Поправките в закона за референдумите се отлагат по искане на ДПС

Сн.: БГНЕС

Промените в закона за референдумите, които парламентът трябваше да обсъди в сряда, бяха изместени по настояване на ДПС като последна точка в дневния ред на седмичната програма. Това се случи след серия процедурни хватки и три гласувания в пленарна зала.

Лидерът на движението Лютви Местан се обяви срещу премахването на прага за признаване на резултатите от национално допитване, ако то се провежда заедно с избори. Такъв е планът за местния вот наесен, с който ще бъде проведен референдум за изборното законодателството.

"Има нужда да прочетем урока от референдума на съседна Гърция. Всички партии в 43-то Народно събрание имаме нужда да осмислим последствията на този инструмент, когато референдуми се провеждат не по ценностни, а по чисто експертни теми", заяви от парламентарната трибуна Лютви Местан.

Той повтори тезата си, че има сценарий за въвеждане на еднопартийно управление, тъй като с поправките се цели промяната в изборните правила, които ще доведат до невъзможността на малки партии да влязат в парламента.

"Ще кажа само, че целта на българския референдум за изборните правила е много ясна – цели се чрез промяна на изборните правила, чрез въвеждане на смесена пропорционално-мажоритарна система, да се променят моделите на управление на страната....Измененията в този закон са пряко свързани с инициирания от държавния глава референдум за промяна изборните правила и целят в крайна сметка въвеждане на смесена избирателна система. Прекият ефект ще бъде, че първата политическа сила ще упражни собствено еднопартийно управление, всички останали партии ще загубят от своето реално, съгласно вота, представителство. Поемате тежка политическа отговорност за последствията, които ще понесе младата българска демокрация, след като сценарият бъде реализиран докрай", заяви Местан.

Той допълни, че еднопартийните управления у нас се израждали в авторитарни. "Тогава МВР ще бъде не само лицето, ами и душата", каза Местан.

Той цитира изчисления, според които партията, спечелила 40% на парламентарни избори, при сегашните правила ще получи 94 мандата, което предлога коалиционно управление. Ако се въведе смесена система - една трета от депутатите да бъдат избирани мажоритарно, то първата сила ще има 64 пропорционални мандата и 75 от 80 мажоритарни. "Така стават 139 със същия резултат от 40%", обясни алгоритъма Местан. "Това ли искате, колеги отляво, дясно? Това ли искат колегите от АБВ", попита той.

Местан настоя депутатите да се замислят и върху провелия се в неделя референдум в Гърция. "Представяте ли си след години на референдум да питаме дали България да върне на кредиторите 16-те млрд. лева заем, който взехме. Не го критикувам, но представяте ли следващо популистко мнозинство да попита дали България да върне парите", каза той и добави: "Нали знаете какъв ще бъде отговорът: "Не."

Председателят на правната комисия и депутат от ГЕРБ Данаил Кирилов подчерта, че с промените се цели единствено да се даде възможност на българите зад граница да участват в референдум и се уреждат принципните правила по отношение на провеждане на референдум едновременно с друг вид избори.

На първо четене ГЕРБ не подкрепиха предложенията за по-лесно свикване на референдуми, чрез падането на праговете за брой подписи и валидност на допитването. Между първо и второ четене обаче те внесоха текстове в тази насока. С тях броят подписи, при които референдумът става задължителен, пада от 500 хиляди на 400 хиляди. Въпросът на референдума пък ще се счита одобрен, ако в гласуването са участвали не по-малко от 40% от гражданите с избирателни права и с "Да" са отговорили повече от половината от тях.

След днешното отлагане обаче не е ясно кога тези промени ще бъдат приети.

Споделяне
Още от България