Прескочи към основното съдържание
Вход / Регистрация

Последните часове на Тодор Живков начело на България

34 коментара
Петър Младенов обявява оставката на Тодор Живков

На 10 ноември 2013 г. се навършват 24 години от оттеглянето на Тодор Живков от кормилото на тоталитарната власт в България. Сайтът desebg.com припомня малко известни подробности от последната година на управлението на Тодор Живков и събитията в НРБ, предшествали 9 ноември 1989 г., а частта, която публикуваме - за последните часове от пребиваването на Тодор Живков начело на страната. Посочените факти са взети от архивните документи.

На 10 ноември 1989 г. в резиденция "Бояна" се провежда пленум на ЦК на БКП. Ето как най-близките до генералния секретар на БКП и председател на Държавния съвет на НРБ в този ден описват поведението му, малко преди да се обяви оставката му.

На обяд Живков е сам в трапезарията в резиденция "Бояна”. Току-що е прекъснато заседанието на пленума на ЦК на БКП. "Бе обявена почивка, съобразена с неговия режим. До 15 часа той имаше време да обядва и ако иска, както всеки следобед, да полегне за малко”, спомня си началникът на УБО ген. Георги Милушев.

Три часа по-късно, в 15 часа, пред участниците в пленума ще бъде огласена оставката на Живков, подадена пред Политбюро предния следобед – 9 ноември. "Бе обявено, че след обяд пленумът ще продължи с друга точка от дневния ред – организационни въпроси. Новината на деня (или както я беше обявил един от новоизлюпените "демократи” – новината на "епохата”), която щеше да бъде огласена до вечерта, всъщност вече беше станала достояние на всички или почти всички участници в пленума”, продължава Милушев.

Самотата, която обгръща 78-годишния Живков този ден, е потискаща. Той слиза от върха без заключителна реч, без дори да му бъде дадена последна дума.

На масата са поставени прибори за още двама души. С тях ще сподели своя последен обяд като генерален секретар на БКП. Това няма да бъдат приближени членове на Политбюро, нито пък някой от секретарите на Централния комитет. Не са и за най-близките от семейството му.

"На 10 ноември 1989 г. на обяд влязох в трапезарията, където той се хранеше, за да му дам лекарства. Тодор Живков ме покани да обядвам заедно с него и да извикам ген. Георги Милушев”, разказва Анка Младенова, медицинската сестра, която неизменно се грижи за Първия през последните 15 години.

Ген. Милушев допълва картината: "Членовете на ЦК вече тръгваха към Дом №2, където бе сервирано, когато ми съобщиха, че Живков ме вика. В случаи като днешния той се хранеше в прилежащата към кабинета му столова, споделяйки "домашната обстановка“ с тесен кръг присъстващи. Масата този път беше сложена за трима души – той и Ани Младенова вече бяха там, другият поканен бях аз.”

Генералът разказва: "Обядът беше кратък и доста тягостен. Живков мълчеше и за разлика от друг път се хранеше бавно и злоядо, гледайки разсеяно около себе си”.

Медицинската сестра посочва: "Тодор Живков се хранеше и като че ли нищо не виждаше. Ген. Милушев срещу него плачеше неудържимо. Чудех се как може по този начин да се изразява съчувствие. Направи ми впечатление, че ген. Милушев въобще не се докосна до храната, докато Тодор Живков се хранеше мълчаливо.“

Загубата на властта за Живков е особено болезнена. Няколко часа по-късно той става свидетел как пленумът гласува оставката му. Този миг от историята българите са запомнили кадъра с объркания му и неадекватен поглед зад очилата с големи диоптри. Сякаш самият той не вярва, че това се случва.

"Тодор Живков, който все още имаше надежди и хранеше някакви илюзии, изведнъж разбра, че е загубил, и то окончателно. Това го промени целия. Отпусна се като стар боен кон, който след камшичен удар се е изправил с последни сили, но не може да тръгне напред. Животът бе изсмукал силата му. Останало беше само едно кълбо от нерви, амбиции и желание да бъдеш винаги отпред”, описва този момент неговият политически помощник Костадин Чакъров.

Признанията на Живков

Няколко месеца по-късно – през пролетта на 1990 г. вече арестуван за злоупотреба с власт, Живков ще направи признание пред прокурорите, което никога няма да произнесе публично:

"Чувствам известна вина, че се стигна до това кризисно състояние в нашата икономика.

Генезисът на марксизма-ленинизма е казал ясно и категорично, че социализмът е посткапитализъм след капитализма, а не преди него. Никой не може да ме убеди, че може да се изгради социализъм с буржоазно-помешчишка Русия.

