Посланието на Станишев е, че го атакуват през ДАНС

Ако искаме да имаме европейска държава, трябва да спазваме законите и да си уважаваме институциите. Не мога да се съглася, че всичко онова, за което стана дума (с ДАНС -бел. ред.), е точно така. Първо, с риск да ви обидя, има журналисти, които са платени, клакьори, съществуват медийни клакьори. Не може под един аршин да се слагат всички. Това е типичното комунистическо мислене.

Второ, отразява се негативно на държавата. Направи се една крачка, създава се някаква структура, която се бори по друг начин с организираната престъпност и корупцията, и се получават тези скандали, което не е добър знак.

По какъв начин трябва да се контролира работата на т. нар. "българско ФБР", мисля, че изключително сериозен въпрос. Това са едни специфични институции, които трябва да имат много сериозна свобода на действие, когато защитават интересите и на държавата, и на гражданите. За мен депутатите в българския парламент не са качествени личности, които могат да извършат този контрол. По-голяма част от тях взимат пари за гласуване и те не могат да хората, които трябва да контролират дали някой е честен или некорумпиран.

Тогава кой да го прави?

Трябва да има ясни механизми на този контрол и той да е съставен от хора с доказана биография. Не мога да се съглася, че депутат, който нагло се вози в кола, която не отговаря на неговите доходи, чието семейство има огромен бизнес и той твърди, че няма нищо общо с този бизнес, макар да е негов, но просто го е прехвърлил; хора, които не си декларират доходите и пр., да контролират ДАНС. Това е недопустимо.

Ако се формира парламентарна комисия, депутатите, които ще влязат вътре, трябва да са кристално чисти.

А има ли такива "кристално" чисти?

Да видим. Ще ги изкараме на публичен показ, да си минат по регионите, да гласуват там за тях. Хората по места познават избраниците си и като се окаже, че никой нищо лошо не може да извади за тях, нека да стане член на тази комисия. Не може тези, за които има съмнение за корупция и далавераджийство, да контролират ДАНС.

Не мога да разбера едно нещо. На депутатите им е даден имунитет, за да могат да говорят свободно. Защо не го правят?! Защо не се изправят с името си? Как може да излезе собственик на сайт и да каже – "еди кой си ми е бил информатор"?. Извинявайте, но депутат не може да бъде информатор. Той по статута си трябва да говори свободно и открито. Защо не смее да каже нещата открито? Значи не говори истини. Объркани са нещата в България.

Ще кажа "да" на свободата на словото, на контрола на тези институции, големият въпрос обаче е дали не се съмняваме в този, който прави този контрол.

Винаги година преди избори се разиграва схемата скандал с подслушване, ченгета, демокрацията е застрашена и пр. В крайна сметка това винаги се финализира с определени гласовити лица в определени листи.

В случая скандалът с разпечатките тръгна от представител на левицата – Татяна Дончева.

Г-жа Дончева направи в края на 2004 г. скандал, след който обаче стана водач на листа. Когато един човек е в дадена партия, дори и в ръководството ѝ, той има единствен начин да бъде коректен – когато има несъгласие с политиката да излезе от ръководството, да се махне от нея.

В тази връзка се сещам за случка преди години. Имаше един човек, който ходеше с едно въже и щеше да се беси, ако не е в листите.

Тогава защо премиерът Станишев не назовава нещата с истинските имена и не казва откъде идват тези опити за "дискредитиране" и "омаскаряване" на ДАНС?

Защото иначе се влиза в един друг диалог. Премиерът достатъчно ясно го каза и макар и "кодирано" и дипломатично това означава – има атака срещу мен, тези хора правят атака срещу мен. В един конфликт трябва много внимателно да се слуша какво казват и двете страни.

Социалисти вече изразиха мнение, че Сергей Станишев ще запази лидерския пост на предстоящия партиен конгрес , тъй като противното би означавало бламиране на премиера и правителството?

Така е. Може би критиките за насрочването на този тип конгрес в края на мандата са свързани с това, че БСП винаги би реагирала по специфичен и еднозначен начин в тази ситуация. Почти не мога да си представя ситуация, в която БСП ще се самобламира без много видимо и много улично да има натиск върху ръководството на тази партия. Това, вероятно, е едната страна на аргументите да няма конгрес сега, защото е ясно, че новият конгрес винаги има като функция избор на ново ръководство.

От друга страна, както при всяко едно друго управление, много нормално е ръководство, което има властта и функцията да свиква даден форум, да го направи в момент, в който това би било полезно за политиката, която иска да прави.

Когато вътре в една партия има групи, които искат да променят нещата, включително и персонално, те трябва да предложат свой вариант. Да кажат какво искат и то до какво ще доведе. Сега обаче няма такова предложение. И затова дали ще се свика сега този конгрес или през април, предложение за смяна на ръководството няма.

