Пошло зрелище на американския упадък

Представете си: в навечерието на 250-годишнината от основаването на страната ни все по-немощният президент на Америка превърна моравата пред Белия дом в кичозна и кървава гладиаторска арена, докато в същото време капитулираше пред Иран. Та кой би могъл да си представи долнопробните подробности от неделния спектакъл, включващи кечиста Джош Хокит, застанал в осмоъгълна клетка, облепена с реклами на криптовалути, който заяви, че бившата първа дама Мишел Обама била мъж.

Несъмнено, добре е, че войната в Иран изглежда приключи. След като Тръмп вкара Америка в блатото, нямаше реална перспектива този провал да бъде прекратен при изгодни условия. Сделката, до която Тръмп стигна, е мълчаливо признание за поражение, което беше предопределено и затова е равносилна на унижение.

"Фактът, че най-могъщата военна сила в света, в сътрудничество с най-могъщата разузнавателна служба в света — израелската — не успяха да постигнат нито една от стратегическите си цели срещу регионална сила от трета категория, е наистина поразителен", казва Али Ваез, директор на проекта за Иран в International Crisis Group.

Текстът на "меморандума за разбирателство" между САЩ и Иран все още не е публикуван. Но изглежда, че главният му резултат ще бъде отварянето на Ормузкия проток — който, разбира се, беше отворен и преди войната. Няма ядрено споразумение. Според съобщенията Иран не е бил принуден да се откаже от своята програма за балистичните ракети или от подкрепата си за групировки като Хизбула. Да не говорим, че страдащият ирански народ не е освободен от своите ужасни управници. Като показа, че може да устои на американските бомбардировки, докато държи световната икономика в задушаваща хватка, Иран постигна възпираща способност, каквато преди не притежаваше.

The Wall Street Journal цитира развълнуван фен, който шофирал седем часа с надежда да види спектакъла на Тръмп и казал: "Това е като Колизеума в реалния живот". За основателите на Америка падането на Римската република и възходът на Римската империя е бил назидателен пример. Но за слоеве от движението MAGA това очевидно е вдъхновяващ пример.

За всички останали съвпадението между американския провал в Иран и евтиния "Колизеум" на Тръмп би трябвало да обрисува ясна картина на упадък, разложение и слабост, опитващи да се прикрият зад мачовски кич. Това е администрация, способна на огромни, епични разрушения, но неспособна да създаде нещо повече от зрелище.

Изкушаващо е на това място да споменем израза "хляб и зрелища", само че хляб няма. Напротив, Тръмп и съюзниците му монетизираха неделната програма. През март Тръмп придоби дялове в компанията майка на UFC, американското дружество, което организира турнири по смесени бойни изкуства, включително и зрелището пред Белия дом. А за да гледат шоуто, зрителите трябваше да имат абонамент за Paramount+, контролирана от съюзника на Тръмп, Дейвид Елисън, който купи CBS и я направи по-благосклонна към Белия дом. Вместо подарък за неспокойната му база, събитието беше пореден пример за това как администрацията разпродава Америка на части.

В навечерието на спектакъла боецът на UFC Дерик Луис каза, че чувства, как участва в нещо историческо. "Това е едно от събитията, за които ще се говори след 100 години", заяви той. Може и да е прав, но не по начина, по който си мисли.

Някой ден някой може да напише — или по-вероятно да заснеме — американска версия на "История на залеза и падението на Римската империя" от Едуард Гибън. Авторът сигурно няма да пропусне да включи сцената с близо 30-метровата стоманена конструкция, която се извисява над Белия дом, докато някъде вътре хора трескаво се опитват да измислят как да представят една външнополитическа катастрофа като голяма победа.

Michelle Goldberg, A Garish Spectacle of American Decline. NYT