Поредна реформа заради цената на тока

От юли на борсата се вадят и централите над 1 МВ, маха се таксата износ на електроенергия и тръгват стандартизирани продукти

Поредна реформа заради цената на тока

Резките скокове и спадове на цената на тока на свободния пазар от последните месеци ще се успокояват с поредни реформи и законови промени. В дългосрочен план обаче ефектът ще е поскъпване на електроенергията за бита и стопанските потребители. За сметка на това ще има предвидимост на доставките и балансиране на цените, за да не се стига до спиране на предприятия, заради рязко поскъпнал само за ден ток. Това стана ясно по време на дискусия в сряда, посветена на тези проблеми и организирана от списание "Ютилитис". В нея участваха шефовете на енергийния регулатор, на борсата за ток, на асоциацията на търговците на електроенергия и на засегнати от борсовите флуктуации браншови организации.

Всички централи над 1 МВ – на борсата

За увеличаване на предлаганите на борсата за ток обеми, което се сочи от бизнеса като основна причина за скоковете на цената, Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) е предложила, а от ГЕРБ са се ангажирали да внесат поправки в Закона за енергетиката, с които още от 1 юли 2019 г. на свободния пазар да бъдат принудени да излязат всички електроцентрали с инсталирана мощност над 1 мегават. Това обяви председателят на КЕВР Иван Иванов.

Точно година по-рано същото бе предприето за производителите на ток с мощност над 4 МВ, но те получиха гратисен период до края на 2018 г. да продават енергията си през НЕК. Според представени сега от шефа на Българската независима енергийна борса (БНЕБ) Константин Константинов данни, в момента изкараните тогава на свободния пазар централи предлагат 25-30 на сто от всички търгувани количества ток в сегмента "ден напред" (доставките за следващия ден). Не са правени обаче анализи с колко ще се увеличат обемите на търгувания на борсата, когато на нея излязат и още по-малките централи – основно произвеждащи възобновяема енергия.

Иван Иванов обясни пред журналисти след дискусията, че влиянието на предложената мярка ще бъде оценено от депутатите, които внесат поправките, или от Министерството на енергетиката, ако то се ангажира с тях. Според него те трябва да станат факт до края на юни, за да може регулаторът да ги вземе предвид при определянето на цената на тока за бита и малките фирми от 1 юли 2019 г. Той отново декларира, че поскъпването за домакинствата няма да надхвърли инфлацията, която за 2018 г. е малко над 3 на сто, а за първите месеци на 2019 г. предстои да се види каква ще е.

Повече ток за следващия ден и от държавните играчи

Шефът на КЕВР обяви още, че държавните АЕЦ "Козлодуй", "ТЕЦ "Марица Изток 2" и "Националната електрическа централа" (НЕК) също ще започнат да предлагат повече ток в сегмента "ден напред", където се търгуват 43 на сто от всички обеми на борсата. В момента на борсата тези дружества играят повече в сегмента с двустранните договори, където бизнесът подозира, че се извършват манипулации. Иванов отново посочи, че НЕК с хидроцентралите си и ниските си цени работи основно за домакинствата, а участието на ТЕЦ "Марица Изток 2" зависи от цените на търсенето, защото енергията ѝ се оскъпява от въглеродните емисии, а дружеството не може да продава под себестойност.

Председателят на Асоциацията на търговците на електроенергия в България Мартин Георгиев обаче коментира, че именно след извеждането на централите над 4 МВ на борсата са започнали притеснителните за бизнеса скокове нагоре и резки спадове на цените на тока. Принос за неразбориите има и връщането на редица малки фирми от свободния на регулирания пазар след призив на депутата от ГЕРБ Делян Добрев да сторят това, тъй като там КЕВР е определила по-ниски цени.

Други търговци на ток пък посочиха, че може да настане хаос на свободния пазар, тъй като прекалено много, но малки играчи ще влязат търговията. Отделно за тях ще е проблем толкова бързо да изпълнят всички процедури по участие в този вид търговия . Сред тях са преподписване на сегашните им договори с НЕК за изкупуване на тяхната енергия по преференциални цени. Причината е, че вече вместо твърди плащания от държавната компания ще трябва да играят на борсата и после да получават доплащане от Националния фонд за сигурност на електроенергийната система, ако цените им на пазара са под гарантираните им тарифи.

