Пощите стават входната точка за електронното управление

Свалянето на програмите от мултиплексите е обезпокоително, телевизиите и операторите трябва да се разберат, казва зам.-министърът на транспорта Валери Борисов

Пощите стават входната точка за електронното управление

В първия мандат на управлението на ГЕРБ обещахте през 2015 г., най-късно 2016 г., личната карта да стане електронна. Какви са плановете сега, това ще се случи ли?

В предния мандат казахме, че в края на 2016 г. приключва действащия договор на МВР с изпълнителя на процедурата на документите за самоличност "Сименс“.  Това, което говорихме с колегите от МВР тогава, е в новите документи за самоличност, които ще бъдат произвеждани след 2016 г., да се заложи чип, върху който да се запише електронния индентификатор на гражданина и евентуално електронен подпис. В момента отново водим разговори, не само с МВР, но и с други институции. Темата сега е Закон за електронната идентификация.  Плановете са той да е готов и приет още през тази година. Има междуведомствена работна група, чиято задача е до 20 февруари да разработи този проект на закон.

Казвам всичко това, защото от 23 юли 2014 г. има европейски регламент за електронната индентификация, за електронните подписи, за електронните печати, за удостоверяване на единно време и т.н. Според него всяка държава член на ЕС, каквато е и България, трябва да си избере и да има една единствена схема за електронна индентификация.  Какво ще ни помогне това? Това ще улесни трансграничния обмен на данни, на електронни услуги между държавите членки. Страни като Австрия, Естония, Португалия, Белгия отдавна са въвели електронната индентификация, като средство за идентификация на своите граждани. Те също трябва да се съобразят с изискванията на този регламент. Хубавото в нашия случай е, че ние не сме въвели такова средство. Това ни дава възможност да се съобразим на 100% с изискванията на този регламент. В проекта на Закон за електронната идентификация ние правим това - отразяваме изискванията на регламента в българското законодателство.

Преди две години с пилотния проект за електронна инднтификация, финансиран по оперативна програма "Административен капацитет" (ОПАК), се оказахме толкова далновидни, че сме се съобразили с  изискванията на pегламент, който още не беше приет. И казвам това абсолютно нескромно ....

Говорите за тези 5000 е-карти, които бяха раздадени на студенти, преподаватели, лекари, журналисти, адвокати, съдии и т.н.

Точно така и за цялата система зад тях. Петте хиляди е-карти са видимата част. Невидимата е това, което е зад тях – системата и регистъра. Нещата, разработени по този проект, съответстват 100% на изискванията на eвропейския регламент. Хората, които разработваха системата – екипът на изпълнителя "Борика Банксервиз" АД, участваха на европейско ниво в работни групи, които подготвяха европейския регламент. Затова и нашия проект е 100% съответстващ на регламента, който излезе година и половина след края на проект, т.е. парите, които са инвестирани в този проект, не са загубени.

Защо тогава тези 5000 е-карти не могат да се използват на практика, след като е толкова добър проектът?

Причината е много проста. За да има реален смисъл от тези работещи карти и тази работеща система за е-индентификация, администрациите, които предоставят е-услуги, трябваше да си доработят системите, така че да позволяват аз като притежател на такъв е-индентификатор да мога да се индентифицирам пред тях. Това не се случи.

Защо?

Защото последната година и половина, всички проекти, които бяха оставени от нас работещи, не бяха мръднати. Напротив аз имам усещането, че нарочно бяха буквално казано натискани надолу, за да не избуят полезните неща, които бяхме заложили. Нямам обяснение защо.

Зам.-министърът на транспорта Георги Тодоров, който отговаряше за е-управление по времето на мандата на Пламен Орешарски, в някаква степен е свързан с ГЕРБ, дотолкова доколкото работеше в Столична община при г-жа Фандъкова и после дойде в транспортното министерство и пое е-управление при Орешарски.

