Популизъм, мила моя майньольо, популизъм

Народнячеството на президента Първанов достигна нови, досега невиждани върхове през седмица, в която няколко комични, но показателни абсурда се случиха в нашата малка и горда родина. Българската Темида задържа под стража вършещ работата си журналист, и го обвини в действия сериозно накърняващи националната ни сигурност заради това, че той е използвал фотоапарат. Сляпата Темида успя да съзре скритото в очилата на румънеца специално разузнавателно средство, но продължава упорито да стиска очи за видимите от всеки обикновен гражданин безобразия, не само по българските граници. Актът на родното ни правосъдие може да бъде сравнен с български катаджия, раздаващ глоби за превишена скорост на Формула 1.

В същото време зетят на бившия комунистически диктатор, Иван Славков, гальовно наричан Батето, отказа да се подчини на препоръката на Международния олимпийски комитет да си подаде оставката и продължи заведеното дело срещу ББС, в което неговите адвокати твърдят, че британската корпорация е нарушила местния закон като е използвала същите тези разузнавателни средства, за да опетни името на именития наш спортен деятел. Страх хваща пишещия тези редове само като се сети, че той самият притежава необичайно малък по размери фотоапарат, спомняйки си за последния даден му отказ да получи виза за Северна Корея.

Тези добри за свободата на словото и въобще за демокрацията събития съвпаднаха по време с приемането от страна на българските медии на Морален кодекс по Западен образец, което ги подтикна да заяват, че "преходът" в България вече е завършил. Това вероятно е така, само остава да се уточни за кой точно преход става дума.

Подминавам с тъжна усмивка предложението на държавния глава да "размени" "важен гръцки исторически паметник" за История Славянобългарская. Очевидно е, че Първанов не смята сериозно, че такова нещо може или трябва да се случва, но в дните преди Коледа защо да не дадем на гладното и изнервено от принудителни почивни дни население ако не доза банани, то поне напълно безплатна доза усещане за национална гордост; ако не някакво реално действие, то поне безболезнено и необиждащо никого чувство за това, че историческата неправда може да бъде преобърната с умели, навременни и силно патриотични действия на ловък политик. (Тъй като провеждаше разговори с монаси в Атонските манастири, на президента Първанов не му остана време да вдигне телефона и да се свърже с приятеля си Путин по повод Украйна.)

Насочвам се вместо това към краткото, но звучащо по държавнически мъдро изявление на Първанов при приемането на Моралния кодекс на българската журналистика. Безпокоя се от някои подводни камъни, предупреди Първанов, и идентифицира един от тях като дефиницията на "обществен интерес". На половината българско население, свикнало с прилагането на закони спрямо тяхната буква, не дух, това много им хареса. Иван, Пешо и Радка се плеснаха по главите и си рекоха: "Да, бе, аланколу, кой пак ще ни определя какво значи обществен интерес?! Нашият интерес е да имаме банани за Коледа, не да знаем как Садам Хюсеин е давал кинти на БСП, за която така и така пак ще си гласуваме!"

Макар Първанов да призна, че интерпретира новоприетия кодекс само като читател (тъй както пишещият интертретира казуса История Славянобългарская без да е професионален историк), съветниците му по медийни въпроси сигурно са му казали, че не е възможно понятието обществен интерес да бъде дефинирано със закон. Общественият интерес в споменатата вече Северна Корея е различен от обществения интерес във Франция, както и от обществения интерес в една кандидат-членка за Европейския съюз. Общественият интерес към това как Батето иска да разобличи други членове на МОК и по тази причина присъства на меко казано съмнителни срещи е различен от обществения интерес към коледната трапеза на Иван, Пешо и Радка. Общественият интерес към действията на обществени фигури, между които е Първанов, кметът на Свиленград и певецът Азис, е различен от обществения интерес към Иван, Пешо и Радка. Но добре е на Иван, Пешо и Радка да им бъде създавано мисловно упражнение, барем спрат да мислят за коледните си банани.

Предлагам ведно със започната на уеб-страницата на президента дискусия за и против размяната на гръцки исторически паметник за История Славянобългарская да започнем всенародна дискусия за дефиницята на "обществен интерес". Едва ли и в двата случая ще стигнем до консенсус, но това със сигурност ще ни държи приятно и леко интелектуално заети поне до следващите избори. А за да стане животът ни още по-хубав, добре е да си тананикаме "Мила моя майньоло ". Във времена като днешните, когато журналисти биват арестувани за това, че си вършат работата, това помага.