Без такса внос и износ на ток за свързани пазари със съседите

На парламента ще бъде предложено от Закона за енергетиката да се махне таксата за внос и износ на електроенергия от около 10 лв./мегаватчас, обясни Иванов. Отмяната ѝ ще улесни свързването на българската борса за ток със съседните пазари и така ще се уравновесят цените в региона. Няма да има такъв натиск върху борсата за ток заради това, че у нас цената му например преди ден беше 44 евро/МВтч, а в Румъния – 91 евро.

"Сегашните резки промени (на борсовите цени) обслужват само определени фирмени интереси", заяви Иван Иванов.

Директорът на Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори Константин Делисивков изчисли, че ако се махне тази такса, държавният "Електроенергиен системен оператор" (ЕСО) ще се лиши от 70 млн. лв. годишни приходи и, за да ги компенсира, ще трябва да увеличи таксата за пренос на електроенергията на вътрешния пазар с 2.50 лв. от сегашните 11 лв./МВтч.  Според него това ще доведе до повишаване на цените.

Иван Иванов обаче не очаква крайният ефект да бъде такъв. Регулаторният шеф обясни, че наистина заради волатилността на борсовите цени на тока ще има поскъпване на чистата енергия, но заради него възобновяемите централи ще получат по-малки компенсации за преференциалните си цени. А така ще се намали таксата "задължение към обществото", в която принципно влизат разходите за купуване на зелена енергия, на енергия от двете въглищни американски централи и от когенерации.

Константин Константинов каза, че борсата вече преговаря със съседните пет държави за обединение на пазарите.

Без произволни продукти – стандартизират се

Според Иван Иванов напрежението на борсата на ток ще се свали и със създаването на стандартизирани продукти – за търсене и предлагане, например, на базова, пикова или в часове с ниско потребление електроенергия. Както и на микс според периода на предлагане, който може да на дневна база, само за седмицата (от какъвто имат нужда предприятията), за уикенда или за 3,6 и 9 месеца, за година или две, обясни председателят на КЕВР. По думите му в момента на борсата се предлагат продукти, които не отговарят на търсенето на купувачите.

"Това ще позволи на всеки търговец да обяви какъв продукт му трябва, а не да чака произволно предлагане на количества за най-различни периоди", коментира Иванов.

Най-сетне клирингова къща и хеджиране на риска

Той също така посочи, че борсата трябва да разработи финансови инструменти за хеджиране на риска от търговията на борсата, каквато е практиката в Западна Европа.

Константин Константинов съобщи, че вече се работи за въвеждането на търговия и на финансови договори за доставки, не само физически. Това се прави в съдействие с немската борса и намеренията са такива продукти да се пуснат на нашия пазар в края на пролетта.

Шефът на борсата каза още, че се проучва и въпросът за включване на клирингова къща в дейността на оператора, която да гарантира, че сключените сделки ще се изпълнят и платят, и да ги обезпечава финансово. Бизнесът настоява отдавна за това, тъй като според него клиринговата къща ще предотвратява манипулации и спекулации.

В момента борсовият оператор е гарант по сделките в сегмента "ден напред" чрез внесени от регистрираните участници на пазара банкови гаранции, но двустранните договори са изцяло на риска на участниците в сделката.

Константинов обаче допълни, че "в България няма лицензирано юридическо лице за извършването на клирингова дейност, което е сериозен процес и изисква капитал от 7 млн. евро". Затова са проведени срещи за евентуалното привличане на "Келер" и "И Си Си", които са от най-големите лицензирани клирингови къщи.

"При наличието на клирингова къща няма да се продават продукти с отклонения, а само стандартизирани продукти", допълни борсовият директор. Той предупреди бизнеса, че при вкарването на клирингова къща в борсата, играчите ще трябва да плащат по-високи банкови гаранции.

И крайният ефект е... поскъпване, но сигурност

Като цяло по време на дискусията стана ясно, че всички предлагани мерки ще доведат до успокояване на търсенето и предлагането на ток на свободния пазар и на цените му, но това ще се случи чрез увеличаването им. Тогава кривата на цените няма да е като "зъби на акула", както я определи регулаторният шеф, а ще се поизправи, но нагоре.

Иван Иванов призна, че обединението на българската борса със съседните ще доведе по поскъпване на тока у нас. Според него това е неминуемо, ако потребителите искат да се поддържа електропреносната и електроразпределителната мрежа и да се върви към умни мрежи, както и да са гарантирани доставките на електроенергия, а не "да се връщаме 30 години назад към времената, когато три часа имаше ток, три часа – не".

Още по темата
Още от Бизнес