Не мога да потвърдя това ваше мнение, че е свързан с ГЕРБ. Да, той дойде от Столична община. Имал съм две срещи с него през есента на 2013 г., на които се опитах да му обясня какво наследство получава и какви са много бързите стъпки, които той, седейки на стола зам.-министър, отговорен за е-управление, би трябвало да предприеме, за да може това, което е наследил, да продължи да се развива и да дава резултати. Нищо от това, което говорихме, не се случи.

През април 2014 г. кабинетът Орешарски прие стратегия и пътна карта за е-управление до 2020 г. Каква ще е съдбата на този документ? Ще го променяте ли?

Пътната карта, която е приета от кабинета "Орешарски", вече е променена и това се случи в периода на служебното правителство на Георги Близнашки. Това се наложи в процеса на работа по подготовката на новата оперативна програма "Добро управление", защото колегите от Брюксел, които са отговорни за одобряването на програмата, четейки стратегията и пътната карта, приети от кабинета "Орешарски", са имали сериозен списък със забележки, които ние като държава е трябвало да отстраним, за да може новата програма да бъде утвърдена. Това се случи по времето на служебния кабинет и приключи в първите дни на втория кабинет "Борисов". Участвал съм и съм помагал с каквото мога.

Какви са промените, защото на страницата на Министерството на транспорта стои вариантът, одобрен от кабинета "Орешарски"?

Няма какво друго да стои, дотолкова доколкото това е решение на Министерския съвет и предстои новата пътна карта за е-управление да бъде одобрена от правителството. Какво е променено в пътната карта – опитали сме се да вкараме такива критерии за допустимост на проекти, които ще бъдат финансирани в настоящия програмен период 2014 – 2020 г., Те няма да позволят многократното използване на европейски средства за едно и също нещо. Пример – информационните системи, които ще се разработват в рамките на новия програмен период, трябва да съответстват на стандартите за отворен код, изходния код(сорс кода) на тези системи трябва да остава собственост на възложителя. В новите системи задължително трябва да се предвиди възможност за е-идентификация по начин, по който държавата реши, че ще се осъществява това, но в съответствие с eвропейския регламент. Това бяха част от препоръките на колегите от Брюксел.

Освен смяната на философията на финансирането на европейските проекти има ли промяна в заложените индикатори – 700 е-услуги от държавната администрация до 2020 г., 100 е-услуги от областната администрация и т.н.?

Тези неща останаха и ако всичко се развива нормално, аз съм убеден, че ще надхвърлим тези индикатори през 2020 г.

Последно, на 175 млн. евро ще разчита е-управлението от еврофондовете до 2020 г. От тях 145 млн. евро по програма "Добро управление" за цифров растеж и 30 млн. лв. от Програмата за развитие на селските райони.

Да, това са числата. Няма откъде да дойде промяната.

През септември 2013 г. Изпълнителната агенция "Електронни съобщителни мрежи и информационни системи" (ИАЕСМИС) обяви, че е въведена електронната съобщителна мрежа и няма пречка пред е-управлението. Така ли е на практика, защото администрациите не са свързани помежду си и не искат да си обменят данни по електронен път?

Това, което колегите от ИАЕСМИС направиха през септември 2013 г., е така. Но нека  разделим нещата на две. Изпълнителната агенция е отговорна за поддържане  комуникационната мрежа на държавата в работоспособно състояние в режим 7х24. Това е мрежата, която обслужва администрацията в мирно и военно време. Тази мрежа се получи чрез обединението на двете мрежи – мрежата за военно управление на страната, която беше в сферата на отговорност на ИАЕСМИС и т.нар. национална мрежа на държавната администрация – НМДА, за която отговаряха колегите от Министерския съвет. НМДА беше прехвърлена като отговорност на изпълнителната агенция. Този процес продължи около две години и половина. Обединението на тези две мрежи е факт от септември 2013 г. Така имаме една администрация в държавата и това е ИАЕСМИС, която е отговорна за работоспособността на тази нова голяма мрежа.

