Последни препятствия пред обединението на Кипър

Лидерите на двете общности трябва да се поучат от грешките при първия опит за обединение преди 12 години

Последни препятствия пред обединението на Кипър

От 1974 г. досега са пропаднали няколко опита за обединението на Кипър, но сегашните преговори изглеждат най- обнадеждаващи. Лидерите на турската и гръцката част на Кипър прекараха последната седмица в швейцарския курорт Мон Пелерин, но все още не са стигнали до решение по най-трудния въпрос – бъдещата роля на Турция.

Времето за постигане на окончателно споразумение бързо изтича, а на финала то ще зависи от двата референдума, които ще се проведат едновременно в двете части на разделения остров.

Кипърският президент Никос Анастасиадис и лидерът на кипърските турци Мустафа Акънджъ обсъждат от понеделник насам дали да има граница между двете съставни държави на бъдещата федерация и необходимите териториални корекции при обединението.

Двамата са готови да започнат разговори с трите страни, притежаващи законна право на намеса, ако Кипър бъде нападнат – Турция, Гърция и Великобритания.

Основната позиция на Анастасиадис е промените да дадат възможност най-малко 100 000 кипърски гръцки бежанци да могат да се върнат в своите родни места, намиращи се в момента в окупираните територии.

Лидерът на кипърските турци Мустафа Акънджъ е за малки териториални корекции, така че да няма масово преместване на хора, а също така настоява, че райони, в които е инвестирано много през изминалите години, не могат да бъдат върнати под кипърска гръцка администрация.

Анастасиадис заяви, чеза напредък ще се счита изпълнението на две условия -съгласие по критериите за териториалните корекции и изготвянето на конкретни карти, които да ги отрази.

Едва след това ще се върви към петстранна конференция със страните гаранти Великобритания, Гърция и Турция.

Най-труден обаче е въпросът дали и как Турция ще оттегли своите 30 000 войници от Северен Кипър и как ще отстъпи от ролята си на гарант за сигурността.

Срещата с трите страни гаранти трябва да се проведе към средата на декември, ако двамата лидери искат да се изпълнят целта си за постигане на сделка още тази година и провеждането на референдуми в началото на 2017 г.

Гърция и Великобритания са заявили, че са готови да се откажат от ролята си на гаранти, ако кипърците поискат това. Въпросът обаче е какво ще направи Турция, отбелязва "Политико".

Гърците в Кипър искат турските войски да се изтеглят, докато по-малката турска общност се опасява, че така връзките ѝ с Турция ще бъдат прекъснати, ще бъде погълната от гръцката.

Турските войски са в Кипър, откакто нахлуха на острова през 1974 г. след преврата на кипърските гърци, които искаха да се обединят с Гърция.

От тогава Кипър е разделен от буферна зона на ООН, известна като Зелената линия. Правителството на Анастасиадис е признато в цял свят, докато властта на Акънджъ се приема само от Турция.

Компромисът, който ще бъде постигнат, вероятно ще включва няколкогодишен преход, докато двете общности свикнат да живеят без буферната зона на ООН.

Кипърските гърци са особено притеснени дали турският президент Реджеп Тайип Ердоган ще се съгласи с това, особено след неуспешния военен преврат срещу него и чистката, която предприе впоследствие.

Разрешаването на ситуацията ще е от полза за Анкара, защото така ще бъде елиминирана един от най-големите проблеми в отношенията ѝ с Европейския съюз и потенциално ще ѝ даде възможност да внася природен газ от Кипър. В последните месеци обаче шансовете на Турция да се присъедини към ЕС избледняват все повече.

"Сделка, която само намалява присъствието на Турция, може да се окаже "несмилаема" за кипърските гърци", заяви Матю Брайза, бивш висш служител в Държавния департамент, отговарящ за региона.

"Няма начин кипърската турска страна да се съгласи на пълното премахване на турското военно присъствие и пълното премахване на гаранциите. Кипърските турци все още се притесняват за сигурността си. Дори Анкара да даде благословията си за обединението, резултатът от бъдещия референдум съвсем не е сигурен", добави Брайза.

В момента има националистически настроения и в двете общности.

Така може да се повтори ситуацията от 2004 година, когато бе последният опит да се стигне до решение на кризата. Тогава кипърските гърци отхвърлиха мирния план на ООН, приет от турците.

И Анастасиадис, и Акънджъ подкрепяха обединението и след неуспешния референдум признаха, че е имало нужда от информационна кампания преди вота.

Така Кипър се присъедини сам към ЕС, оставяйки т. н. Севернокипърска турска република изолирана.

Споделяне
Още по темата
Още от Свят