Посланик Балтажи: "Руският мир" за украинците означава руски танкове и зелени човечета

"Ако не се предприемат мерки срещу лъжите, в крайна сметка ставаш част от самата пропаганда", смята посланикът на Украйна

Посланикът на Украйна в България Н. Пр. Микола Балтажи. Сн: БГНЕС

Украинските войници, доброволци и опълченци са имали значителна роля в Руско-турската война, довела до освобождението на България. Според украинските историци около половината от участващите в тази война са били рекрутирани в Украйна. През 1876 г. царят издава указ, по който се провежда мобилизация в Киевския, Одеския и Харковския окръг. Основно са били мобилизирани селяни. Те са били истински опълченци, като българските. Не като тези днес в Донбас, които уж са "опълченци", но са въоръжени с най-модерно руско оръжие. Това не е от народа, а платена работа за съзнателна дестабилизация и убийство на чужди граждани, казва посланикът на Украйна в България Н. Пр. Микола Балтажи в интервю пред Mediapool.

Г-н посланик, каква е актуалната обстановка в Донбас?

Остава тревожна. След 29 януари Русия и изцяло контролираните от нея незаконни военни формирования съзнателно ескалираха ситуацията в Авдеевка и обстрелват позициите на украинските войници и мирни квартали. Те използват местните жители като жив щит. Това е доказано и от Агенцията на журналистически разследвания Bellingcat.

Русия продължава системно да нарушава Минските споразумения. В същото време обвинява украинските власти, че те правят това.

Ние обаче смятаме, че Минският процес трябва да бъде продължен, тъй като към днешния ден той няма алтернатива. Призоваваме нашите партньори от Нормандския формат (Франция, Германия, Украйна и Русия – бел.ред.), както и всички държави от демократичната общност, да засилят консолидирания натиск върху Руската федерация да изпълнява задълженията си по споразумението.

Ние държим на мирно решаване на конфликта. Последното заседание в Нормандския формат се проведе в Мюнхен. Министрите се договориха за спиране на огъня, но за съжаление то не се спазва от хибридните руско-терористични сили в Източна Украйна. От страна на Кремъл няма интерес и политическа воля. Той продължава военната агресия срещу суверенна държава като през същото време отрича военното присъствие на Русия в Донбас и че тя вкара военния конфликт и е част от него.

Смятате ли, че реалната ситуация в Донбас се отразява коректно в България?

За да се оправдае военната агресия срещу Украйна, бруталното нарушаване на международното право, Русия продължава да използва хибридната война и мощна пропагандна кампания срещу целия демократически свят. България не е изключение. Пропагандата на Москва няма никакви ограничения. Измами, манипулации, откровени лъжи, подмяна на понятия. Всичко това е в арсенала на руската пропаганда, който успешно се упражнява и в самата Русия, и извън нея.

Много е важно хората да знаят истината за ситуацията в Украйна, за военния конфликт с Руската федерация.

Руската военна агресия започна преди три години. Оттогава почти 10 хиляди души са загинали, около 23 000 души са ранени, а 1.8 млн. украинци се смятат за вътрешно преместени лица. 7% от територията на Украйна е временно окупирана от Руската федерация, а 409 километра от границата с Русия не се контролират от украинската власт.

Русия продължава да препраща в Донбас модерно въоръжение, техника, да укрепва войските си и наемниците, като фактически подклажда конфликта в Донбас.

В същото време продължава да се милитаризира и Крим, брутално се нарушават човешките права на единственият коренен народ - кримските татари и етническите украинци, които не се съгласни с окупацията .Фактически окупационната власт превърна Крим в "сива зона", в която господстват несправедливост, терор и репресии. Това е резултатът от тази тригодишна военна агресия на Руската федерация. Русия като държава окупатор носи пълната отговорност за ситуацията в Автономна Република Крим и отделни райони на Донецка и Луганска области.

В България, а и в други европейски страни, има много активен дебат дали трябва да бъдат подкрепени санкциите срещу Русия. Една от лансираните тези е, че санкциите не работят и трябва да бъдат отменени. Какво е вашето мнение?

