Популизмът – болест или лекарство за съвременните общества

Шантал Муф, Иван Кръстев, Боян Знеполски обсъждаха проблема на форум в СУ

Доколко здравословен е популизмът за съвременните общества? Има ли ползи от него и какви проблеми създава? Има ли различни видове популизъм? Той ли е лекарството срещу кризата на доверие в политиката в западните общества или популисткият подход има сериозни ограничения?

Тези въпроси дискутираха известни български и чуждестранни социални учени на форум през седмицата в Софийския университет "Св. Климен Охридски", организиран от Фондация за хуманитарни и социални изследвания. Темата беше "Популизъм и пропаганда: нови пресечни точки".

Шантал Муф: Левият популизъм е начинът народът да си върне демокрацията

В началото Шантал Муф, известна белгийска политическа изследователка, представи тезата си за необходимостта от ляв популизъм, който да подобри демокрацията, като я задълбочи и "радикализира".

Муф тръгва от известната си теза за демократичния парадокс, развита подробно в едноименната ѝ книга, издадена и на български език.

Според Шантал Муф в либералната демокрация има вътрешно противоречие, защото тя съвместява два различаващи се основополагащи елемента, между които има "непрекъснато напрежение" - либералният и демократичният. Либералният елемент се основава върху идеята за свободата – правата на човека, индивидуалната свобода, върховенството на закона, свободата на частната инициатива и т. н. Демократичният елемент пък стъпва върху идеята за равенството в обществото, тъждеството между управляващи и управлявани, народния суверенитет.

Муф смята, че двата елемента не са взаимоизключващи се, но са в постоянно напрежение помежду си и трябва да подлежат на непрекъснато рекалибриране, предоговаряне и баланс, ако искаме демокрацията да функционира по-гладко.

Според белгийката обаче в последните десетилетия балансът видимо отдавна е изгубен и има мощно предимство на либералния елемент за сметка на демократичния, което води до демократичен дефицит. "Съвременната криза на демократичното представителство е последица от 30-годишната хегемония на неолибералния режим", каза Муф.

Затова тя смята, че популизмът е мощен повик на обществата за връщане на демократичния елемент в демокрацията. "Живеем в популистки момент, който настоява за възстановяване на демократичния елемент в демокрацията", посочи Муф на форума в СУ.

Муф е известен критик на делиберативната демокрация, тоест тя не вярва във възможностите на обществото да достигне до общи решения чрез рационални публични дискусии, защото смята, че априори обществото е антагонистично, конфликтно, и в него неизменно има печеливши и губещи. Според нея антагонизмът в обществото е неизкореним - "нещо, което делиберативната демокрация упорито се мъчи да отрече". В този план Муф отрича и много от идеите на Юрген Хабермас за възможностите за постигане на рационална дискусия в публичната сфера.

Нещо повече, Муф смята, че политическият консенсус в голяма степен е вреден за обществото и популизмът възниква именно като отрицание на постполитическата консенсусна система, при която границите между лявото и дясното са размити.

"Трябва да скъсаме с постполитическия консенсус, ако искаме популистките партии да не процъфтяват в такава степен", заяви изследователката на форума в СУ. По думите ѝ "постполитическият консенсус" е в резултат на размиването на границите между лявото и дясното, което всъщност създава големи проблеми, защото води до липсата на алтернатива. Тя критикува идеята за политическия център, защото "на изборите трябва да има различни алтернативи, между които хората да избират".

Според Муф левият популизъм е начин хората да си върнат демокрацията.

Тя критикува социалдемократическите партии, че дори в условията на световна финансова криза не са разчели правилно исканията на хората и не са могли да им отговорят, поради което пътят напред е чрез левия популизъм да се стигне до радикализиране на демокрацията.

Тенденцията социалдемократическите партии да се преориентират към центристката консенсусна политика е погрешна. Те са се идентифицирали със средната класа, а не с губещите от неолибералната глобализация, смята изследователката.

"Социалдемократическите партии не се възползваха от историческия прозорец на кризата от 2008 г. Те не са алтернатива на неолибералната идеология", каза Муф. Именно затова според нея те не са в състояние да спрат възхода на популизма.

