Посланиците в Скопие и Кабул също са от бившите служби

Комисията по досиетата обяви в сряда още четирима дипломати, които са били част от репресивния апарат на бившия комунистически режим, сред които е и действащият посланик в Македония Раковски Лашев, назначен по предложение на ГЕРБ на 20 юли 2010 г.

Той е бил щатен служител на Разузнавателното управление на Генералния щаб, назначен през 1981 година.

Посланикът в Кабул, Афганистан, от юни 2007 г. - Валерий Аржентински е бил сътрудник на РУ-ГЩ с псевдоним Алексей.

Щатен служител на Разузнавателното управление е бил Иван Кюлев, който е бил с ранг посланик до 15 септември 1990 година. Друг щатен служител на управлението е Иван Митев, също с ранг посланик до 1990 година.

Комисията по досиетата оповести на 14 декември резултатите от проверката си на дипломатите. Четирите допълнителни имена са излезли от доклад на Служба "Военна информация" след допълнителна проверка на Комисията по досиетата, и след като е проучила и обсъдила наличните материали.

От всички общо 196 души, обявени от Комисията по досиетата, 90 и в момента са служители на Външно министерство. От тях 35-ма са посланици и постоянни представители, 8 са временно управляващи, четирима са генерални консули, седем оглавяват дирекции в министерството. Част от тях са назначени през мандата на ГЕРБ и по предложение на правителството на Бойко Борисов – такива освен Раковски Лашев, са посланиците в Прищина и в Анкара – Боби Бобев и Красимир Тулечки и други.

Законът за разсекретяване на архивите на ДС (чл. 27, ал. 1. т. 2) дава възможност да се поиска от Комисията по досиетата предварителна проверка преди извършване на определени назначения.

Според обясненията на премиера Бойко Борисов тези назначения са били направени заради вече стартирани от предходния кабинет процедури на съгласуване.

В момента обаче външният министър Николай Младенов има твърда подкрепа от Борисов да затвори вратата за посланически постове на всички дипломати, свързани с ДС.

Очевидно тази мярка ще бъде приложена към дипломатите, оповестени като агенти на ДС от Комисията по досиетата, но не и към онези, които и сега работят за спецслужбите, тъй като законът не предвижда обявяването на имената им.

На последното си заседание в края на м.г. правителството реши да отзове действащи посланици, свързани с ДС. Досега няма реакция от президента Георги Първанов, от чийто подпис зависи връщането им. Преди това той заяви, че не приема подобно бланкетно предложение и настоява случаите да бъдат разглеждани папка по папка, но Борисов отхвърли такъв подход, защото много от досиетата са прочиствани.

Не е ясно каква ще е реакцията на правителството при евентуален отказ на Първанов да подпише указите. Николай Младенов все още не е коментирал официално дали би се възползвал от възможността на заобиколи Първанов, като извика ДС посланиците на консултации в София, които да се окажат по-дълги.

В четвъртък Младенов коментира, че очаква в кратък срок Народното събрание да даде политическа оценка на създалата се ситуация.

"След като видя какво ще каже българският парламент, тогава съм готов на базата на ясни критерии да предложа конкретни имена, които с президента абсолютно цивилизовано, абсолютно коректно да разгледаме, за да може да бъде решен този казус веднъж завинаги. Но тук не става въпрос за някаква лична битка или някаква лична амбиция", посочи външният министър пред Нова телевизия. 

Той отново повтори, че всички трябва да си дават сметка как изглеждат нещата през погледа на партньорите ни в чужбина. Картината хич не е хубава, защото вече 20 години "ние тънем... в едни постоянни съмнения, в един постоянни несигурности, в едни постоянно частично изречени, частично неизречени неща", коментира още Николай Младенов.

По думите му в България трябва да има "ясно подредена къщичка", за да може "да водим реална политика от името на нашите партньори в Европейския съюз на Балканите, на Черноморието, в Близкия изток, да постигаме нашите собствени национални приоритети.