Санкциите се въведоха в отговор на руската военна агресия след окупацията на Крим и войната в Донбас. Те са отговор, следствие, а не причината. Руските политици и пропаганда обаче бъркат тези понятия. Окупацията на Крим стана с добре подготвена спецоперация от страна на Руската федерация, ръководена лично от Путин, което той призна в един пропаганден филм, макар че дотогава го отричаше.

Санкциите демонстрират единството на Европейския съюз, който добре оцени реалната заплаха не само за Украйна, но и за Европа и целия свят. Санкциите не могат да бъдат свалени, докато Русия не възстанови териториалната цялост на Украйна, тоест, не върне Крим и не са изпълнени изцяло Минските споразумения. Това е решението на Европейския съвет. Всяко едно селектиране или фрагментиране на санкциите може да доведе до засилване на възможността на Русия да дестабилизира Украйна и да застрашава Европа. Русия трябва да изпълни до края Минските споразумения.

Работещ инструмент ли са санкциите?

Да. Ако санкциите не бяха работещи, Кремъл нямаше да проявява такава голяма активност да се свалят. Той действа със своите приятели, адепти, петата колона - навсякъде. Защо? Защото от санкциите страда руската икономика, страда обкръжението на Путин и т.н. Не можем да отречем, че от санкциите страдат всички, но въпросът е до каква степен. Какви са загубите за европейските държави и за самата Русия? Какви са загубите за Украйна, за балтийските държави, за Полша? В тези държави обаче няма призиви за свалянето им, защото от собствения си опит добре разбират цената на реалната военна заплаха от Русия.

Щетите съзнателно се преувеличават. Ако загубите от санкциите, са 0.01% от БВП на България, това не е чак толкова много.

За туризма също се спекулира, защото през последните две години броят на руските туристи се увеличава. Държави, които бяха тясно свързани с износа към Руската федерация, успяват да го пренасочат. Има и европейски компенсационен механизъм. Може да се търсят решения, но да се свалят санкциите без Русия да си изпълни международните задълженията, ще означава демонстрация на слабост от страна на ЕС и капитулация пред Руската федерация.

Има още една спекулация, включително и в България. Защо не се говори какви са причините за този дебат? Статистиките потвърждават, че няма големи щети за българската икономика.

Санкциите са един мирен, дипломатичен инструмент срещу военната агресия на Русия. Засега не сме намерили друг. Ако свалим санкциите без алтернатива, ще принудим ли режимът на Путин да се върне в лоното на международното право? В никакъв случай. Чрез безнаказаност само ще засилим апетитите му. Санкциите засега са безалтернативни и няма причини и логика те да бъдат свалени.

Ако позволите един недипломатичен въпрос. Как бихте коментирали изявлението на сегашния президент Румен Радев, че "Крим дефакто е руски"?

Президентът на България призна, че в случая с Крим има нарушаване на международното право. Щом е така, от гледна точка на международното право Автономна Република Крим не може да принадлежи на Русия.

Ние сме благодарни, че България от самото начало подкрепи териториалната цялост на Украйна, осъди анексирането на Крим и се присъедини към санкциите на ЕС срещу Русия. Тя подкрепи резолюциите на Общото събрание на ООН за териториалната цялост на Украйна и за ситуацията с правата на човека в Крим и украинския град Севастопол.

Надяваме се, че българският държавен глава и служебното правителство ще продължат тази линия на подкрепа. Украйна има нужда от засилване на международната солидарност и политическо-дипломатичния и икономически натиск на международната общност срещу Руската федерация, за да изпълнява международните си задълженията. В същност, това е държавата, която се постави над международното право.

Киев досега не получава помощта, която очаква от НАТО. Това формира ли антизападни настроения сред украинците?