Изследователката прави разграничение основно между ляв и десен популизъм, като при левия разделението между "ние и те" е свързано предимно с противопоставянето между народа и елита, докато при десния опозицията може да е между едни групи от народа и други – например между гражданите на дадена държава и имигрантите. Затова Муф подчертава, че е много важно как се артикулира популизмът, защото в едни случаи неговата цел е да задълбочи демокрацията, като я върне на народа, докато в други я ограничава.

"Много е важен начинът, по който конфронтацията между "нас и тях" е конструирана. Винаги има антагонизъм между народа и елита, който никога не може да бъде преодолян. Именно затова е политиката", смята Муф.

Според нея невинаги е необходимо конфронтацията да доведе до разрушаване на предишния режим, в случая - на либералнодемократичния режим. "Радикализацията на демокрацията не изисква революция, а радикален реформизъм. Популизмът, когато е в неговата агностична форма, не поставя под въпрос основните институции на либералната демокрация, а задълбочава демокрацията", каза Муф.

Янис Ставракакис: В Европа популизмът се разглежда като опасност

Според Янис Ставракакис от Университета в Солун типично за европейския дебат за популизма е, че той е изпълнен с много стереотипи и представя популизма предимно в негативен план, с опасностите от него. В Америка популизмът по-често има положителна конотация, смята изследователят.

Според него включващите форми на популизма могат да подобрят демокрацията, но е отворен дебатът има ли различни видове популизъм и какви са те.

Боян Знеполски: Макрон е много повече елитист, отколкото популист

"Живеем във времена на общо неудовлетворение от политическите елити и доминиращите ценности, които те въплъщават и промотират. Но колкото и да е общо и постоянно това неудовлетворение, то засега остава разпиляно, нефокусирано и безплодно. Липсва колективен субект, който да се бори да трансформира действащия хегемонистичен ред", коментира преподавателят по социология в СУ проф. Боян Знеполски. По думите му такъв колективен субект в демократичните общества очевидно е "народът", но не народът в конституцията, суверенът, а реалните хора от плът и кръв, които могат да излязат на улиците, за да отправят предизвикателство към политическия порядък.

Изследователят разгледа три примера за явления, които често са наричани "популизъм", но по същността си са много различни и представят основния субект на популизма - "народа", по много различен начин.

На първо място Знеполски се спря на националистическите популистки партии – например на Марин льо Пен, Герт Вилдерс, Виктор Орбан, Ярослав Качински, и посочи, че ако се ползва политическата теория на Шантал Муф, излиза, че тези партии и движения не искат да реформират либералната демокрация, а се борят да я съборят веднъж и завинаги.

Според Знеполски националпопулистите са една крачка напред, защото посланията им са насочени към най-известната форма на "народа" - националната общност, която е лесно определима и лесно се мобилизира. Тя е противопоставена на космополитните елити и етническите малцинства. Характерното за националпопулистите е, че те лесно свързват националистическата проблематика със социалната, защото според тях етническата и религиозната хомогенност е условие за решаването на проблемите с бедността и неравенството.

"На теория, разграничението, което Шантал Муф въвежда между левия и десен популизъм, между прогресивния и регресивен популизъм, е силен и оригинален концептуален инструмент, но на практика нещата се случват по друг начин", смята Знеполски. Според него има опасност в общия гняв единият популизъм да погълне другия - например левият популизъм да се разтвори, защото той е по-неустойчив, базирайки се на разпиляни социални искания. Неслучайно много от неговите привърженици се прехвърлят към десния популизъм, както правят и много десни интелектуалци, които възхваляват например Виктор Орбан, посочи Знеполски.

На второ място социологът коментира феномена "Макрон", описван от много учени като "центристки популизъм".

Според българския изследовател обаче Макрон е много повече елитистки, отколкото популистки феномен. "Харизмата на Макрон е от различен тип от тази на националпопулист – тя звучи повече като "аз съм ваш крал", отколкото като "аз съм като вас, един от вас".

Въпреки че има известни монархистични аспекти и известен авторитарен стил, в много отношения моделът "Макрон" е либерален – икономически и културно. Той не конституира обединена, хомогенна група от хора в опозиция на други конфигурации на народа. Затова според Знеполски условно може да се говори за "народа на Тръмп", но едва ли може да се говори за "народа на Макрон". "Това, че Макрон разтърси френската партийна система, не се дължи на неговия популизъм", според заключението на Знеполски.