Колегите са прави, че няма никакви пречки пред е-управлението. Представете си, че тази мрежа е система от тръбопроводи, по които трябва да тече нещо. Тръбопроводите ги има, но това, което тече през тръбите, зависи от тези, които стоят в края им, сиреч от администрацията. За да "потече“ услуга от администрация А към администрация Б или от администрация А към гражданина, освен че трябва да има тръба, трябва и някой да разработи услугата. А това е отговорност на съответната администрация. Колегите са създали всички предпоставки – мрежата работи, централните администрации, министерства, областни управи са част от тази мрежа. Голяма част от общините също са свързани към нея. От месец говорим с колегите от ИАЕСМИС как да свържем тези общини, които не са в мрежата, така че и последната предпоставка за липса на връзка между най-малката община в държавата и което и да е министерство да отпадне като пречка пред електронния обмен на документи, услуги и т.н.

Но разработените е-услуги на различни министерства и агенции на практика не могат да се използват. Защо?

В рамките на  проекта, който приключи в предишния мандат, направихме връзка между 34 важни регистъра в държавата, които дотогава не бяха свързани и не си обменяха данни.  В момента има друг проект, отново финансиран по ОПАК, за свързване на нови регистри, пак от тези най-важните регистри в държавата. Така постепенно като грозд да се свържат най-важните регистри в държавата и вместо хората да се явяват посредници между администрацията, ходейки и носейки една бележка от една администрация в друга администрация, удостоверявайки нещо, което администрациите би трябвало да го знаят, защото разполагат с тези данни, чрез обмен на данни помежду си да елиминираме посредниците.

Но на практика не се случва

Не се случва, защото ги нямаше връзките. Връзките вече ги има, но администрациите си обменят информацията по електронен път, само ако имат подписани двустранни споразумения помежду си. Това е анахронизъм и би трябвало да бъде преустановено като практика. Това ще стане с промяна в Закона за електронното управление.

Каква е съдбата на 50-те електронни услуги за Столична община, разработени по европроект,  които също не се използват?

Е-услугите, разработени за Столична община, са действащи. Е-услугите бяха пилотно внедрени в район "Студентски" през август 2014 г. и вече са внедрени във всички столични райони. Защо не се използват от столичани, аз не мога да отговоря, но те в момента са внедрени. Бих ви насърчил да попитате колегите от Столична община колко пъти са използвани тези услуги, но те работят категорично.

Съветникът на вицепремиера Бъчварова обяви, че се отварят 100 бази с данни на държавната администрация, какви ще са ползите за хората от това?

Какво е имал предвид г-н Величков е най-добре да питате него. Аз мога да ви кажа моето разбиране на това изречение – отваряме 100 бази данни. То е свързването на нови регистри помежду си. Възнамеряваме да продължим да свързваме регистрите помежду си, така че да елиминираме необходимостта гражданинът да се явява посредник между две различни администрации, разнасяйки някакви удостоверения, за да удостоверява факти, които ги има в едната или другата база данни.

Какво се прави по отношение на киберсигурността, защото това е един от аргументите на МВР и други ведомства, да не желаят да обменят данни?

Киберсигурността е изключително важна тема. Това, което правим заедно с колегите от ИАЕСМИС е да работим активно по т.нар. CERT– computer emergancy response team. Има специална дирекция в агенцията, която отговаря за тази дейност. Тя се грижи за своевременното уведомяване на всички администрации при най-малък сигнал за кибератака, от която и да е точка на света. Тази дирекция работи в тясно сътрудничество с колегите от МВР, които отговарят за киберпрестъпленията.

Наскоро съобщиха, че само за декември кибератаките са 319 – много ли е това за България?

И да, и не. Важното е ние като държавата да сме подготвени да посрещнем тези кибератаки. Администрациите полагат максимални усилия за своята киберзащита, според ресурсите, с които разполагат. Но определено има какво да се желае.  Не съм чул и не зная да има  пробив в някоя сериозна система.

Как се развива делото срещу България в Европейския съд заради липсата на конкуренция при мултиплексите? Ще бъде ли осъдена страната ни?

