Прескочи към основното съдържание
Вход / Регистрация

Последната тайна на Европа

0 коментара

Германия изгаря от желание да се сложи край на банковата тайна на целия континент. Ако това стане, финансите на Запада ще изтекат на Изток, прогнозират експерти. Финансовият монолит на Стария свят, циментиран с единната европейска валута, започва да се пропуква. Незабележимата разделителна линия, която заплашва да раздели континента на нова и стара Европа, може да се окаже проблемът с банковата тайна.

През декември 2001 г. страните от ЕС по принцип се договориха за координиране на усилията за унифициране на данъчното облагане на доходите от банкови влогове. Конкретно, ставаше дума за това, че банките автоматично ще информират данъчните органи на съответните държави за наличието на сметки зад граница на техни граждани, както и за получаваните от тях доходи.

Наистина, Люксембург даде съгласието си при едно доста трудно условие: в информационния обмен да бъдат включени САЩ, Швейцария, Монако и Лихтенщайн. И ако САЩ и Монако са готови за такова сътрудничество, то Швейцария и Лихтенщайн засега упорстват. В Европа отношението към банковата тайна изобщо не е еднозначно.

Най-строго законодателство по отношение на запазването на тайната на влоговете има в Швейцария, Люксембург и Лихтенщайн. Малко по-мека е съответната законодателна база в Дания, Франция, Норвегия, Австрия и Швеция, но и там нарушаването на банковата тайна се преследва от закона.

В тези страни информирането на данъчните власти от страна на банките не се изключва, но става само при специално поискване. Внимателно се отнасят към банковата тайна и във Великобритания, въпреки че и тук финансовите институти са задължени да информират данъчните власти за доходите, получавани от техните клиенти като проценти по влоговете.
В Ирландия, Италия, Холандия и Испания няма законодателни пречки за данъчните органи, които се интересуват от "натрупванията" на своите граждани в банките.

Е, това изобщо не означава, че в тези страни няма банкова тайна, нали все пак в Италия и Ирландия информацията за частни влогове се смята за поверителна.

ПОВЕЧЕ СВЕТЛИНА!..

В действителност най-радикалното искане за слагане на край на банковата тайна е на германското правителство. Германските социалдемократи, които останаха на власт след скорошните парламентарни избори, отдавна са хвърлили око на доходите на германските граждани, особено на онези, които имат пари зад граница. Един от идеолозите на преразпределението на доходите е бившият министър на финансите и бивш лидер на ГСДП Оскар Лафонтен.

Той открито настоява за намеса на държавата в банковия сектор, за да бъдат обуздани финансовите спекуланти: "В света няма по-добър модел от пазарната икономика, но тази теза е актуална само в случай, че правилата на играта определя една силна държава, а всички участници в нея се ръководят от високоморални принципи.

На бизнеса трябва да се покаже, че доверието и порядъчността са по-важни от бързите пари". Ако не по форма, то по същина Лафонтен е прав: по данни на германския профсъюз на данъчните служители ежегодно в резултат на укриване на доходи бюджетът на ФРГ губи до 60 млрд. евро.

Това са около 15% от всички данъчни постъпления. Понякога вълненията около бъдещето на банковата тайна достигат апогея си. Масло в огъня наля и финансовият министър на Германия Ханс Айхел: той предложи въвеждането на т. н. спекулативен данък върху търговията с акции. В момента в Германия е в сила положение, според което ако срокът между покупката и продажбата на ценни книжа надхвърля 1 година, не се изисква да бъде платен данък върху дохода от спекулативни операции.

Ако срокът е по-кратък, данък не се взема върху доход, който не надхвърля 512 евро, но останалата печалба трябва да се декларира пред данъчните органи. Идеята на Айхел се състои в задължителното данъчно облагане на подобни операции, без това да зависи от продължителността на времето, в което акциите са били притежание на собственика си.

СПАСЕТЕ НАШИТЕ ВЛОГОВЕ

Германският бизнес прие инициативата на нож. "Намерението на правителството може сериозно да навреди на конкурентната способност на нашата страна", предупреждава Щефан Зайп от ръководството на асоциацията на операторите на фондовия пазар /BVI/. "Подобно нововъведение ще отблъсне хората от влагането на техните спестявания в акции и ще се отрази пагубно на частните фирми, които играят на борсата.

Иначе казано - рискуваме да платим твърде скъпо". Думите на Зайп повтаря и експертът от Германския акционерен институт Петер Кахел: "Недопустимо е да се взема от хората, които купуват акции, за да осигурят старините си, и данък в размер на 30-40%, защото естествената реакция на подобна мярка може да бъде масовото бягство на капитали".

Инициативата на германския финансов министър предизвика смут и извън Германия. Та нали Ханс Айхел предложи на другите европейски страни задължително да информират данъчните органи на ФРГ за доходите, които гражданите на страната получават от операции на фондовия и банковия пазар в чужбина. Особено рязка бе реакцията на Люксембург, Лихтенщайн и, разбира се - Швейцария.

Посланикът на Лихтенщайн в Германия Роланд Марксер тогава определи линията на "големия съсед" като намеса във вътрешните дела: "Известно е, че голямото мнозинство от чуждестранните граждани, които имат фирми в нашата страна, действат чрез доверени местни лица и съответните фондове. Всички финансови въпроси се решават между контрагентите поверително.

