Поправка за 100 млн. лв: НЗОК няма да плаща за едно лекарство с 10 пъти разлика в цената

Въвежда се механизъм, с който да се прекрати порочната практика Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) да плаща на болниците едно и също лекарство на различни цени, които понякога се разминават до 10 пъти. Това приеха окончателно депутатите при второто четене на Закона за бюджета на НЗОК за 2023 г. в сряда.

Става въпрос за предпазна мярка, която да предотврати разхищение на публичен ресурс, когато липсва договаряне чрез централизирания електронен търг на МЗ. Преди няколко години, точно за да се защитят публичните средства, се прие НЗОК да плаща на болниците за онколекарства по постигнатите най-ниски цени от електронния търг. Това пресече порочната практика НЗОК да плаща за едно и също лекарство по 100 лева на едни болници и 1000 лева на други – практика, която беше осветена от бившия управител на Здравната каса Дечо Дечев. От година и половина заради обжалвания от заинтересовани дистрибутори на лекраства, електронния търг е блокиран. Това възобнови скандалното разхищение на публичен ресурс, което коства на бюджета на НЗОК между 60 и 100 млн. лева годишно. Това е сериозна част от бюджета ѝ за онколекарства, който за тази година възлиза на 764 млн. лева.

За да пресече тази практика Министерството на финансите предложи текст, според който НЗОК ще плаща на най-ниската цена измежду всички болници. Този текст беше окачествен като твърде рестриктивен от директори на болници и фармацевтичния бизнес, поради което между двете четения на закона депутати от ГЕРБ и ПП-ДБ внесоха по-балансирани предложения, така че да се изчисляват средно аритметични или средно претеглени стойности.

Двете най-големи формации в парламента обаче не успяха да се разберат помежду си коя формула да приемат и в крайна сметка мнозинството в парламента гласува първоначалното предложение на финансовото министерство. Поправката беше подкрепена от всички партии без БСП, които до последно настояваха този текст да отпадне и да се прецизира.

Преди гласуването и Костадин Ангелов (ГЕРБ) определи вариантът на Министерството на финансите като "най-лошият" възможен. Той обясни, че ограничението за най-ниската цена може да доведе до ситуация, в която НЗОК да плаща на болниците по-малко за лекарства отколкото те са договорили при обществените поръчки и така да генерират загуби. Предложеният от него вариант, обаче не беше подкрепен от мнозинството.

Васил Пандов (ПП-ДБ) обясни, че приемането на такъв механизъм е наложително, за да се защити обществения ресурс и посочи, че практиката НЗОК да плаща едно лекарство на различни цени генерира разход между 60 и 100 млн. лева годишно. Той посочи, че в някои случаи болници и дистрибутори на лекарства са свързани помежду си и доставчикът продава на лечебното заведение на завишени цени, което ощетява касата. Пандов също се обяви за по-балансирано решение спрямо това на Министерството на финансите, но и неговият вариант не събра мнозинство.

Така в крайна сметка беше прието първоначалното предложение на финансовото министерство.

В подкрепа на предложената от МФ промяна се изказаха подуправителката на НЗОК Йорданка Пенкова и зам.-министъра на здравеопазването проф. Илко Гетов.

Депутатите гласуваха в сряда окончателно бюджета на НЗОК за 2023 г., който възлиза на малко над 7 млрд. лева. Между първото и второто четене настъпиха някои изменения като например това, че депутатите гласуваха 4 млн. лева повече в бюджета за диетични храни, заплащани от Здравната каса. Така депутатите се опитват да отговорят на дългогодишните искания на пациенти фондът да поема медицинските храни на повече групи пациенти.