Поредни реформи на енергийния пазар предлага напосоки ГЕРБ

Без регулирани цени на газа за промишлеността, орязва се търговията с ток на прясно извадените на борсата малки ВЕИ

Поредни реформи на енергийния пазар предлага напосоки ГЕРБ

Нова порция спорни реформи напосоки и "за проба" как ще бъдат приети от енергийния сектор, предложиха в петък депутати на ГЕРБ между първо и второ четене на промени в Закона за енергетиката.

Първоначалната идея на поправките бе да регламентира създаването на газова борса, на която да бъдат задължени да участват с конкретни количества държавният доставчик "Булгаргаз", търговците на природен газ, стопанските потребители и евентуално добиващите суровината дружества. Между двете четения обаче депутатите от ГЕРБ Валентин Николов, който оглавява парламентарната комисия по енергетиката, Александър Ненков и Димитър Петров внасят текстове, отнасящи се за търговията с ток, както и известни корекции за борсовата газова търговия. Мотиви към тях и оценка за ефекта им няма, тъй като се правят между две гласувания.

Предложенията включват орязване на прясно извадените – от 1 юли 2019 г., на борсата за ток възобновяеми електроцентрали с мощност над 1 МВ. Ако бъдат приети предложенията, те ще трябва да предлагат енергията си само в сегментите на борсовата търговия "Ден напред" и "В рамките на деня" и няма да могат да сключват дългосрочни договори с купувачи. Това ограничава възможностите им да си осигурят гарантирани приходи и те могат да играят само на пазари, където цените са силно променливи.

Проблем за възобновяемите централи се очертава и заради идея на ГЕРБ участници в балансиращи групи, които могат да си разменят количества енергия при произведени в повече или в по-малко, да не могат да обединяват с общ финансов сетълмент. Такъв би им помогнал да не търпят финансови санкции от "Електроенергийния системен оператор" при нарушаване на заявените за производство количества на участниците в балансираща група.

Друг внесен текст пък предвижда цената на природния газ за големите стопански потребители вече да не подлежи на определяне от страна на Комисията за енергийно и водно регулиране, а те да купуват само по свободни цени. Ако промените влязат в сила от 1 октомври 2019 г., както повечето предвидени срокове в законопроекта, това означава промишлеността, която вече е заявила своето потребление пред "Булгаргаз" да бъде поставена в условия на тотална несигурност. Реално държавният доставчик вече няма да е длъжен да им продава по определена от регулатора цена и е напълно възможно да реши да вдигне цената си за предприятията, които вече са си направили разчетите и бизнесплановете.

При стартираща газова борса това е изключително рисковано, още повече, че за осигуряването на количества за нея се разчита все повече на "Булгаргаз", след като със сега внесените поправки се предлага квотата на местния добив за борсата да е минимум 15 на сто от добиваните количества газ. В предишния вариант задължението бе за 25 на сто. Към момента обаче промяната няма почти никакво значение, тъй като местният добив е пренебрежимо малък – под 1 процент, от годишното потребление.      

По думите на председателя на парламентарната енергийна комисия Валентин Николов пред Mediapool всички тези поправки са следствие на изразени становище от страна на бизнеса. Били са представени на засегнатите страни в две срещи, а след парламентарната ваканция – през септември, ще има още една дискусия по предложенията, преди да се пристъпи към тяхното гласуване в самата комисия.

Пред изданието 3e-news той обяснява, че промените, засягащи ВЕИ сектора са предвидени "след няколко срещи с работодатели и поради факта, че в момента волатилността на пазара е доста голяма“. Цените са особено високи на нашия пазар и това кара работодателите и индустриалците да са притеснени и да предлагат различни мерки, да изискват такива, коментира Николов.

По думите му именно от страна на работодателите дошло ограничаването на правото на ВЕИ за обединение на балансиращите групи с общ финансов сетълмент, защото макар те да изчиствали помежду си небалансите от произведените в повече или в по-малко от отделните централи количества спрямо заявеното към "Електроенергийния системен оператор", това държавно дружества трупа разходи за своя сметка.

Той признава, че предложенията са спорни, може да ограничават пазарните правила и да дискриминират ВЕИ производителите и допълва, че затова те по-скоро били сложени като вариант на обсъждане "с цел да видим дали това ще даде въздействие на пазара с цел да намали цената и да няма евентуално предрешени купувачи на тази енергия". Щяло да се направи допитване и до ЕС за новите мерки. Дали ще се приемат зависи и от становищата, каза представителят на ГЕРБ. Такива вече имало, но неформални. Като влезели в комисията официално, щели да бъдат публикувани, допълни депутатът пред Mediapool.

Николов посочи още, че сред предложените поправки има и стимули за изграждане на нови възобновяеми енергийни мощности чрез освобождаване от компонентата в цената на тока "Задължение към обществото“. Това ще важи за всички обекти, които са въведени в експлоатация след 1 ноември 2019 г., ако нямат сделки на борсата. Според Николов това ще натисне тарифите надолу.

"При всички случаи ще съберем становищата, ще ги изчистим и ще видим дали ще ги гласуваме в комисия, а после и в зала. Може и да ги оттеглим. Предложенията са дискусионни и няма гаранция, че ще влязат“, коментира още председателят на енергийната комисия.

Споделяне

Още по темата

Още от Бизнес