Преобладаващата част на украинското общество подкрепя европейската и евроатлантическа интеграция на Украйна. Украинците, които излязоха на Евромайдана за европейските ценности, за подписване на спогодбата за асоцииране, виждат бъдещето на Украйна, на своите деца и внуци в Европа и НАТО. След като Русия погази Будапещенския меморандум (между Украйна, САЩ, Русия и Великобритания от 5 декември 1994 г. - бел. ред.), ние фактически останахме без международна защита.

Позицията на Запада трябва да е още по-силна, включително засилването на военна помощ.

Една държава брутално наруши Будапещенския меморандум и си позволи да вкарва в суверенна Украйна войници, танкове, артилерийски системи, въпреки че по меморандума трябва да е гарант за териториалната цялост на моята страна. Защо другите държави по меморандума, като Великобритания и САШ, не могат да помогнат на законната украинска власт да защити държавния суверенитет, териториалната цялост, независимостта и свободата на Украйна?

Украинците очакват, че Западът ще продължи подкрепата си на системните реформи и ще засили помощта във военната сфера.

Какви са сигналите от новата американска администрация?

Ние сме в добър диалог с новата американска администрация и очакваме САЩ да останат гарант за териториалната цялост и реформи в Украйна. Това е много важно. Външният ни министър бе в САЩ, очаква се и посещение на президента. Там нещата се променят. Президентът на САЩ и администрацията му са добре информирани за положението в Украйна и конфликта с Русия.

Вижте какви сигнали излизат от американското общество, от Конгреса, от неправителствения сектор – да се засили натискът върху Руската федерация. На 26 февруари Държавният департамент на САЩ призова Русия и сепаратистите, които тя подкрепя, незабавно да приключат огъня, да изтеглят тежките въоръжения и да осигурят безпрепятствен достъп на наблюдателите от ОССЕ.

Там много добре разбират, че Русия не иска да играе по международните правила. Тя се опитва чрез хибридната война да си наложи свой дневен ред. Западът добре разбира безпардонната им намеса по света, не само в САЩ, но и затова, за което говорят политиците в Германия, Франция, Черна гора - и реагира.

Как трябва да се противодейства на хибридната война?

Хибридната война няма правила, за нея се харчат огромни парични и кадрови ресурси. Чрез хибридната война и мощната пропаганда Кремъл иска да оправдае военната намеса и престъпления срещу една суверенна държава и да наложи стереотип, който трябва да доведе до съгласие между хората по света, че Западът трябва да се съобразява с Русия.

Върви война за съзнанието на хората. В Русия е невъзможно да се противодейства. Там медиите се контролират от Кремъл и другомислещи политици, политолози, експерти, журналисти имат затруднен достъп до медии. Руските медии станаха средства за масова дезинформация на хората.

Ако не се предприемат мерки, в крайна сметка ставаш част от самата пропаганда. Много е важно това да се разбира.

"Руският мир" за украинците не означава нищо повече, освен руски танкове и зелени човечета. Руската пропаганда обаче подкопава европейските ценности, вярата на хората в тях. Вижте как действа в самия ЕС – насажда една мисъл: "още малко му остава и ще го смачкаме, ще го съсипем". Русия става враг на европейските ценности на международното право.

Много хора – политици, журналисти, политолози, експерти стават адвокати на руската пропагандата и помагат на Кремъл в държавите членки на ЕС. Трябва да застанем зад европейските ценности, зад върховенството на закона, независимите прокурори и съдии, зад независимите медии. Трябва да застанем зад фундаменталните ценности на западния цивилизован свят, които в момента Русия иска да смачка. Тя не ги иска, за нея те са враг. Аз говоря за режима в Кремъл, не за Русия.

Според вас обаче как трябва да се отразяват случаите на насилие в Донбас, при които Киев от една страна и Москва и сепаратистите от друга, взаимно се обвиняват кой го провокира?