Аз се учудвам за тези 10 млрд. долара задължения. Учудвам се, че с такива бързи темпове са се увеличили задълженията и не мога да си представя как ще се излезе от кризата. Вината не е на Тодор Живков.

Моята вина се състои само в това, че всичко това, което Горбачов сочи като слабости в икономиката и всички сфери у нас и във всички социалистически страни в една или друга степен. Аз нося вина за това. Но не мога нося отговорност за това, което дадени хора, на които съм гласувал доверие, не са го оправдали.”

И ще добави нещо, което няма да намери смелост да каже пред българското общество:

"Аз не твърдя, че народът е живял в изобилие – такова беше времето. Ние сме идеализирали Съветския съюз. Той за нас беше образец. И трябва да бъда сега подлец, за да кажа, че още тогава съм бил наясно какво е било положението в Съветския съюз. Очевидно е, че ЦК на БКП и генералният му секретар са били под влиянието и в плен на илюзията, че победата на социализма е гарантирана”.

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Подкрепете Mediapool.bg с 5€, за да разчитате и занапред на независима, професионална и честна информационно-аналитична медия.

34 коментара

Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.

Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.

Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg

Прочетете нашите правила за участие във форумите.

За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.



  1. Анонимен
    #34

    Да Ви обясня, понеже сте прости. Тодор Живков е джудже сред великаните и великан сред днешните джуджета, дето управляват. Всички днешни български (а почти всички днешни небългарски) политици могат само да му дишат прахта. Но пред великани като Сталин, Димитров и Коларов си е джудже. Ако не беше, щеше да си умре като тях - на власт, в почит и уважение и в леглото. А не след като е съден от помияри и пършивци, повечето от които е издигнал сам! хахахахаха! :))))))

  2. Анонимен
    #33

    Бог да прости Тодор Велики

  3. Анонимен
    #32

    ЕВАЛА НА БАЙ ТОШО ПИЧ БЕШЕ И ПИЧ СИ УМРЯ.А ТОЯ БОКО ТИКВУН ЗА НИЩО НЕ СТАВА.ЕДИН ШИБАН БОКЛУК.

  4. Анонимен
    #31

    До 29 Много си зле с математиката.

  5. Анонимен
    #30

    Абе др. Живков не беше ли агент на Гешев?

  6. Анонимен
    #29

    ХВАЛБА НА РУСНАЦИТЕ Вестник „Комсомолска правда” http://www.kp.ru/online/news/1581782/ “Средняя зарплата россиян к 2025 годусоставит более 70 тысяч рублей” 1 РУБЛА = 4,37 ЕВРО 70000:12=5833 рубли сиреч 1233 евро, 26 евроцента месечно Всеки да си прави сметката при какви условия иска живее.

  7. Анонимен
    #28

    Сградата на Народната милиция на Московска, където Живков бе началник, също помни неговите престъпления, както и лагерите в Ловеч и Скравена. Живков бе и остава позорно петно в българската история, което докара България до три фалита, превърна я в най-верния сателит на СССР. Едни от най-толемите поразии,които направи бе опростачването на българската нация, ликвидирането и на последните остатъци от градска култура и средна класа и създаването на селяндурска и ченгеджийска псевдоинтелигенция, която и досега трови българското общество.А чрез указ 56 даде началото на създаването на сегашната червена олигархия.

  8. Анонимен
    #27

    НАЙ ЖЕЛИКОЯ БАЛГАРСКИ ДАРЯЖНИ СКЕД СИНЕОН БЕЛИКИ

  9. Анонимен
    #26

    1300 години България

    Да, 24. Нещо такова. Желев е бил партиен дисидент.
    Публикациите му на "Тоталитаризмът"/"Фашизмът"
    са първо на "самиздат", после - спонсорирани.
    През 1968, 1981, 1991, 2012.

    Във врмената на полския Папа, полската Солидарност... Людмила Живкова... имаше известно запролетяване сред съветския БКП тоталитаризъм в НРБ.

    24

    От това време помня само вицовете, майтапа...; когато свалиха бай Тошо се напихме от кеф...; после се разбра и че сме различни - в см. най-равните станаха още

  10. Анонимен
    #25

    Един от много разсипници на България, изживял живота си на неин гръб - това е Тато! Надменен, лицемерен и главозамаел се от власт некадърник, който не е умеел нищо друго освен да предава заповедите на кукловодите си от Кремъл. Докарал до прошеска тояга и до духовна кома една държава, която (не благодарение, а въпреки него) беше сред икономически и демографски пропериращите докъм началото на 80-те! Да гние в Ада!!! Има да плаща не за един и два прекъснати живота и разнебитени надежди!

Препоръчано от редакцията

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Подкрепете Mediapool.bg с 5€, за да разчитате и занапред на независима, професионална и честна информационно-аналитична медия.