Ние не се считаме подчинени на чуждестранни данъчни органи. Бягството от плащане на данъци в Лихтенщайн се смята за административно правонарушение, но не е углавно престъпление". Тази позиция е напълно обяснима: присъствието на чуждестранни инвеститори и вложители гарантира около една четвърт от брутния вътрешен продукт /БВП/ на страната.

Към същата позиция се придържа и Люксембург: "Да се твърди, че зад нашата банкова тайна се крият престъпници и финансови манипулатори, е чиста спекулация. Нека германците да запазят тази пропаганда за себе си", каза в едно интервю премиерът на Люксембург Жан-Клод Юнкер. В Австрия, където засега високопостовени представители не са се изказвали, се наблюдава подобно положение. Така например, курортната местност Клайнвалзертал в Алпите, разположена на границата с Германия, отдавна вече се е превърнала в Мека за богатите вложители.

Тук могат да се откриват анонимни сметки - само с номера. Банкерите не вкарват в компютър данните за техните притежатели, а пазят информацията в специален сейф, достъп до който има ограничен кръг сътрудници. Така също, банките не изпращат извлечения от сметките на адреса на местожителство на собствениците им. По желание на клиентите /а те са предимно германски граждани/ те се запознават лично с извлеченията, а след това документът се унищожава.

До преминаването на Германия и Австрия към единната европейска валута, в Клайнвалзертал имаше 10 000 сметки на обща стойност 5 млрд. германски марки /2,5 млрд. евро/. Разбира се, банкерите от Клайнвалзертал дори и не помислят да информират германските данъчни власти за сметките на своите клиенти. Също така внимателно към чуждестранните клиенти се отнасят и повечето австрийски банки. "Само идиоти могат да решат в днешно време да перат пари чрез банки", казва Хилмар Копер от ръководството на Deutsche Bank.

"За целта престъпниците използват други канали и тяхното откриване е работа на политиците. Що се отнася до нас, банкерите, ние не можем да видим каква е моралната страна на един обикновен междубанков превод". Според Копер тези канали са купуване на антикварни предмети, недвижима собственост и разкошни автомобили срещу пари в брой: "Аз не бих се заел да изчислявам колко пари в брой преминават през ръцете на различни посредници, адвокати и нотариуси.

Да се интересуваш от доходите на представителите на тези професии в Германия е крайно непопулярно занимание. Та нали те имат много силно лоби в парламента". Затягането на банковото законодателство в Европа рискува да се превърне в съдбовна перспектива за континента - в днешната епоха на глобализация и Интернет парите се движат по света прекалено бързо.

За европейските инвеститори алтернатива може да стане Азиатско-тихоокеанският район /АТР/, и най-вече - Сингапур и Хонконг. Днес на това ъгълче от планетата се падат 19% от частните инвеститори, които държат в банките по 250 000 долара и повече. В този регион живее и всеки четвърти инвеститор със състояние от 1 млн. долара и повече.

Към АТР инвеститорите са привличани от фактори като високото ниво на банково обслужване и законодателството, базирано по традиция на ориенталските правни норми. На Сингапур и Хонконг се падат 7% от офшорните пари, а на Швейцария - 30%. Но ако Старият свят се лиши от последните бастиони на банковата тайна в лицето на Швейцария, Лихтенщайн, Люксембург и Австрия, то той може просто да изгуби парите на своите граждани.

ИМАЛО ЕДНО ВРЕМЕ В АМЕРИКА

Интересно е, че докато в Европа си блъскат главата заради бъдещето на банковата тайна, то в САЩ тази категория на практика е потънала в Лета. Въпреки че закон за тайната на влоговете /Bank Secrecy Act/ съществува в Новия свят от 1970 г., той не защитава нищо и никого, а точно обратното - улеснява достъпа на контролните органи до банковата информация. На практика нещата изглеждат така: финансовите институции са задължени да предоставят на властите всякакви данни, които "имат стойност" в углавен или данъчен контекст.

Информацията за "подозрителни" трансакции трябва незабавно да постъпва в централния електронен архив Financial Crimes Enforcement Network. До него имат достъп ФБР, ЦРУ, Агенцията за борба с наркотиците /DEA/, митническите и данъчните служби. При това, на клиента на банката даже не се съобщава на кого и кога е предадена информацията за него и сметките му.

Тази практика достигна апогея си след 11 септември 2001 г. Наистина, прозрачността на влоговете в САЩ засяга повече физическите лица. С корпорациите нещата стоят доста по-сложно. Красноречив пример за това как американските компании умеят да пазят своята банкова тайна е шумната афера с фалита на енергийния гигант Enron.

Тайната на двойното счетоводство на корпорацията, всичките ѝ подозрителни трансакции са били пазени и от банки. Както е известно, в Enron показателите на счетоводната отчетност са били изкуствено раздувани с помощта на фиктивни фирми-партньори, наричани още "структури със специално предназначение".

Само 2% от операциите между компанията-майка и нейните "дъщерни" фирми са били подкрепени с реални доставки на електроенергия. Следователите откриха около 4000 подобни "структури със специално предназначение". По принцип те са разполагали с офшорни структури на Каймановите острови, о. Мавриций, Барбадос, остров Джърси.

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.

0 коментара

Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.

Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.

Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg

Прочетете нашите правила за участие във форумите.

За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.

Препоръчано от редакцията

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.