Няма конфликт, в който агресорът да казва истината. Агресорът е винаги крадлив и лъжлив като Русия. Тя открадна Крим, а който краде, винаги лъже, крадецът вика дръжте крадеца. Русия и нейните платени наемници в Донбас нямат друг начин да подхранват пропагандата и да плашат хората под тази временна окупация, освен да обвиняват украинските сили. Тези терористи, които те наричат опълченци, не могат да правят нищо, освен да стрелят. Те не са дошли в Украйна да докарат мир, да правят реформи, а да стрелят и убиват украински граждани, а те са и украинци, и руснаци, хора, които говорят руски и т.н. Тезата или митът за "защита на рускоговорящи", с която Путин влезе в Украйна, се провали, защото стрелят по всички.

Няма гражданска война или вътрешен конфликт. Има война между Украйна, която отстоява независимостта и свободата си във въоръжената борба със сегашната Русия. Това е истината. Всичко останало са приказки.

Да очакваме, че агресорът ще си промени реториката и ще признае, че той провокира украинските войски, никога няма да стане. Все едно както Хитлер влезе в Полша и ние да вярваме, че той е говорил истината. Тези с тяхната пропаганда обаче стигнаха още по-далеч, защото са още по-лъжливи, агресивни и цинични.

Терористите използват местното население в окупирания Донбас като жив щит. В началото на февруари, например, е установено, че ракетните им системи са били разположени в окупирания Донецк на 200 метра от хипермаркет "Ашан" и на 500 метра от училище и жилищни сгради и от там стрелят по мирни квартали в Авдеевка.

Те провокират украинските войници и чакат те да им отговорят. Това се документира, снима и се предава пред целия свят.

Където има нарушаване на международното право, на закона, няма от къде да има морал. Украинските войници отговарят, ако има реална заплаха за живота им, но съотношението на отговорите са примерно 10:1 и естествено не се стреля по мирни квартали, за което говорят руските пропагандисти.

Кремъл обаче говори дори за някаква партия на войната, че президентът на Украйна и правителството ѝ са заинтересувани от военния конфликт и те са виновни и стрелят, а те самите са дошли за мир при нас. Ето каква значи хибридната война. И в България има редица електронни медии и не само електронни, които се позовават на информацията, която се издава от незаконните военни формирования и структури в Донбас. Това, което предават руските медии – тази манипулация и лъжи, се опитват да ги тиражират тук и да влияят на съзнанието на българите. Дълбоко съм убеден, че българите са достойна и свободна нация и няма това ди си позволят. На лъжата краката са къси.

Как тълкувате решението на Кремъл да признае паспортите, издадени от сепаратистите в Донбас?

Признаване в Русия на псевдодокументите на така нар. народни републики в Донбас свидетелства за нейната реална военна намеса на Русия, която тя от самото начало отрича. Това е и показателна демонстрация на Москва на намерението да продължи курса на ескалация на започнатия от нея въоръжен конфликт. Това се случва на фона на срещата на външните министри от "Нормандската четворка". С тези действия руското ръководство съзнателно подкопава Минския процес.

Цинично прикривайки се с правата на човека и хуманитарни цели, Кремъл за пореден път се поставя над международното право и национално си законодателство и на практика признава, че извършва окупация на част от украинския Донбас.

Българското общество обаче е силно разделено по отношение на Русия, тъй като има традиционно топло отношение към руския народ, което се предава често и към политиките на Кремъл. Вие усещате ли подкрепа на тезите ви в България?

Ние усещаме подкрепа. Българското правителство от самото начало подкрепи териториалната цялост на Украйна и санкции, което високо ценим. Понякога дори на улицата срещам хора, които казват "Г-н посланик, ние разбираме ситуацията при вас, България също се е борила за своята свобода и ви пожелаваме по-бързо да се приключи този военен конфликт в Донбас". Тези знаци на подкрепа от политици и обикновени български граждани винаги посрещаме с дълбока признателност.

Обществото навсякъде е разделено. В Украйна обаче стана обратното. Хората първо се консолидираха на Евромайдана, като свалиха антинародния режим и възстановиха пътя към Европа. Парадокс е, че с военната си агресия срещу Украйна, Путинова Русия още повече обедини украинската нация.

