Порошенко подписа указ за въвеждане на военно положение в Украйна

Русия продължава да задържа в Керч пленените три украински кораба и екипажите им

Украинският президент Петро Порошенко (третият от дясно наляво) по време на заседание на Съвета за национална сигурност

Президентът на Украйна Петро Порошенко подписа указ за въвеждане на военно положение за срок от 60 дни, до 25 януари 2019 г., се казваше в съобщение на сайта на държавния глава, цитирано в понеделник от Ройтерс.

Вечерта в телевизионно обръщение обаче Порошенко обяви, че ще намали срока на военното положение от 60 на 30 дни. Той отхвърли отправените му от негови опоненти обвинения, че указът предвижда ограничения върху правата на гражданите и отлагане на президентските избори, които трябва да се състоят догодина.

Съкращаването на срока означава, че украинските власти могат да обявят дата за изборите в края на декември, за да има достатъчно време те да се проведат в края на март, както се очакваше.

Парламентът (Върховната рада) трябва да одобри указа, за да влезе той в сила. Депутатите ще го обсъдят по-късно днес.

Украинското законодателство относно военното положение предвижда редица ограничения, включително ограничаване правото на свободно движение и мирни събрания, налагане на полицейски час, ограничения за медиите, макар че указът на Порошенко не споменава конкретно подобни ограничения, отбелязва Ройтерс.

Единайсетте мерки, споменати в декрета, предвиждат мобилизиране на силите от резерва, организиране на ПВО за важни държавни обекти и спешни стъпки за въвеждане на разширени мерки за киберсигурност и за гарантиране на обществения ред.

Решението на Порошенко беше взето ден след като Русия стреля по три украински военни кораба и ги задържа. Инцидентът, станал в Керченския проток на входа на Азовско море, при който имаше ранени, предизвика безпрецедентна ескалация на напрежението в тази деликатна зона, породено от руската анексия на Крим през 2014 г. и от руската подкрепата за сепаратисткия бунт в Източна Украйна.

Още миналата нощ Въоръжените сили на Украйна бяха приведени в пълна бойна готовност по решение на началника на генералния щаб. Преди това на заседание на украинския Съвет за сигурност и отбрана президентът Порошенко осъди "налудничавия акт на Русия срещу Украйна" и увери, че "атаката е била преднамерена".

"Военното положение не означава обявяване на война" на Русия и ще бъде "въведено единствено с цел защита. Украйна няма намерение да воюва повече“, каза президентът.

Инцидентът


Пленените украински кораби в пристанището на Керч

Напрежението между Украйна и Русия около Азовско море ескалира вчера, когато Киев обвини Русия, че е ударила украински кораб и е блокирала достъпа до морето, намиращо се между Крим и Източна Украйна. Вечерта Украйна обвини вчера руснаците, че са задържали три украински кораба, след като са стреляли по тях в тази стратегическа зона.

Корабите - два блиндирани катера - "Бердянск" и "Никопол" - и влекачът "Яни Капу" - се опитваха да влязат от Черно море в Керченския проток, отделящ Крим от Русия, на входа на Азовско море. От общо 23 военни на корабите, шестима са били ранени в конфронтацията, като двама са в сериозно състояние, съобщава украинската армия.

Русия потвърди задържането на корабите и "използването на оръжия", обвинявайки украинските плавателни съдове, че "са извършили незаконни дейности в руските териториални води" и споменавайки за трима ранени украинци.

Украинската флота каза, че е предупредила Русия предварително за маршрута на трите задържани кораба. Според нея корабите са прекарали няколко часа в Керченския проток, докато петролен танкер, разположен под Кримския мост, който преминава над протока, е блокирал достъпа до него.

Украйна се позовава на двустранно споразумение, което дава право и на двете страни да използват Азовско море, което разположено помежду им и свързва тесния Керченски пролив с Черно море. Сега Русия казва, че международното право вече не действа в района на Керченския пролив, защото това са изцяло руски води.

Според данни на руската Федерална служба за сигурност (ФСС), цитирани от ТАСС, трите кораба на украинските военноморски сили, нарушилите вчера сутринта руската държавна граница, вечерта вчера са "осъществили пореден опит за незаконни действия в пределите на териториалните води на Руската федерация". Кораби и катери на пограничните служби на ФСС и на Черноморския флот са поискали от украинските кораби незабавно да спрат, но те не са реагирали на исканията и според данните на ФСС са извършили "опасно маневриране".

