Посолства в Тел Авив или в Ерусалим? Латинска Америка се озова в дипломатическа схватка

Да оставят ли посолствата си в Тел Авив или да ги преместят в Ерусалим след твърде оспорваното решение на САЩ? Страните от Латинска Америка се озоваха в центъра на ожесточена дипломатическа схватка между двата лагера.

 

През декември Доналд Тръмп провъзгласи Ерусалим за столица на Израел и обяви, че американската мисия ще бъде преместена в Свещения град, което възмути международната общност и палестинците.

 

До момента примерът му е последван от две латиноамерикански страни.

 

В сряда, два дни след тържественото откриване на новото посолство на САЩ в Ерусалим, съвпадащо със 70-ата годишнина от създаването на еврейската държава, Гватемала ще установи в Свещения град своята мисия в присъствието на гватемалския президент Джими Моралес.

 

Парагвай съобщи, че ще направи същото до края на месеца.

 

Каква е причината за тези решения?

 

"Това е сервилничене от страна на един президент /Моралес, бел. АФП/, който ще остане изцяло с вързани ръце от външната политика на САЩ", казва Марсио Паласиос, директор на учебния център за политически науки към университета "Сан Карлос" в Гватемала.

 

Тук натежава и вероизповеданието на гватемалския държавен глава - евангелист, смята Паласиос и изразява "съжаление, че президентът Моралес не прави разлика между онова, което представлява, и онова, в което вярва". 

 

Както повеляват догмите им, евангелистите искат евреите да възстановят своя храм в Ерусалим - това се очаква да ускори второто пришествие на Христос.

 

Накрая, решението на президента Моралес може да се разглежда и като жест, целящ да му осигури подкрепа от Вашингтон в контекста на обвиненията, че незаконно е финансирал своята кампания, отправени от гватемалското правосъдие и от мисия на ООН против безнаказаността в тази страна. 

 

Гватемала и Парагвай "следват дневния ред на САЩ. Колкото са по-слаби тези страни, толкова по-силен е натискът върху тях", обобщава Патрисио Навиа, академичен съветник на Центъра за откритост и развитие на Латинска Америка /CADAL /.

 

Ще сторят ли същото и други държави?

 

Израелците и палестинците разгръщат от известно време оживена кампания в региона, действайки в различни сфери - сключват търговски спогодби, разпространяват предупреждения за иранската "заплаха", не подминават и разполагането на посолства в Израел.

 

Президентът на палестинската автономна власт Махмуд Абас приключи току-що обиколка из Венецуела, Чили и Куба. "Надяваме се някои страни от американския континент да не преместят посолствата си в Ерусалим, защото това е в разрез с международното право", изтъкна той миналия понеделник в Каракас в присъствието на венецуелския си колега Николас Мадуро.

 

През септември премиерът Бенямин Нетаняху посети Латинска Америка - първата визита на израелски министър-председател на този континент - с делегация от трийсетина шефове на предприятия.

 

"Използвайки очерталия се в региона завой надясно, Израел развива там активна политическа дейност", посочва Гаспар Естрада, ръководителят на OPALC - центъра за проучвания на Латинска Америка към Института за политически науки в Париж.

 

"Не бих се изненадал така да постъпят и други централноамерикански страни, но според мен най-големите и най-мощни страни от региона по-трудно биха го сторили", добавя Патрисио Навиа, който преподава и в Нюйоркския университет. 

 

Хондурас, който се присъедини към САЩ и Израел на 21 декември, когато в ООН бе гласувана резолюция, осъждаща американското решение, все още не се е произнесъл за своето посолство, при все че парламентът прие резолюция то да бъде изместено в Тел Авив.

 

Регион, в който се тачат многостранните подходи

 

В края на 2017 г. повечето латиноамерикански страни осъдиха решението на САЩ и потвърдиха, че мисиите им остават в Тел Авив. Те заявиха, че се придържат към резолюциите на ООН и повториха отново, че окончателното решение за статута на Ерусалим трябва да се вземе чрез преговори между израелците и палестинците.

 

С изключение на най-радикалните позиции в Латинска Америка, подхранвани от силни нагласи срещу Щатите, това е "регион, където мултилатерализмът винаги е намирал внушителен отзвук", припомня Гаспар Естрада.

 

Според бившия първи дипломат на Гватемала Габриел Ореляна /2000-2002/ решението на президента Джими Моралес поставя тази централноамериканска страна "в периферията на Обединените нации".

 

"Гватемала жертва своето място в многостранния свят в името на двустранна връзка, която не ѝ дава съществени предимства и я поставя в несигурно положение пред някои страни от арабския свят", предупреждава той. И също като Марсио Паласиос споменава за опасност от атентати на гватемалска земя.

 

 

По БТА.