Истината за Украйна и украинския Донбас обаче се манипулира много и гражданите в самата Русия не знаят какво става там. Например, има указ на руския президент, според който информацията за загинали войници по време на спецоперации е държавна тайна. Нещо подобно имаше по време на войната в Чечения и военната инвазия от страна на Съветския съюз против Афганистан.

Ако се върнем пак към България, е редно да се отбележи, че тук има доста хора с традиционно проруски сантимент. Не виждам нищо лошо в това, ако става дума за руския народ и нация. И ние нямаме проблем с руския народ, а със сегашния кремълски режим.

Обаче, основното, което липсва в България, е, че не се прави разлика между Русия и сегашния режим на Путин, който избра пътя на териториален реванш и не се съобразява, игнорира и не уважава правата на своите съседи. Ясно е и какво е отношението му собствени граждани, заразени от имперско-шовинистическо самочувствие от едно управление, базиращо се върху принуда и всевластие на бюрократично-полицейския апарат. Една демократична държава не може да извърши военна агресия срещу съседна държава, която фактически не се признава, а цинично се назовава "братски или единен народ".

Русия много успешно ползва русофилските настроения. Много се спекулира с Руско-Турската война (1877-1878), с православието и т.нат. Тя се прави все едно нищо не е станало в Украйна, сякаш преди това не са били окупирани Южна Осетия и Абхазия, сякаш не е имало други замразени конфликти, за които отговорността е на Руската федерация. Руската пропаганда манипулира съзнанието на хората, на българските граждани. Много е важно и политици, политолози и журналисти да говорят истината. Има международно право, европейски ценности. Без спазването им обречени сме да нямаме достойно бъдеще.

Единственото, което днес може да направи Русия, е да "освободи" България и други държави от европейските ценности и международното право. Може да звучи иронично, но към това са фокусират усилията на Кремъл.

Около националния празник Трети март в България винаги се заформя дебата оценявали се достатъчно Русия за освобождението на България, но като че ли не се отделя особено внимание на ролята на войниците от други страни във войната.

Надявам се, че тази година пак ще се спомни за украинските войници. Нека не забравяме, че на входа пред храм "Александър Невски" също е отбелязан приноса на украинците.

Русия обаче не вижда приноса на други освен руснаците. Ролята на украинските войници, доброволци и опълченци е много значителна. Те са били истински опълченци като българските. Не като тези в Донбас, които уж са "опълченци", но са въоръжени с най-модерно руско оръжие. Това не е от народа, а платена работа за съзнателна дестабилизация и убийство на чужди граждани.

Според украинските историци около половината от участващите в тази война са били рекрутирани в Украйна. През 1876 година царят издава указ, по който се провежда мобилизация в Киевския, Одеския и Харковския окръг. Основно са били мобилизирани селяни.

Ако погледнете структурата на царската войска, ще се се видят десетки украински полкове. Има и украинци служили и ръководили дивизии, бригади, батальони на руската армия. Геройски се сражават легендарни генерали Михайло Драгомиров и Фьодор Радецки. Много от героите на Плевен и Шипка-Шейново са били свързани с тогавашната Украйна. Тя също е била превърната в лазарет, където са се лекували пострадалите войници. За загиналите и достойно украинско участие свидетелстват паметници, изградени не само в България, но и в Украйна – Киев, Харков, Одеса, Болград.

Участието на украинските войници в тази война е част от нашето съзнание и национална памет.

Тогава украинските войници, заедно с руските, румънските, молдовските, финландските и други и българските опълченци извоюваха българската свобода. Сега правнуците на руските войници вдигнаха оръжие срещу правнуците на украинските и дойдоха с пушка на мачкат свободата на украинска земя. Тук е редно да се сетим за подвига на генерал Иван Колев и думите на големият българин Иван Вазов към руския войник в стихотворението от 1916 година*:

"О, колко ви, братя, жалея!

О, как би желал, братя клети,

свобода и вам и за нея

кат нас да живейте и мрете!"

* Стихотворението на Иван Вазов "На руските воини".

Още от Интервюта