С цел спиране на украинските кораби, е било използвано оръжие и те са били задържани в руски териториални води, подчертава ТАСС. От руските власти е образувано наказателно производство за незаконно преминаване през държавната граница на Русия.

Трите украински военни кораби, задържани от Русия в Керченския проток, се намират в пристанището Керч, предаде Ройтерс, като се позова на очевидец. В близост до плавателните съдове могат да бъдат забелязани хора във военни униформи. По самите кораби няма видими щети, твърди очевидецът.

Рано сутринта в понеделник движението на граждански кораби през Керченския проток бе възобновено. Украинската консултантска агенция в областта на агробизнеса АРК-Inform съобщи, че украинските търговски пристанища в Азовско море работят нормално, въпреки напрежението между Украйна и Русия. Украйна има две пристанища в Азовско море, специализирани в превоз на зърно и стомана.

Керченският проток

Керченският проток проток, който е единственият път по вода между Черно и Азовско море, е стратегическа ос от първостепенно значение както за Русия, така и за Украйна.

Русия претендира върху контрола на водите край Крим след анексията на полуострова през 2014 г. Киев и Западът обвиняват Москва, че "възпрепятства" умишлено навигацията на търговски кораби през Керченския проток.

Трудности се появиха и с изграждането на породилия полемика 19-километров мост в Керченския проток. Разполагането на арките на моста през 2017 г. започна да пречи на преминаването на част от корабите. Тази година руските граничари започнаха да задържат кораби, официално с претекст за проверки.

Киев смята, че Москва може да стигне до подготовката на офанзива срещу град Мариупол на брега на Азовско море, който е последният град под контрола на украинските власти в източната част на Украйна.

В конфликта в Източна Украйна между украинските сили и проруските сепаратисти загинаха 10 000 души за четири години. Киев и Западът обвиняват Москва, че подкрепя военно сепаратистите. Москва отхвърля тези обвинения въпреки многото доказателства, отбелязва Франс прес.


Кримският мост

Украинската гледна точка

В понеделник украинският президент Петро Порошенко поиска от Русия незабавно да освободи украинските моряци и корабите, задържани вчера в Керченския проток, предаде Асошиейтед прес.

Украинският външен министър Павло Климкин заяви, че украинските моряци, пленени от Русия, трябва да бъдат разглеждани като военнопленници. Пред журналисти в Киев Климкин каза, че правителството разговаря с Червения кръст, за да се увери, че моряците са третирани като военнопленници.

Украйна ще търси пътища за мирно уреждане на спора, но си запазва възможността да се използва правото си на самозащита, каза Климкин. Той каза, че Украйна възнамерява да преразгледа договорно-правовата база с Русия. "Тя трябва да бъде преразгледана из основи, както и широкообхватният Договор за дружба и сътрудничество", заяви той.

По-рано министърът казваше, че Киев смята да преразгледа всички договори с Русия, в частност да се прекрати действието на договора за статута на Азовско море като вътрешно море между Украйна и Русия.

Договорната база на украинско-руските отношения наброява 375 документа. Действието на част от тях в последните години беше спряно заради въоръжения конфликт в Донбас и анексирането на Крим от Русия.

Протести в Украйна

В неделя вечерта по улиците на Киев имаше изблици на гняв, което доведе до малоброен, но бурен протест пред руското посолство. Сградата бе обстреляна със сигнални ракети, а поне една от колите на посолството бе подпалена, предава ББС.

В понеделник в Киев демонстранти от крайнодясната партия Национален корпус изстреляха сигнални ракети пред сградата на националния парламент. Те развяваха синьо-жълти украински национални флагове и опънаха бял транспарант с надпис "Не отстъпвайте!".

Днес десетки крайнодесни демонстранти гориха гуми пред руското консулство в украинския град Лвов. Протестът е организиран също от партията Национален корпус. Според нея Порошенко не е достатъчно агресивен срещу Русия. Националният корпус е малка организация, но може да постави под натиск президента, отбелязва Асошиейтед прес.