Чакаме информация от Европейския съд. Какви са шансовете да бъдем осъдени или не няма да коментирам, защото бих направил лоша услуга, ако коментирам в едната или другата посока. Намираме се в много чувствителен етап в очакване на решението. Предоставили сме на Европейския съд цялата информация, която е поискана от нас като държава.

Целта на мултиплексите беше гражданите да получат безплатен достъп до повече цифрова ефирна телевизия. Но на практика се получи точно обратното – вместо да се увеличават безплатните канали, те намаляват. Какво следва от тук нататък?

От едната страна има оператор на инфраструктурата, какъвто се явява мултиплексът, и от другата страна са телевизиите. Те трябва да седнат и да се разберат за търговските условия за излъчване на програмите на мултиплeксите. Свалянето на програми от мултиплексите, започнало през миналата година, е наистина обезпокоително. Не за друго, а защото всички зрители в страната са ощетени.

Знаете ли кой стои зад мултиплексите?

Кой стои?

Аз не знам кой стои. Официално са офшорни компании. Говори се, че зад тях стои банкерът Цветан Василев, но не е ясно след подялбата на бизнеса с Делян Пеевски кой е собственикът им сега.

По улицата се говорят какви ли не чудеса. Не искам да влизам в спекулации чия собственост са мултиплексите, кой с кого какво е делил. Аз изхождам от позицията, че в държавата има една инфраструктура, едни тръби, ако използваме аналогията с тръбите, по които трябва да тече нещо. В тези тръби, наречени мултиплекси, тече тънка струйка съдържание под формата на няколко телевизионни програми – на бТВ, на Нова телевизия, на БНТ и т.н. Държавата не може и не бива да се намесва в търговските разговори между съответната телевизия и оператора на милутиплекса.

Нали си давате сметка, че се стигна до тази ситуация, защото има монопол при мултиплексите, а няма конкуренция. Цените са високи, защото мислеха, че така ще печелят много, но нещо не се получава. То затова е и делото срещу страната ни в Европейския съд?

И какво следва, пазарът регулира нещата.

Но като не се пускат други оператори, няма как  пазарът да се регулира при липсата на конкуренция.

За да съществува този мултиплекс, той трябва да получава приходи, за да поддържа тази инфраструктура. Ако той не получава приходи от телевизиите, трябва да ги намери от друго място. Това е икономически необосновано.  Т.е. пазарът от една страна има предлагане на инфраструктура, от друга страна има предлагане на съдържание и те трябва да намерят пресечната точка, за да може едните да получават средства за поддържане на тази скъпа инфраструктура, от друга страна другите да продават на зрителите съдържанието, което произвеждат. И пазарът сам ще намери пресечната точка, държавата няма място, разберете го.

Каква е концепцията ви за "Български пощи" – ще ги пуснете ли за продажба?

Няма идея и не се обсъжда "Български пощи" ЕАД да бъдат приватизирани.

Защо на държавата ѝ е необходимо губещо предприятие? Очевидно е, че "Български пощи" не може да работи при пазарни условия. Не е конкурентноспособна.

Възлагаме сериозни надежди и очаквания на "Български пощи", които са свързани с е-управление. Това е отразено в пътната карта. Ролята, която сме отредили на "Български пощи", е те да станат входна точка за гражданите към е-управление.  Дружеството има уникална регионална структура – около 3000 офиса в цялата страна. Друга такава структура няма.  Тези офиси на "Български пощи" трябва да се превърнат в едно съвременно място, в което човек от малък град или от село, който не е на "ти" с информационните технологии, но има нужда от административно обслужване, да влезе в пощенския клон и да го посрещнат обучени пощенски служители. Например гражданинът трябва да получа удостоверение от общината за нещо. Служителката от пощите му помага да си попълни заявлението и да го пусне по електронен път. Ако гражданинът има и е-идентификатор, който съответства на европейския регламент, още по-добре.

Споделяне
Още по темата
Още от Интервюта