Поправителен в земеделието: Връщат се европарите за селски интернет

42 млн. евро се насочват за мрежа в отдалечените населени места

Поправителен в земеделието: Връщат се европарите за селски интернет

42 млн. евро се насочват за широколентов интернет в селските райони, реши в сряда кабинетът "Борисов". На практика с това решение Министерството на земеделието се поправя, след като през 2020 г., след 2 години приготовления и обещания се отказа да открие прием за интернет в селата и пренасочи предвидените за това 30 млн. евро за субсидии на калпак на фермерите заради пандемията. Успоредно с това българското правителство иска още 102 млн. лв. за дигитално земеделие в Плана за възстановяване на ЕС, което се зарича да усвои до 2023 г. Изненадващото превръщане на дигиталното земеделие в приоритет за българското правителство произтича и от факта, че Брюксел го обявява за такъв в новата си стратегия "От фермата до трапезата", която трябва да спомогне за превръщането на икономиката на ЕС в неутрална за климата.

Назад, напред

"С 42 млн. евро ще бъде обявен прием на проектни предложения по подмярка 7.3. "Широколентова инфраструктура, включително нейното създаване, подобрение и разширяване", съобщи правителствената пресслужба в сряда. От Министерство на земеделието уточниха пред Mediapool, че приемът за усвояване на средствата ще бъде стартиран до края на януари. Отново целият проект ще се изпълнява от Държавната агенция за електронно управление, която вече била готова с проекта.

Именно неуредици между чиновниците на Министерство на земеделието и агенцията доведоха до 2 години протакане на старта, а накрая през 2020 г. Министерство на земеделието се отказа от 30 млн. евро за прокарване на интернет и пи пренасочи за субсидии заради коронавируса.

В детайли, за първи път още на 27 ноември 2018 г., когато министър на земеделието бе Румен Порожанов, земеделското министерство публикува за обществено обсъждане насоки за кандидатстване по мярката за интернет в селата на стойност 30 млн. евро. Едва на 4 юни 2019 г. обаче управляващият орган на ПРСР обяви прием по нея. Година по-късно стана ясно, че след фалстарт кандидатстването е преустановено.

Самата Десислава Танева обяви тогава: "Ние я отворихме (мярката за интернет - б.а.). Появи се проблемна тема с неуточнени детайли, тъй като по дефолт изпълнител е Държавната агенция за електронно управление. Три месеца се изчистват всички детайли. На практика сме в готовност да обявим тази мярка през февруари или март по график", каза тя.

Още тогава от Министерство на земеделието посочиха, че този прием е отложен. "Приемът по подмярка 7.3 е отложен за началото на 2021 г.", казаха от там.

Оказва се, че средствата за предстоящия прием дори са увеличени с 12 млн. евро до 42 млн. евро. Експерт от дирекция "Развитие на селските райони" от агроведомството, пожелал анонимност, посочи, че средствата за прокарване на интернет са увеличени, защото България вече кандидатства и за други 102 млн. лв. за дигитално земеделие по Плана за възстановяване на ЕС. Така, страната искала да покаже, че широколентовият интернет е приоритет за правителството. Официално от Министерството на земеделието посочиха, че няма връзка между стартирането на мярката сега и кандидатстването за над 100-те млн. лв. по Плана за възстановяване на ЕС.

Прехвърляния

Други близо 30 млн. евро ще бъдат насочени за разширяване на обхвата на подпомагане по мярка 12 "Плащания по "Натура 2000" и Рамковата директива за водите" във връзка с включване на нови защитени зони по Директивата за опазването на дивите птици и по Директивата за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна.

"Изменението е важно, защото още от 1 март ще можем да предоставим компенсаторни плащания по мярката за НАТУРА на земеделските стопани, които попадат в обхвата на новоиздадените заповеди по НАТУРА", изтъкна министърът на земеделието храните и горите Десислава Танева.

Тя посочи още, че ще бъде осигурено и допълнително финансиране за местните поделения на вероизповеданията, в това число църкви и манастири, по мярка 7.6 за всички кандидати, кандидатствали по последния прием.

След дъжд качулка

Реално близо трите години протакане на старта на мярката докара сериозни проблеми особено по време на пандемията. Редица телевизионни репортажи в последните дни показаха как деца в провинцията, главно в пограничните райони, нямат интернет и не могат да учат дистанционно. Проблемът за тези семейства и в момента продължава.

Сериозността на проблема за липсата на широколентовия интернет е маркиран и в Стратегията за цифровизация на земеделието и селските райони на Република България, изработена през 2019 г.

Там пише – "в средните и малките градове, както и в отдалечените и слабонаселени селски райони, няма достъп до бърз интернет. Поради това, че земеделието се развива отдалечено от градските центрове, е необходимо да се изградят още станции, които да позволят увеличаване качеството на сигнала с цел използването на Real Time Kinematic (RTK) сигнал, който да позволи ефективна обработка на земеделските парцели с висока точност. Необходимо е създаването на силен сигнал в малките населени места, защото именно в тях се развива земеделският отрасъл".

България иска още 102 млн. лв. за дигитализация

Проверка на Mediapool показа, че действително в проекта на българския план се искат 102 млн. лв. за дигитално земеделие като правителството обяснява, че в краткото време до края на 2023 г. средствата ще се разходват за "цифровизация на земеделските стопанства чрез предоставяне на ваучери за внедряване на системи за прецизно земеделие и на умни ушни марки, както и изграждане на мрежа за комуникация от сензори и модул за управление на данните, която ще даде възможност българският земеделски производител да има достъп до най-важната информация, касаеща развитието на посевите с оглед оптималното планиране на агротехническите мероприятия и вземане на управленски решения".

Част от средствата за дигитално земеделие в правителствения план ще се насочат и за създаване на платформа, която трябва да осигури единен поток на данните от и към администрацията и земеделските стопани и "избягване на ръчното прехвърляне на информация и поддръжка на излишни формати на документи". Т.е. част от парите чиновниците ще ги използват да си изградят свои цифрови системи. Крайната идея е системата да е достъпна до телефоните на фермерите чрез интернет приложение.

Споделяне

Още от Бизнес

Трябва ли да се приеме гласуване по пощата и видеонаблюдение в секциите?