Порожанов иска застраховалите колите и домовете си да плащат фермерски щети

Абсурдна концепция от 3 страници за покриване на щетите от природни бедствия в земеделието е разработило ведомството на Румен Порожанов. В нея се предвижда част от премийния приход по застраховките "Автокаско“ да отива за изплащане на щети от бедствия по продукцията на земеделски производители, включително крупни зърнени босове. Силно критична позиция срещу идеята разпространи в четвъртък Асоциацията на българските застрахователи (АБЗ).

Агенцията за градушките става застраховател

Нова държавна фирма ще събира от застрахователите вноски и ще изплаща обезщетения на фермерите, претърпели щети върху продукцията си заради природни бедствия, предвижда концепцията на земеделското министерство за нов Закон за превенция от природни бедствия и неблагоприятни климатични събития в земеделието. Въпросната компания ще се създаде чрез трансформиране в държавно предприятие на сегашната Изпълнителна агенция „Борба с градушките“. Освен с противоградова защита и увеличаване и преразпределение на валежите новата фирма ще се занимава и с "обезщетяване при настъпване на щети от природни бедствия и неблагоприятни климатични събития в особено голям мащаб“.

За целта законът ще задължи земеделските производители и застрахователните компании у нас да правят отчисления в държавната фирма. Фермерите ще трябва да правят ежегодни задължителни вноски за обработваема (орна) земя и трайни насаждения. От обхвата на задължените лица се изключват собствениците и ползвателите на пасища, мери и ливади. Застрахователите пък ще заплащат задължителна вноска, ако предлагат застраховки по класове "Сухопътни превозни средства“ (тоест "Каско“), "Пожар и природни бедствия“ и "Други щети на имущество“.

Според асоциацията на застрахователите основният недостатък на концепцията на Порожанов е, че на държавно предприятие ще се вмени дейност, която по същество е застрахователна. "Става дума за дейност за набиране и разходване на средства, предназначени за изплащане на обезщетения при настъпване на събития, което предполага и дейности по установяване на събитията, разглеждане на претенции, определяне на размера на причинените вреди и изплащане на обезщетения, които дейности могат да се извършват единствено от застрахователни дружества“, изтъкват от АБЗ. За подобна дейност по закон е нужен лиценз, за какъвто не се споменава в концепцията.

Нелепо е да се плаща от чужди пари на нежелаещи да се застраховат

Браншът е още по-изумен от друг детайл в концепцията – пари по доброволните застраховки "Каско“ или имуществените застраховки срещу пожар да отиват за покриване на щети в селското стопанство. Още повече, че по правило едрите земеделци не желаят доброволно да харчат пари, за да застраховат продукцията си.

"Въпреки че фокусът на концепцията е насочен към земеделския сектор, се предлага във вноските да се включва и премиен приход от застраховки, които нямат нищо общо с този сектор. Подобна мярка реално би довела до увеличение на цената на имуществените застраховки и на застраховки "Каско“ на МПС, без да повиши очакваните обезщетения на застрахованите лица, което считаме за несправедливо“, посочва в позицията си Асоциацията на българските застрахователи. Тя изтъква, че е нередно със средства от премиите на застраховани лица по доброволни застраховки, които нямат нищо общо със сектора на земеделието, да се подпомагат пострадали земеделски стопани, включително незастраховани. В подобна идея няма нито финансова логика, нито защита на правата на потребителите на застрахователни услуги, твърдят застрахователите.

Печеливши са зърнените босове

"От опита в областта на земеделските застраховки до момента е известно, че крупните земеделски производители не застраховат земеделските култури заради малката вероятност цялата площ да бъде увредена от природни бедствия и съответно да претърпят големи загуби. Тоест, на практика се получава, че от една страна застрахователите биха финансирали загубите на големи земеделски производители, които принципно не сключват застраховки, а друга страна – източник на финансиране биха били застраховани лица, които не са предмет и не са облагодетелствани от концепцията“, коментират още от АБЗ.

Предлага се пул за селскостопанско застраховане

Вместо да се прави ново държавно предприятие, асоциацията предлага да се създаде пул за селскостопанско застраховане. "Това решение би позволило застраховане на пълния обем на земеделски площи и в пълния обем на рисковете (а не само за градушка), създаване на оптимални и единни условия за застраховане с цел намаляване на разходите и на времето за определяне на щетите и изплащане на обезщетенията. При създаване на застрахователен пул финансирането на превантивната дейност може да се извършва при условията на застраховането, а не с държавни средства“, изтъкват от асоциацията.

По нейни данни развитите европейски държави не прилагат модел за държавно финансиране на рисковете в земеделието, а стимулират застраховането на земеделските стопани. "При наличието на достатъчен застрахователен капацитет в България за поемане на тези рискове е необосновано да се стимулират непазарните принципи, заложени в концепцията“, изтъкват от АБЗ.

Организацията настоява за по-задълбочена дискусия и анализ на проблема с покриването на рисковете при природни бедствия в земеделския сектор.