Не бих била сигурна и че изборът на нов лидер, ако е насрочен след парламентарния вот догодина, ще е по-различен. Защото БСП, особено след синдрома "Жан Виденов", не обича да натиря който и да било от лидерите си по грозен начин. Тоест, "БСП губи избори" е най-силната хипотеза, че няма да има смяна на ръководството.

Но най-важният аргумент е, че в БСП в момента има дефицит на лидери, които да застанат сериозно начело на тази партия. Да се върнем назад и да си спомним как и Георги Първанов стана лидер, след това Станишев. И логично ще си кажем - те не бяха от първият ешелон в партията - Първанов беше в аналитичния институт на БСП, а Станишев в международния. Тоест, става въпрос за кадри, които бяха от втория ешелон. Но сега няма и такива личности. Видимите фигури са ясни. Ако те можеха, досега да са станали лидери, имало е такива възможности, напъни. Това обаче са хора, на които времето е минало.

Може би в лявото крило се откроява Янаки Стоилов, който е една стабилна, постепенно развиваща се и показваща качества фигура в БСП, но това не е подлагано на никакъв разговор, освен кулоарно. Включително и в самото ляво крило.

Не се провижда и персона, която евентуално ще бъде натоварена с функции да замести Станишев. Цялото развитие на БСП показва, че без подкрепата на самия лидер на БСП, следващ лидер на партията не се избира, защото тя, колкото и да е критикувана за нейната кадрова политика, по друг начин сменя ръководството си, не както десните партии.

Чуват се обаче и мнения, че в бъдещото ръководство ще влязат хора, които са близки до Станишев и така той ще затвърди окончателно позициите си в партията.

Много е възможно. Поне в контекста на това как досега се развиват нещата. В първата година като лидер Станишев се съобрази с предходния подход на кадри, след което започна да се стимулира появата на по-млади. Повечето от нарочените за "негови хора" са определено по-млади. Има видима промяна в състава на партийното ръководство, включително и възрастова.

Но има и друго - абсолютно никога хората, които по някакъв начин се водят "хора на Първанов", не са били дистанцирани от политиката на партията. Те са извоювали своето място при едното или другото управление.

Няма никакъв знак и очертала се тенденция, въпреки постоянното говорене за напрежения и скандали в партията, че са пренебрегнати или лишени от достъп до партийната или политическата власт хора, които не са от обкръжението на Станишев.

БСП си постави доста "амбициозен" дневен ред за конгреса – приемане на нова програма, нов устав, избор на ново ръководство, политически доклади и отчети. Чуха се обаче мнения, че не това са най-важните въпроси, а е нужна равносметка на управленския мандат досега и подготовка за изборите.

Оценката на управленския мандат и как БСП ще се яви на предстоящите избори на практика е първата част от дебата и една партия, за да може да си оцени нещата и да каже как ще върви нататък, трябва да промени и програмата, и устава си. В България се получи един цикъл, при който изборни са почти всички години с изключение на една в даден мандат и аргументът "понеже идват избори" и "краят на мандата", ще е валиден постоянно. И затова не трябва да се правят и приемат нови програми и устави ли?

Според мен актуалната обстановка не може да бъде аргумент дали една партия да си променя важните документи. Изменението им означава отварянето на дебат, решение за това какво представлява организацията в рамките на актуалния момент, както и за близките години. Тоест, какво обществото изисква от партиите и как те ще му отговарят чрез промяната на устава и програмата си.

За последните 20 години структурата на обществото в България тотално се е променила. Какво обаче тотално се промени в уставите и програмите на партиите – нищо. От тази гледна точка уважавам решението на БСП и в този контекст смятам, че всички партии в страната трябва да направят своята преоценка.

В тази връзка това, което излезе като анонс за промяна на програмата и устава на левицата, ще отговарят ли на тези очаквания?

Не знам. По-скоро сме скептични в това отношение, защото у нас всяко обявено "ново", се превръща в "дежа вю". Конгрес, който променя програма, би трябвало да бъде форум на подобен дебат. Много по-добре е, включително и за една партия в края на мандата ѝ, този дебат да се състои около програмата и така да се отчетат и постиженията, и грешките, даже и на мандата, отколкото фиксирането да бъде само върху мандата.

Партийните конгреси са малко или много официозни и официални мероприятия. Въпросът е дали до конгреса на БСП през ноември реално и ефективно ще произтече дебатът в структурите, защото не е тайна, че някой от тях са в доста тежко и критично състояние. Проблематично е съчетаването на изключително стари кадри, като част от тях са с доста закостеняло виждане и разбиране, включително и затова как се прави политика в модерния свят, и млади кадри, които не помнят другите времена, т. нар. "комунистически период".