Постигнат е компромис за разширението на Каспийския тръбопровод

Акционерите в Каспийския тръбопроводен консорциум (КТК) постигнаха компромис в дългогодишния си конфликт, пише в четвъртък руското издание "Время Новостей".

Най-накрая те решиха да увеличат мощността на тръбата, да вдигнат таксите за транспорт на нефта и да намалят ставките по кредитите. В отговор руската страна смята да подпише документа за разширение на тръбопровода до края на 2008 г-

От 1 октомври тарифата за пренос ще бъде повишена от 30.24 долара за тон на 38 долара, а процентната ставка на заемите на КТК е понижена от 12.6щ на сто до 6 процента годишно. По този начин акционерите одобриха всички предложения на "Транснефт", която представлява руската държава.

Русия се опитва от няколко години да увеличи тарифите и да намали кредитните лихви, каквито по устав КТК може да взема само от учредителите. Високите проценти по заемите доведоха до това, че след пуска на тръбата през 2003 г. всичко спечелено да отива за погасяване на кредити и КТК не успяваше да си плати данъците и дивидент.

За един от основните частни акционери – компанията "Шеврон", така или иначе нямаше друг изход. Работата е в това, че добивът от находището Тенгиз изостава, а "Шеврон" обяви, че ще удвои през 2008 г. обемът му. В момента КТК работи  с максимална мощност и допълнително нефт не може да се товари-

Русия постигна съгласието на частните акционери в КТК благодарение на участието на "Транснефт", твърди вицепремиерът на монополиста Сергей Григориев, отбелязва в. "Ведомости". Изданието припомня, че "Транснефт" предложи преструктуриране на дълга на КТК чрез  пускането на еврооблигации за 5.3 млрд. долара, но това  не бе подкрепено от акционерите през юли. Въпросът е бил повдигнат и на заседанието в сряда, но окончателно решение по него не е взето.

"Ведомости" припомня, че през лятото Федералната данъчна служба предяви на данъчни претенции за 290 млн.долара за периода 2004-2005 г.

Каспийско –черноморска рулетка

Каспийският регион през последните години е изтласкван все повече на втори план от Черноморския регион, пише в свой анализ отпреди дни в. "Независимая газета".  Само през последната половин година бяха одобрени проекти за нови газо- и петролопроводи, които в бъдеще трябва да увеличат каспийските енергийни доставки за европазара. Подписано беше споразумение за прокарване на петролопровода Бургас-Александруполис, направена беше заявка за създаване на прикаспийски газопровод, както и за  южноевропейски газопровод през Черно море до България с разклонения към Австрия, Словения и Италия.

Очаква се ресурсите от каспийските находища по новите тръбопроводи да повишат значението на страните от Черноморския регион. Същевременно ще се увеличи и конкуренцията между тях за правото да изнасят каспийски ресурси.

Смяна на играчите

С подписването на споразумението между Русия, България и Гърция за Бургас-Александруполис рязко се увеличи значението на България. Съществува също проект за създаването на трансбалкански петролопровод Бургас-Вльора, който трябва да свърже бреговете на Черно и Адриатическо море.

И въпреки че осъществяването на тези проекти е въпрос на бъдещето, България става важен компонент от системата за износ на ресурси за европейските страни.

За ролята на ключова страна в транспортирането на каспийските ресурси претендира и Румъния с тръбата Констанца-Панчево-Омишали, който трябва да осигури петрол за заводите в Румъния, Сърбия и Хърватия и транспортирането му към европейските страни. Освен към този проект Румъния има интерес и към създаването на петролопровод Констанца-Триест с пропускателна способност до 40 млн. тона годишно, чийто строеж трябва да започне през 2009 г. Ако тези проекти бъдат осъществени, значението на Румъния като износител на петрол от Каспийския регион за европазара също ще нарасне, пише "Независимая газета".

Предвкусване на печалби

Засега оптимизмът на черноморските държави, предвкусващи огромни печалби от транспортирането на бъдещите ресурси и от построяването на съпътстваща инфраструктура, се базира на декларациите на ръководителите на прикаспийските държави, които дават уверения за наличието на огромни и лесни за добиване запаси от петрол и газ.

Добиваните количества обаче поставят под съмнение пълното натоварване на мощностите на вече съществуващите тръбопроводи, още повече на планираните да влязат в експлоатация след 5-7 години. През последните години Азербайджан добива около 30 млн. тона, от които се изнасят 22 млн. тона. При това работят: нефтопроводът Баку-Супса с мощност 10 млн. тона годишно, Баку-Новоросийск с мощност 5 млн. тона и Баку-Тбилиси-Джейхан с проектна мощност 50 млн. тона петрол годишно. Така максималният експортен потенциал на Азербайджан възлиза на 65 млн. тона годишно.

Според най-оптимистичните прогнози през 2010 г. Азербайджанската международна компания ще може да добива 45 млн. тона петрол годишно, което не е достатъчно за пълно натоварване дори на тръбопровода Баку-Джейхан. Така че, за да бъде проектът рентабилен, само азербайджанският петрол няма да е достатъчен и надеждата е в казахския петрол.

До 2006 г. Казахстан е добивал над 60 млн. тона петрол годишно, като е транспортирал 52,3 млн. тона, от които 42 млн. тона през Русия. Прогнозите сочат, че през 2012 г. добивът на петрол в Казахстан може да стигне 170-180 млн. тона годишно. Според по-предпазливи оценки към 2015 г. Казахстан ще увеличи добива само до 150 млн. тона годишно.

Допълнителни количества суровина ще бъдат пуснати по контролирания от Русия тръбопровод Бургас-Александруполис, който ще стане продължение на Каспийския тръбопроводен консорциум, пренасящ предимно петрол от Казахстан, пише руското издание.

Сега в Казахстан няма свободни обеми и от газ. До 2006 г. страната добиваше около 26 млрд. куб. м газ, до 2015 г. това число може да стигне до 45 млрд. куб. метра. Това количество не е достатъчно, за да запълни новите тръбопроводи. Остава Туркменистан, чиито запаси от газ се оценяват на 2,8 до 3 млрд. куб. м.

Така всички нови петролни и газови проекти се разработват на виртуални запаси, основани на декларации за увеличаване на добива, и не са изключени корекции на тези прогнози.

Арена на съперничество

Интересен става въпросът как ще се развива ситуацията в Черноморско-Каспийския регион, ако се получи несъответствие между производството на нужните количества суровина и построяването на новите тръбопроводи. А подобен сценарий не е изключен.

Сегашните планове на черноморските страни за транспортиране на енергийни ресурси от Каспийския регион значително изпреварват възможностите на прикаспийските страни за техния добив. Липсата на енергийни ресурси, които могат да натоварят всички съществуващи и планирани маршрути на тръбопроводите, може да изостри ситуацията в Черноморско-Каспийския регион и да стане сериозен

фактор за засилване на разногласията между страните от Черноморския регион. Още повече, че всяка от тях разчита да затвърди геополитическите си позиции в региона и да получи нови печалби от транспортирането на допълнителни количества петрол и газ от каспийските находища.

Само след две-три години ще стане ясно доколко верни са прогнозите за бързо увеличаване на добива на петрол и природен газ в Азербайджан, Туркменистан и Казахстан. Ако те се оправдаят, страните от Черноморския регион ще могат да затвърдят политическото си влияние и да решат, поне отчасти, социално-икономическите си проблеми. Но ако се окажат поредната манипулация, борбата за суровина за новите и за вече функциониращите тръбопроводи ще се разгори с нова сила и ще превърне Черноморския регион в арена на съперничество.