Портрет на главния реформатор или последен щрих към образа на Русия

Портрет на главния реформатор или последен щрих към образа на Русия

Заявлението на Егор Гайдар, че Луговой нямал нищо общо с отравянето на Литвиненко, е, според мен, знаменателно събитие, което внася яснота в най-новата история на нашата страна.

Гайдар бе главният ръководител при провеждането на капиталистическите реформи, разрушили промишлеността, науката, медицината и обрекли нашия народ на измиране. Реформи, които стартираха в страната чудовищната хиперинфлация и хиперкорупция. При това Гайдар съвсем не можеше да бъде обвиняван в липса на интелигентност. Две години преди началото на «строителството» на капитализма аз участвах в дискусия с него на страниците на «Московские новости» на тема «Може ли в Русия да се построи капитализъм?». В своята статия «Частната собственост като нов стереотип» (не звучи лошо точно в устата на Гайдар, нали!) той писа тогава:

«Набралият сила процес на демонтиране на идеологическите стереотипи заплашва да предизвика формирането на нови, противоположни по знак. Ето нá, на мнозина им се струва вече, че е достатъчно да се произнесат магическите слова «частна собственост», «свобода на предприемачеството» — и проблемите ще бъдат решени като с магическа пръчица.

… Желанието, колкото може по-бързо да се пренесат у нас витрините и жизненото равнище на развитите капиталистически страни, е по човешки разбираемо Но това още не ни дава правото да затворим очи пред онази така сложната еволюция, довела до днешните техни обществени институти.

... Но на нас историята не ни остави шанса да повторим английския модел на социално развитие. А идеята, че днес може да изхвърлим от паметта 70 години история, да се опитаме да преиграем отново разиграната вече партия, да осигурим общественото съгласие, предавайки средствата за производство в ръцете на новобогаташите на сенчестата икономика, на най-отраканите началници и на международните корпорации, само демонстрира силата на утопическите традиции в нашата страна». («Московские новости». 8.10.1989)

Това е писано от Гайдар две години преди той самият да започне да провежда своята реформа «в духа на утопически традиции» в полза на «новобогаташите на сенчестата икономика, на най-отраканите началници и на международните корпорации»! Впрочем аз не вярвам, че в течение на две години зрял човек, интелектуалец може да промени възгледите си на 180 градуса. Нека не забравяме, също така, че малко преди полемиката в «Московские новости» Гайдар работеше в «Комунист» и «Правда» и защищаваше «реалния социализъм» на Сталин – Брежнев! В «Московские новости» той се изказа в полза «на демократическото обновяване и възрождение на този социализъм».

Аз пък в своята статия («Възраждане на социализма?») доказвах, че е невъзможно съществуващият в страната строй да бъде облагороден, да стане по-човечен, както е и невъзможно да се върне страната към капитализма, и че е необходимо да се създава принципно нов строй, който би обединил най-добрите принципи на социализма и капитализма.

Гайдар обаче, когато след две години стана премиер, забрави за своите убеждения: налагаше му се да изпълнява волята на номенклатурните комунисти, които го бяха изкачили на власт и които си мечтаеха да се преквалифицират по най-бърз начин в капиталисти! И той не се спря даже тогава, когато стана ясно накъде отвежда страната имплантацията на капитализма. Активно участва в конституционния преврат през 93-та и в създаването на новата царистка конституция, позволила на Елцин да започне престъпната война в Чечения, и в края на краищата да вкара в Кремъл Владимир Путин, който вече напълно ликвидира демокрацията в страната.

Мнозина, в това число и аз, смятахме, че кариерата на Гайдар е приключила. Но той отново се оказа нужен на властите и се втурна да изпълнява техните молби или поръчения – направи своето гръмко заявление за невинността на Луговой в отравянето на Литвиненко. Както си спомняме, изпълнението на тази задача Гайдар започна с това, че написа писмо до Джордж Сорос, уговаряйки го с чекистки плам да обвини Березовски за отравянето на Литвиненко.

Както разбира читателят, аз – меко казано - никога не съм изпитвал симпатии към Гайдар, но такъв апогей в неговата кариера все пак не можеше да ми мине през ум. Луговой и Ковтун с дяволска жестокост обрекоха на мъчителна смърт своя бивш колега и се прибраха в Москва, за да си получат хонорарите, наградите и да лъжат, лъжат, лъжат. Да лъжат в противоречие на самите себе си, на фактите, на логиката, демонстрирайки с това пред цял свят тъпотата на своите съветници и началници.

 Самият Гайдар доказа с категоричното си заявление за невинността на Луговой, че собственият му морален облик не се отличава от този на Луговой.

Нека направим извод. Сега стана окончателно ясно как Гайдар и другарите му са можели да провеждат реформи, знаейки предварително, че те ще доведат (и довеждат) до гибелта на милиони хора. Очевидно Сталин и сталинският «социализъм» (по-точно - държавният феодализъм) са възпитали нечовешка жестокост в огромна част от гражданите на страната, преди всичко сред съветския политически елит, приучавайки ги да не се вглеждат и да не броят човешките съдби, а «да строят светлото бъдеще» върху костите им в угода на своите върховни началници. Ето защо отстраняването на този «елит» и на неговите възпитаници, неговото изместване от политическия живот е необходимо, макар и недостатъчно условие за отклоняване на страната от курса към пропастта, по който тя се носи.

____________________

Авторът е един от най-уважаваните руски правозащитници, литератор и публицист. Дисидент от обкръжението на Андрей Сахаров, Вадим Белоцерковски емигрира от СССР през 1972 и дълги години работи в радио «Свобода» в Ню Йорк и Мюнхен. Пише преди всичко икономически коментари, политическите анализи и статии за работническото движение, за Третия път и за синтеза на социализма и капитализма. Критикува национал-патриотичния екстремизъм в съветското дисидентско движение. Днес Вадим Белоцерковски живее и работи в Русия и Германия, активно се застъпва за прекратяване на войната срещу Чечения, сътрудник е на Международния институт за самоуправление и самоорганизация.

Той е един от най-изявените публицисти и теоретици на автентично лявата руска икономическа и философска мисъл. Белоцерковски е страстен защитник на демократическия социализъм и на работническото самоуправление. Критикува последователно  ексцесите на днешния глобален икономически и политически ред.

След вчерашното скандално-сензационно заявление на Егор Гайдар, че Луговой нямал нищо общо с убийството на Александър Литвиненко Вадим Белоцерковски изпрати следния текст за публикуване в Медиапул. Въпреки някои спорни и подлежащи на сериозна критика тези, статията е интересна като финален акорд на дългогодишния задочен спор на Вадим Белоцерковски с идеолога на програмата «500» дни - по-малко даже и от «нашите» 800 (!) – Егор Гайдар.

Милен Радев

Още от Свят

Какво би означавало отпадането на мониторинга на Европейската комисия?