Поръчкова журналистика

Седя и слушам "Неделя 150" на държавното българско радио с надеждата да разбера, какво става в България.

Това, което ми се предлага обаче, е серия от очевидно поръчкови интервюта. На първо място с комисаря на ЕС за защита на потребителите Меглена Кунева.

След няколко неуспешни опита за връзка и технически проблеми, най-после Кунева е включена и обяснява, как в Брюксел ще се проведе конференция за опасните стоки и услуги. Поредният семинар, който не интересува никого, но се прави, за да се харчат парите на данъкоплатците (включително и българските) и да се отчита дейност от страна на ЕК и комисарката.

И, понеже, никоя друга европейска медия не обръща внимание, защо да не се похвалим поне в родна България? Да знаят всички как защитаваме интересите на потребителя, макар че той си няма хабер, че е потребител, защото няма пари, за да си плати парното, тока и водата, камо ли да потребява...

Както беше казал онзи сърбин: "Баш ме боли...дека Маджарска нема излаз на море".

Очевидно е, обаче, че българската държавна журналистика трябва да изпълнява своето обществено задължение, като обслужва комисари, министри, зам.-министри и държавни чиновници от БСП и сателитните ѝ партии НДСВ и ДПС.

Похвално е, че държавното българско радио се опитва да приближи работата на ЕС до обикновения българин, който сигурно трябва да се почувства по-добре защитен като потребител след интервюто на Кунева.

Особено важно за баба Пенка от Горно Нанадолнище е, че ще може да сваля музика от интернет, което, благодарение на Кунева, също попада вече в обсега на интересите на Европейската комисия.

Явно е, че дължината на презервативите, кривината на краставиците, облагането с данъци на ракиите и други безумни регулации на Брюксел няма да бъдат сами в пантеона на евробезсмислицата.

Кунева признава по "Хоризонт", че България ѝ е много близка. Колко мило. Тя изглежда вече е гражданка на Евроландия, получава заплата само в евро и държавен глава ѝ е Жозе Мануел Дурао Барозу.

Но да не мислим еврокомисарите, така, както не ги мислят повечето нормални медии в Европа.

За британските медии комисарят по търговията Питър Манделсън съществува, само когато някой си припомни ролята му в два скандала, свързани с премиера Тони Блеър от времето му като медиен съветник и на министър.

За полските медии комисарката Данута Хюбнер съществува, само когато се изкаже срещу Русия.

За българските държавни медии комисарката Меглена Кунева е водеща тема винаги, когато си поръча това.

Следват доброжелателни, не, направо мили интервюта, по-скоро - приятелски разговори с човек от комисията по досиетата от БСП, с министър от БСП, с прокурор от БСП и т.н.

Вече започвам да си мисля, че отново живеем в еднопартийна държава. Нали?