Украински демонстранти изгориха руско знаме и хвърляха сигнали ракети по руското консулство в източния украински град Харков, предаде Асошиейтед прес. Информационната агенция УНИАН съобщи, че протестиращите са настоявали Украйна да скъса дипломатически отношения с Русия и да национализира руския бизнес на украинска земя. Те също така са заявили, че Украйна трябва да спре да спазва подписаното през 2003 г. споразумение с Русия за съвместно използване на Керченския проток между Черно и Азовско море, който е в основата на сегашната патова ситуация между двете държави.

Руската гледна точка

Руският външен министър Сергей Лавров нарече "провокация" нарушаването от страна на украински кораби на границите на Руската федерация, предаде ТАСС.

"Бяха нарушени ключови положения на международното право, не само на морското право, но и на общото международно право, в това число на хартата на ООН, на конвенцията за морското право от 1982 г. и на други международно-правни инструменти, които многократно призовават всички страни да уважават суверенитета на другите държави", каза Лавров. Той допълни, че провокацията е била извършена по разпореждане на висшето ръководство на Украйна.

"Имаше нарушение и между впрочем бяха използвани опасни методи. Това можеше и създаде заплаха и рискове за нормалното придвижване на корабите в този морски коридор между Азовско и Черно море", каза Лавров.

Международният отзвук

Напрежението около Керченския проток стана причина за свикване на извънредно заседание на Съветът за сигурност на ООН. Той е поискано и от Украйна, и от Русия, като Москва пожела то да се проведе в 16 ч. по Гринуич в понеделник.

Европейската комисия днес призова Русия да освободи трите украински кораба. Говорителка на комисията изтъкна, че общността не признава анексията на Крим от Москва и каза, че Русия е длъжна бързо да освободи движението през Керченския проток. "Гледаме много сериозно на това", каза говорителката.

Председателят на Европейския съвет Доналд Туск прикани Русия за престане да провокира Украйна и да върне всички нейни кораби и моряци, задържани край бреговете на Кримския полуостров, предаде Асошиейтед прес. "Европа ще остане обединена в подкрепата си за Украйна", декларира Туск.

Говорителят на германския канцлер Ангела Меркел призова Русия да освободи украинските моряци и кораби. Говорителят Щефен Зайберт прикани двете страни бързо да започнат диалог за изясняване на случая и намаляване на напрежението. По думите му инцидентът поставя "сериозни въпроси преди всички относно прилагането на военна сила от руските сили, която, съдейки по известните досега факти, явно е неоправдана". Зайберт съобщи, че Берлин е в контакт и с двете страни.

По-рано днес от германското външно министерство съобщиха, че на предвидената за днес в Берлин среща на политически директори от външните министерства на Германия, Русия Франция и Украйна - т.нар. Нормандска четворка - ще се обсъждат и събитията по кримското крайбрежие, предаде АП.

Париж също призова Москва "възможно най-бързо" да освободи украинските моряци и да върне конфискуваните морски съдове. "По нищо не личи, че употребата на сила от Русия е била обоснована", се казва в декларация на френското външно министерство, допълни Ройтерс.

Западът трябва да помисли за налагането на нови санкции срещу Русия, каза във Варшава съветникът на полския президент Анджей Дуда по външнополитически въпроси. "Засилването на санкционния режим срещу Русия ще бъде разгледано и обсъдено със съюзниците", каза съветникът Кшищоф Шчерски на пресконференция след телефонен разговор между Дуда и Порошенко.

Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг съобщи, че след настояване на украинския президент Петро Порошенко свиква заседание на съвместната комисия на пакта с Украйна.
В съобщението се отбелязва, че НАТО подкрепя изцяло украинската териториална цялост и суверенитета на страната, включително правото на корабоплаване в нейни териториални води според международното право. Столтенберг и Порошенко са разговаряли по телефона тази сутрин по повод събитията в Азовско море и Керченския проток.

Турция изрази безпокойство по повод съобщенията, че украински кораби са били обстрелвани по крайбрежието на анексирания от Русия Кримски полуостров, предаде Ройтерс. "Като страна, която споделя черноморското крайбрежие, ние подчертаваме, че преминаването през Керченския проток не бива да бъде блокирано", заяви външното министерство в Анкара. Ведомството призовава страните да избягват по-нататъшни стъпки, които застрашават стабилността и мира в региона.

Още по темата
Още от Свят

Коя партия/коалиция ще подкрепите на изборите за Европейски парламент?