Посещението на Чейни в Лондон

На първо място тя е свързана с продължаващата война срещу тероризма в Афганистан и на други места, а на второ - с бъдещите действия срещу Ирак. В първата фаза от кампанията след 11 септември Блеър се отличи и има причина да бъде доволен от това и уверен в бъдещите успехи. Но необходимостта да се изолира Ирак и да се вземат мерки срещу агресивните му опити да се сдобие с оръжия за масово унищожение, е по-деликатна материя. Премиерът с право промени острия си тон по въпроса и подготвя почвата за военна намеса, която в неговите очи би трябвало вече да е по-скоро вероятна, отколкото възможна. Желанието му да участва, макар и без особена военна важност за САЩ, е много ценно политически. По тази причина Чейни ще изслушва внимателно и ще говори малко.

Всяка англо-американска антанта срещу Ирак ще е свързана с големи противоречия, не само вътре в Лейбъристката партия, но и сред обществеността. Стратегията, на която, както изглежда, се е спрял премиерът, е да признае, че има различия между обществените и правителствените възгледи и да се опита да ги преодолее сега, вместо да ги остави и да позволи да се превърнат в открито неразбирателство, след като е започнал конфликтът. Това е разумен подход. Данните от разузнаването за новите опити на Ирак да се сдобие с биологически, химически и ядрени материали, цитирани от министъра на външните работи Джак Стро миналата седмица в Таймс, трябва да станат достояние на по-широка публика. Не става дума само да се успокоят притесненията на някои скептици в кабинета като Клер Шорт или да се преодолее съпротивата на част от депутатите лейбъристи, а да се припомни на избирателите защо Саддам е такава заплаха.

За изпълнението на тази задача няма да помогнат изтичането на информация от документ на Пентагона, за което трябва да благодарим на Лос Анджелис Таймс, и донякъде истеричното ѝ отразяване в тази страна. Докладът е част от периодично упражнение, при което Съединените щати се опитват да предвидят обстоятелствата на започнала война и последиците от евентуална употреба на ядрено оръжие. Това не е толкова странно, но враговете на САЩ със сигурност ще използват този доклад, за да твърдят, че Америка планира ядрени нападения срещу някои държави. Това е много неприятно за Блеър, но той не може да направи нищо. Скоро той ще бъде по-добре запознат с американските намерения, отколкото всеки друг чуждестранен лидер, и на тази основа ще може да разработва собствената си политическа стратегия. Той вече знае, че намеренията на американското правителство са сериозни и поне ще му бъдат спестени колебанията от времето на Клинтън. Блеър излиза на сцена, където се демонстрират истински държавнически умения и където скандалите, касаещи съмнителни дарители на партията, са напълно незначителни. На тази сцена премиерът се е чувствал добре и преди. Сега отново трябва да се издигне и да посрещне предизвикателството.

По БТА