Пореден министър ще спира „течовете” в здравната система

Пакет от мерки, който цели спирането на "течовете" от здравната система, ще бъде приложен по предложение на Министерството на здравеопазването, съобщи в неделя министърът на здравеопазването Таня Андреева.

По думите ѝ той ще позволи да се спести ресурс, но в момента се правят анализи, които ще покажат какъв ще бъде той. Спестените средства ще бъдат предназначени за болниците, тъй като заради тях в бюджета на Здравната каса се натрупва най-голям дефицит.

Преди месец министър Андреева имаше идея за ограничаване на бюджетите на болниците с 20 на сто. След това, за да се разпределят средствата за болничната помощ по-гъвкаво и по-правилно, от 1 април здравната каса въведе прогнозно определяне на бюджетите на болниците месец за месец след анализ на изпълнението на разходите за предходния период.

В неделя министърът на здравеопазването съобщи, че задълженията на болниците от началото на мандата на това правителство са надхвърлили половин милиард лева.

Тя обясни, че вече втора година искат процентът от акцизите върху цигарите и алкохола, които по закон се полагат на здравеопазването, да влязат в здравната система, но той отива директно в държавния бюджет.

Националната здравноосигурителна каса може да намери гъвкави механизми за договаряне на лекарства, така че да може и оттам да се спестят финансови средства, които да бъдат предназначени за болнична помощ или за други дейности. Ще се заделят средства и за по-нататъшното преструктуриране на болничната помощ, както и за постепенно компенсиране на някои клинични пътеки. Това ще намали доплащанията в болниците от страна на пациентите, допълни министърът.

Тя обясни, че вноските, които се правят за здравеопазване, покриват определен пакет и той не е променян в последните години. Всички иновативни методи за диагностика и изследвания не са в пакета и поради тази причина Здравната каса - поради ограничения си ресурс, не ги заплаща. Според министър Андреева пътищата са два - или пациентите да доплащат, или да се върви към модел на допълнително доброволно осигуряване, при който ще има ресурс за скъпоструващите изследвания, които не са в основния пакет.

По отношение на здравнонеосигурените пациенти, министър Андреева каза, че има намерение да предложи "връщането им" отново в осигурителната система да става след плащане на всички здравни вноски от 2000 год. насам, а не за последните три години, както е в момента. Тя уточни, че става въпрос за тези, които са имали възможност да ги плащат, но не са го правили, а не за тези, които са безработни или социално слаби. Предстои тази идея да бъде подложена на обсъждане. Според Андреева около 150 000 са здравно неосигурените у нас, които не са социално слаби.

Болниците, работещи с обществен ресурс, не трябва да формират печалба, каза още министърът на здравеопазването, цитирана от БТА. Тя допълни, че тогава болниците ще можгат да съсредоточат вниманието не върху това откъде да изтеглят допълнителен ресурс, за да финансират дейностите си и да реализират печалби, а изцяло върху реинвестиране в качество на дейностите, в по-добри медикаменти, медицински изделия, апаратура, инфраструктура.

Андреева съобщи, че Министерството на здравеопазването работи върху програма за създаване на мрежа от патронажни центрове, чрез които ще могат лесно да се проследяват бременни жени и хора с хронични заболявания. В момента в страната има само два такива центъра.

Целта е мрежата да обхване 16 общини и 28 областни болници, като е възможно центровете да бъдат изградени на териториите на болниците. В патронажните центрове се предвижда да работят лица с медицинско образование - парамедици или лекари-асистенти. Тази есен ще започне обучението на парамедиците, което ще е 3-годишно и на лекарите - асистенти – с година повече. Те ще бъдат обучавани в медицинските колежи и в медицинските университети.