Помощите за Беслан не стигат до семействата на пострадалите

Ако вярваме на официалните изявления и на репортажите на държавната телевизия, цяла Русия се е мобилизирала в помощ на оцелелите от заложническата криза в Беслан. В московските училища се събират дарения. Правителството обяви, че взема мерки и ще създаде специална комисия за централизирано събиране на помощите под ръководството на Дмитрий Козак, новият "супер-губернатор" на Северна Осетия и доверен човек на президента Владимир Путин.

Бизнесмени телефонират в Северна Осетия и питат за номера на банкови сметки, за да участват в обявената масова съпричастност. От чужбина също пристига хуманитарна помощ. Над 187 тона медицинско оборудване и лекарства са изпратени от 14 държави, според агенция ИТАР-ТАСС.

Какво е положението на място - десет дни след кървавата развръзка на терористичното нападение срещу 1-во училище на северноосетинския град Беслан? Конкретните резултати от тази мобилизация не са особено осезаеми. Засегнатите от трагедията семейства са оставени да се оправят сами. Те често се затварят вкъщи, шокирани от нанесената им травма. Самата мисъл да излязат навън и да помолят местната администрация за някаква помощ им се струва непосилна.

Лена Смирнова седи на табуретка в кухнята си, обляна в сълзи. Тя е една от тези, които се нуждаят от незабавна помощ, но все още не са я получили. Тази млада руска жена, избягала от Чечения в Беслан през 1996 г., е загубила десетгодишната си дъщеричка Ина. Лена едва говори от мъка. Семейството няма средства и разчита на скромните доходи на бабата, която държи сергия на местния пазар. В малкия хол гори свещ пред снимка на загиналото момиченце, на която то е с бяла дантелена якичка.

При вземането на заложници в този 40-хиляден град по официални данни са загинали 339 заложници, около 100 са в неизвестност, а над 700 са ранени. Както и при други семейства, единствената държавна помощ, получена от Лена, са 25-те хиляди рубли (около 700 евро) за погребението. Сумата обаче е била недостатъчна и се е наложило, както и друг път, да се вземат пари назаем от съседи и приятели.

Руските власти обещаха обезщетение от 100 000 рубли (около 3000 евро) за всеки загинал заложник, 50 000 рубли за ранен и 15 000 рубли (около 420 евро), ако заложникът се е прибрал физически здрав у дома. И до момента обаче никое от семействата в Беслан, с които е разговаряно, не е видяло и копейка от тези пари.

"Още изготвяме списъци на пострадалите семейства", опитва да обясни Ерик Гусеев, ръководител на общинската комисия в Беслан, натоварена с разпределянето на паричните помощи. "Още не сме намерили време да помогнем на оцелелите и близките им. Досега идентифицирахме мъртвите и ги погребвахме", добавя той.

В тези краища населението не храни никакви съмнения, че чиновниците са корумпирани и "отклоняват" хуманитарните пратки. Жителите на Беслан се опасяват, че предназначената за тях помощ ще бъде открадната от администрацията и ще се загуби из многобройните звена на руската бюрокрация.

В опит да се осуетят подобни присвоявания бе създадена независима структура по инициатива на група учителки от 1-во училище, повечето от които са били сред взетите от терористите заложници. В интернет-клуб, даден им назаем от местен предприемач, заместник-директорката на училището Елена Касумова и нейните приятелки основават Комитета на учителите за помощ на жертвите от терористичното нападение в Беслан.

"Решихме да действаме сами, за да насочим по-добре помощите към най-бедните", обясняват учителките. "Знаем, че официалните списъци на имащите право на помощ, които са в кметството, вече са подправени. Много хора, които нямат нищо общо с вземането на заложници, се уредиха да им впишат имената в тях", добавят учителките.

Радио Ехото на Москва съобщи за проекта, който за западняците може и да изглежда банален, но в тези белязани от задушаващия централизъм на съветската епоха краища е знак за дързост и свобода. Нещо като предвестник на зараждащо се гражданско общество, нещо като опит животът да продължи и след катастрофата.

*По БТА