Той обърна внимание и на друг тип популизъм, пример за който са протестните движения като Occupy в САЩ, Los Indignados в Испания и Латинска Америка и др. По думите на Знеполски Шантал Муф основателно критикува тези движения за липсата на лидерство и за нежеланието им да претендират да участват във властта, доколкото крайните резултати от въпросните протести се оказаха слаби.

Може обаче да се мисли, че всички тези дефицити не са толкова от организационен характер или заради политическа незрялост, колкото става дума за съзнателен избор на друг тип ценности, който прави тези движения оригинални и истински важни в политическия смисъл, смята Знеполски. А това е изборът на въпросните движения да останат плуралистични, многолики вместо хомогенна и единна група от хора, да нямат лидери, да не се борят за участие във властта и за промяна на властовите отношения, въпреки че имат претенции към управлението.

"Ако тези движения са важни и ако имат нещо да предложат, това е поради тяхната оригиналност, а не поради техния популизъм", смята Знеполски.

За него най-важният въпрос е можем ли да разчитаме само на популизма да трансформира и обнови нашите общества.

Иван Кръстев: Истинските популисти не се страхуват да разрушат системата

Политологът Иван Кръстев разви тезата си, че популизмът се характеризира с тенденция към търсене на еднородна идентичност.

По думите му легитимността на популистките партии зависи от тоталното им различие от истеблишмънта. Затова според Кръстев успехът в разпространяването на проруски тези в последните години не се дължи толкова на разузнавателни или хибридни операции, колкото на това, че да кажеш, че харесваш Путин, е да декларираш различие.

Политологът даде и пример в доказателство на тезата, че популизмът в голяма степен е въпрос на идентификация. Неслучайно 92% от поляците, които вярват, че президентът Лех Качински е убит в самолетната катастрофа през 2010 г., са гласували за "Право и справедливост" на брат му Ярослав Качински. Подобни конспиративни теории са важни именно защото създават идентичност, смята Кръстев.

Кръстев представи по-различна трактовка от тази на Знеполски за популизма във Франция.

"Популизмът, който във Франция се носи от Мартин Льо Пен, жъне успехи чрез усилване на тази идентичност (националната, б. р.). Еманюел Макрон, точно обратно, олицетворява оптимистичния и проевропейски популизъм. Доколкото той определя отворена идентичност за разлика от тази, която предлага "Националният фронт", той също олицетворява промени, но стабилни: Еманюел Макрон е далеч от това да бъде антипопулист", смята Кръстев.

По-лесно е да върнеш кораб с мигранти, отколкото да вдигнеш доходите

Според него в условията на глобализация е все по-трудно да има икономически популизъм, защото "е по-лесно да върнеш кораб с мигранти, отколкото да вдигнеш доходите".

"Естествено, този популистки момент отчасти може да бъде обяснен с икономическото развитие през последните четиридесет години. Динамиката обаче в различните страни силно се различава. Не трябва популизмът да се свежда само до подема на крайнолевите или крайнодесните сили. В отделни страни популизмът се подхранва с демографската паника до такава степен, че те даже отказват да приемат мигранти на територията си", твърди Кръстев.

Според него автентичните популисти могат да разрушат съществуващата политическа система, защото за тях най-важното е да покажат, че са различни.

"Европейците станаха жертва на превратната си представа за характера на популистката революция, която наблюдаваме. Има голяма разлика между автентичен популистки политически лидер и лидер, който използва популизма като инструмент. Вторият тип обещава, знаейки, че няма да изпълни радикалните си обещания, защото са опасни. Истинските популистки лидери не се страхуват да разрушат системата, защото те погрешно смятат, че не може да стане по-лошо. В тяхната политика единствените обещания, които трябва да бъдат изпълнени, са най-радикалните. За тези лидери най-важното е да покажат на своите избиратели, че не са като другите, че са различни. Тръмп е такъв лидер", каза още Кръстев.

*В материала са използвани както изказванията на авторите по време на форума в СУ, така и техни изявления в книги и интервюта.

Още от България

Очаквате ли обективно и пълно разследване на случая "Джи Пи груп"?