение Международният валутен фонд би трябвало да пусне акции със специални права на тираж (СПТ), а богатите страни да дадат от резервите си. Акциите СПТ, създадени през 1969 г. и пуснати в обръщение последно през 1981 г., са ценни книжа от международния резерв, използвани като отчетна единица и като средство за разплащане между членовете на МВФ, като предвиждат и други страни-вложителки.

Още по-важно е да се подобри способността международните помощи да се насочват по предназначение. Моето предложение подсказва създаването на нещо подобно на пазар, където програмите се състезават за финансиране от донорския фонд, което ще означава създаването на международна комисия под егидата на МВФ, но независима от него.

Тази комисия ще решава не само дали програмите са подходящи, но също така ще бъда натоварена с техния мониторинг и оценка. Страните-донори, обаче, ще са свободни да избират кои от подходящите програми на СПТ да подкрепят със своите акции , създавайки по този начин отношения между донори и кандидатстващи, подобни на пазарните.

Подходящите програми трябва да притежават три основни характеристики:

1) Доверителски фондове за разпределението на обществени блага в глобален мащаб като борбата срещу СПИН, например. Тези фондове ще се управляват от международна комисия, която може да действа чрез някоя международна агенция като Световната здравна организация или като се създадат национални агенции.

2) Програми за развитие, изработени от отделните правителства.

Тези програми ще се представят от правителствата на кандидатстващите страни и ще се подписват от донорите. В случай, че страна, получила помощ, не изпълни поетите ангажименти, дарителите ще оттеглят подкрепата си.

3) Неправителствени програми, особено полезни в страни с авторитарни или корумпирани режими. Вместо да се подсилват лошите правителства, международната помощ ще даде на гражданското общество еквивалентни източници на средства.

Освен това много дейности могат да се осъществят по-добре извън правителствените канали. Микрокредитирането е един от примерите. Доказателствата за ефективността им са много(Бангладеш).

Използването на неправителствени канали е едно голямо предимство на системата. Световната банка е длъжна, поради своя статут да действа на правителствено равнище в много от своите дейности. По тази причина тя често пъти подпомага репресивни и корумпирани режими. Джеймс Улфънсън, президентът на Световната банка, се опита да работи в сътрудничество с неправителствени организации, но беше атакуван от всички страни.

Разбира се, при оценката на тази система, трябва да си дадем сметка, че един "пазар" на външните помощи, няма да бъде толкова ефективен, колкото нормалния пазар. При опита да се произведе частно богатство, се следва един единствен прост критерий: първоначалната линия. Обществените блага, обаче, трябва да се оценяват в зависимост от ефекта, който те оказват върху различните отрасли на обществения живот.

Увеличаването и подобряването на управлението на международните помощи стана още по-необходимо след терористичните атентати от 11 септември. Трябва да направим всичко възможно, за да изкореним тероризма, без да позволяваме това да стане основен ангажимент, който да погълне всички средства. Трябва да предложим перспектива, ако искаме да завладеем сърцата и умовете на онези, които търпят несъвършенствата на глобализацията.