Порошенко дал уверения на Радев за изучаването на български език в Украйна

Порошенко дал уверения на Радев за изучаването на български език в Украйна

България е получила уверението, че българската общност в Украйна няма да бъде засегната от промените в законодателството, които ограничават изучаването на майчин език след пети клас в училище, обяви президентът Румен Радев след среща с колегата си от Украйна Петро Порошенко в Ню Йорк, където двамата присъстват на сесия на Общото събрание на ООН.

Радев заяви, че украинският президент е поел лично ангажимент към българското малцинство: "Разбрахме се категорично, че няма да има никакви допълнителни ограничения за изучаване на български език в училищата".

Украинският посланик у нас Микола Балтажи даде същите уверения преди ден и на председателя на парламента Димитър Главчев, разяснявайки в какво се състои одобрената реформа.

В българската гимназия в Украйна се преподава и на български, и на украински, като до 4-ти клас обучението е на български, украинският се изучава като предмет, а след това нещата се обръщат. Тук е неразбирането, манипулациите и аз неслучайно призовах българските политици да се въздържат от такава политизация, от емоции, посланикът. Той съобщи, че Киев кани българския министър на образованието да обсъдят темата на място.

По думите му, приетият на 5 септември от Върховната рада нов закон за образованието се стреми да въведе европейските стандарти, не съветската и постсъветската система на образование. Той следвал и радикалната реформа в образователната сфера.

Според конституцията на Украйна държавният език е украински, но се гарантира спазване езика и на националните малцинства, включително и на българското, подчерта дипломатът.

Балтажи добави, че неотдавна проведените независими външни атестации на ученици в Задкарпатието, където преобладава унгарското малцинство, са показали много ниско владеене на държавния език, което пък на свой ред спъвало децата по-късно при кандидатстване в украинските университети, за работа в администрацията. Така се стигало да изолация и самоизолация на националните малцинства, което е и сред причините за гласуваната законова разпоредба, засягаща обучението на майчин език.

"Тук е белята, че има много манипулации. Затова призовах политиците да се въздържат от емоции", обясни посланикът - "Изказват се някои политици, че едва ли не българският ще бъде рестриктиран в Украйна. Няма такова нещо. Децата ще могат да продължат да развиват езиковата си идентичност", каза той.

Законът е даден и за експертиза на Съвета на Европа, която в Украйна се надяват да е положителна.

По-рано България, Гърция, Румъния и Унгария призоваха Украйна да не въвежда ограничението за изучаване на майчин език. Вицепремиерът Илияна Йотова настоя за остра и категорична реакция на правителството. Тя каза, че желанието да се премахне изучаването на майчин език след четвърти клас, означава затрудняване на децата, които ще завършат гимназиален курс, да учат в българските университети.

Президентът Радев заяви след срещата си с Порошенко, че са дискутирали и скоро в България да дойде украинският министър на образованието, с когото да се уточни как по-добре да бъдат защитени българските интереси.

По време на срещата българският държавен глава е получил уверение от украинския си колега, че в процеса на децентрализация на Украйна няма да бъдат предприемани действия за административно разделяне на историческия Болградски район, в който живеят много наши сънародници.

Обсъдена е била и възможността за отпадане на засиления контрол за бизнес дейност, осъществявана от български компании, предвиден по силата на Постановление № 449 на украинското правителство, поради различните данъчни ставки в двете държави.

Българският президентът е потвърдил категоричната подкрепа на страната ни за европейската перспектива на Украйна и е изразил готовност за споделяне на българския опит в този процес.

Радев и Порошенко не са дискутирали въпроса за санкциите срещу Русия.

В Ню Йорк президентът Радев проведе срещи и с краля на Йордания Абдула Втори и президента на Иран Хасан Рохани, с които е обсъждал ситуацията със сигурността в района на Близкия Изток и разширяването на енергийната инфраструктура, свързваща Европа с Азия, както и процеса на енергийна диверсификация за България.

На среща на министрите на външните работи на страните от Европейския съюз, в която участва и българският първи дипломат Екатерина Захариева, беше обсъждана ситуацията в Либия. Очаква се, в рамките на заседанието на ООН, специалният представител на Световната организация Гасан Саламе да представи план за решаване на ситуацията в страната.

Споделяне
Още по темата
Още от Европа