Поредният опит за узаконяване на следенето в Интернет засега се отлага

Бързото приемане на поправките в Закона за електронните съобщения, които биха дали на МВР тотален и безконтролен достъп до лични данни за мобилните и интернет комуникации, засега се отлага. В сряда депутатите поставиха поправките в седмичната програма на Народното събрание, но едва на девето място с уговорката, че те ще бъдат разгледани в пленарната зала след като бъдат получени становища и от трите заинтересовани парламентарни комисии.

Миналата година Върховният административен съд отбени като противоконституционен текст от наредба на МВР, разрешаващ безпроблемен достъп на МВР и ДАНС до данни за телефонните разговори на гражданите, електронните им съобщения и онлайн комуникацията.

След това обаче бе направен отменения текст да бъде вкаран в Закона за електронните съобщения. В средата на февруари с гласовете на опозицията, на НДСВ и на някои социалисти парламентът отхвърли това предложение и реши, че достъпът на МВР до такива данни ще става само за разкриване на тежки или компютърни престъпления при това след съдебна санкция.

Веднага след това от МВР и лично министър Михаил Миков протестираха остро и обявиха, че тотално се намалява способността на МВР и ДАНС да работят по "горещи следи" за разкриване на престъпления като отвличания, убийства, бомбен тероризъм, тежки грабежи, наркотрафик и наркоразпространение.

Президентът Георги Първанов пусна закона, но с особено мнение и препоръча ревизия в исканата от Миков посока.

След това депутати от БСП, ДПС и независими отново внесоха предложение за промяна в закона, които биха осигурили постоянен достъп на МВР до трафичните данни, тъй като мобилните и интернет-операторите ще трябва чрез "интерфейс" да предоставят на службите неограничен достъп до сървърите си.

Миналата седмица, нарушавайки драстично парламентарния правилник, според който отхвърлен законопроект може да се преразглежда след съществени промени и в следваща пленарна сесия Комисията по транспорт и съобщения с гласовете единствено на БСП и ДПС гласува поправката. В знак на протест представителите на НДСВ и опозицията напуснаха заседанието.

Вчера в писмо до председателя на Народното събрание депутати от НДСВ, ДСБ и СДС, начело с председателя на транспортната комисия Йордан Мирчев възразиха срещу начина, по който в комисията са приети поправките и настояха той да не ги допуска до разглеждане в пленарната зала. От НДСВ изразиха опасения, че представителите на БСП и ДПС в транспортната комисия са решили да прокарат набързо промените, като се предвиждало точката да е трета в дневния ред на Народното събрание.

В сряда обаче председателят на Народното събрание Георги Пирински съобщи от парламентарната трибуна, че председателския съвет на заседанието си тази сутрин е решил проектът за промени в Закона за електронните съобещния да обсъден едва след постъпване на докладите и на трите заинтересовани комисии - водещата по транспорт и съобщения, по вътрешна сигурност и обществен ред и по европейските въпроси. Пирински призова членовете на комисиите да намерят обединяващо решение, което да не се превръща в повод за разделение при гласуването. По толкова важен и чувствителен въпрос трябва да се търси единно мнение, посочи Пирински.

Той припомни, че трябва да се създаде достатъчно надежден механизъм, даващ възможност на МВР да извършва онези действия по разпечатване на разговори, които са необходими за борба с престъпността, и в същото време да се създаде надеждна защита срещу злоупотребата с тази възможност.

Пирински отбеляза, че исканият от МВР огромен брой разпечатки създава съмнение, че с тази форма се злоупотребява. Миналата седмица на заседание на вътрешната комисия стана ясно, че МВР за една година е направило 330 000 справки за трафика, като проверяваните обекти са били 40 000.

Същевременно Фондация "Програма достъп до информация" започна кампания "Не на директния достъп на МВР до трафични данни!". Подписката може да бъде подкрепена на сайта на фондацията.

Във вторник шефът на правния отдел на фондацията Александър Кашъмов заяви, че МВР се опитва да се превърне в един своеобразен "Биг Брадър". Кашъмов каза, че в законопроекта има редица противоречия както с конституцията, така и с Европейската конвенция за правата на човека. Не е изпълнена и процедурата за обществено обсъждане. Юристите от фондацията смятат, че ако поправката се приеме, гражданите ще имат усещането, че са постоянно следени.