Поредният правен фарс

Людмил Тодоров

Ако един билет за български филм струва 10 лева, 9 от тези 10 лева отиват при онези, които показват филма, а 1 лев отива при неговите автори и институциите, които са го финансирали, което включва българската държава, телевизиите и Европейски фондове за кино. Двете големи киновериги в България плюс разпространителските фирми, които често са техни сателитни фирми, прибират 90 процента от приходите на един български филм само за това, че са го показали. Тези факти са лесно доказуеми. Какво обаче е решението на Комисията за защита конкуренцията, която беше сезирана от Министерството на културата преди една година?

В решението ѝ от 13 март 2013 е записано, че няма нарушения в дейността на въпросните киновериги, всичко е в рамките на закона.

Ценообразуването на тока в България също е законно, въпросът е, дали е справедливо. Оказа се, че не е. Когато един закон е несправедлив, закон ли е той? Като човек, който подаде сигнал до Министерството на културата, пред мен сега стои въпросът, дали да обжалвам решението на Комисията за защита на конкуренцията пред Административния съд. Имам право на това, въпреки че не аз съм сезирал Комисията.

Ето какъв опит имам с Административния съд от преди две години.

С група мои колеги заведохме дело срещу Министерския съвет за неизпълнение на Закона за филмовата индустрия. Административният съд реши тогава, че няма нарушения на Закона от страна на Министерския съвет. Дни по-късно кинаджиите излязоха на улични протести, което доведе до това, две парламентарно представени партии да сезират Конституционния съд, който излезе с решение, че има системно и грубо нарушение на Закона за филмовата индустрия от страна на Министерския съвет. Административният съд беше "повлиян" от управляващите тогава и издаде решение в техен интерес. Конституционният съд беше "повлиян" от опозицията и издаде решение срещу управляващите.

Ето така работи правораздавателната система в България. Тя е силно зависима от онези, които държат политическата и икономическа власт в страната. В сегашните дни на междувластие Комисията за защита на конкуренцията не знаеше на кого точно да се наведе и се наведе на онези, които имат икономическа власт. Тя потвърди законността на една системно извършвана несправедливост и даде нови сили на монополите да издигат все по-нагоре икономиката на страната.

*Людмил Тодоров е режисьор и сценарист на филмите "Шивачки", "Емигранти", "Двама мъже извън града", "Приятелите на Емилия", "Любовното лято на един льохман", "Бягащи кучета", "Цветовете на тъмнината". Най-новият му филм е "Миграцията на паламуда".

Споделяне

Още по темата

Още от Анализи и Коментари