Постсъветската реставрация в Русия е заплаха за цяла Европа

Когато се заговори за дисидентското движение в СССР през втората половина на миналия век, едно от първите споменавани имена неминуемо е Владимир Буковски - легендарен правозащитник, политически затворник и публицист, учен със световна известност. От 14-годишна възраст става убеден противник на комунистическата идеология след като научава за сталинските престъпления от доклада на Хрушчов през 1956 г. Формулира идеята за дисиденството като открито и публично противопоставяне на тоталитарната държава с ненасилствени средства. От 1963 до 1976 г. излежава 4 многогодишни присъди в психиатрични клиники, затвори и лагери на Съветския съюз. На свобода, разобличава системата на съдебно-психиатрическо насилие, практикувана в страната, съставя документации, информира общественото мнение зад граница, дава интервюта на западни кореспонденти, пише интензивно в Самиздат. Неговите открити писма до чуждестранната медицинска колегия, извадиха от анонимността жертви на комунистическия режим като Петро Григоренко, Наталия Горбаневская, Валерия Новодворская.

През 1976 г. е разменен конспиративно за водача на чилийската компартия Луис Корвалан. Приет е в Белия дом от Джими Картър. Установява се в Англия, където завършва неврофизиология в Кеймбридж.

След августовския преврат в Москва през 1991 г. Буковски е поканен в Русия от екипа на Борис Елцин като експерт при подготовката на съдебния процес срещу КПСС. За целта получава достъп до архивите на ЦК. Преди те да бъдат закрити успява нелегално да копира една част от закрития фонд. Публикува документите в книгата си «Московският процес».

*  *  *

Току що Радио Свобода излъчи разговор на своя специален пратеник Михаил Соколов c Владимир Буковски в неговия дом в Кеймбридж. Беседата с дисидента започва от смъртта на Борис Елцин и противоречивата му роля в годините на прехода от комунизъм към автокрация, преминава през политическите алтернативи в началото на 90-те години и се концентрира върху днешната обстановка в Русия. Особено интересни са прогнозните анализи на Владимир Буковски. Звукозаписът на интензивния, едночасов разговор е прекалено обширен, за да може да бъде предаден изцяло в текстова медия. Но в него има и пасажи, които просто трябва да бъдат цитирани буквално.

Според Владимир Буковски Елцин е дълбоко противоречива фигура, с много негативи, но големите негови заслуги, които никой не може да оспори, ще се помнят винаги –

забраната на КПСС и разпускането на Съветския съюз.

Като съществени пропуски на покойния президент в историята остават непровеждането на истински съд над комунистическата партия и предаването на властта в ръцете на днешните кагебисти. Буковски припомня, че Елцин бе все пак единственият член на елита на КПСС, който се покая за извършеното и в мемоарите си разказа, как на смъртно легло в болницата преосмисля целия си жизнен опит и разбира колко отвратителен е бил животът на върха на комунистическата върхушка.

Елцин освобождава формално страната от съветския комунизъм без да освободи народа от гнета на държавните структури, наследени от старата система. Но най-страшният пропуск, повтаря Буковски, е, че

хората не се освободиха от съветската психология.

Тъкмо за това щеше да е необходим съдебен процес над комунизма. И то от начало до край под светлините на прожекторите и на телевизионните камери. В хода на такова публично дело можеха да бъдат разкрити и описани всички най-страшни, най-мръсни престъпления на системата, което щеше да накара гражданите да преосмислят своя живот, да анализират и собствената роля, собственото съучастие.

Вместо това комунизмът днес го няма, но старата система се възражда, на гущера отново му пониква откъснатата неотдавна опашка, смята Владимир Буковски. Младото поколение, което израсна през последните 15 години, не познава комунизма, но тъй като той не бе подложен на обществено и наказателно осъждане, младежта днес е податлива на внушения за това, че

уж тогава животът бил стабилен, охолен и безопасен,

че нищо толкова страшно не се е случвало през онази епоха. В Германия поколенията след войната израстват в сянката на Нюрнбергските процеси. За продължаване на духа и идеологията на националсоциализма там и дума не може да става, докато в нова Русия стотици хиляди младежи днес се обработват от героичните филми на съветската епоха, пропагандата действа върху тях на пълни обороти. Затова и толкова много от тях са готови сляпо да следват указанията на властите, да участват срещу заплащане в срамни публични политически акции.

Буковски разказва на основата на лични впечатления за пропуснатия през лятото на 1991 г. шанс, веднъж за винаги да се ликвидира комунистическата система в Русия докато номенклатурата е панически парализирана: “Когато видяха техния железен Феликс да пада от пиедестала с желязна примка на шията, всички те се свиха и задишаха на пресекулки. Това беше моментът, когато Елцин можеше да направи каквото си поиска, да проведе без всякакво нарушение на конституцията или на морала наказателен съд над върхушката на компартията, която при това седеше вече в ареста. Но Елцин бе мекушав човек, той предпочете да пусне всички на свобода...”

Разговорът преминава към прехвърлянето на властта от Елцин на Путин. Владимир Буковски смята, че по това време Елцин вече не е имал друг избор, той е изцяло заложник, управляван от дистанция от т.н. “силови структури”, които единствени му оказват подкрепа през 1993 г., но го подкрепят по израза на Ленин,

 “както въжето подкрепя обесения”.

От 1993 г. тези  структури стават стопани на държавата, а Елцин крачка след крачка отстъпва и предава една по една своите позиции. На края единствената му грижа е да осигури гаранции, имунитет за себе си и за своето семейство. Това обещание КГБ му дава и спазва до край. Цената е Елцинското мълчание.

През 1999 на власт вече идва съвършено друг слой от обществото, започва истинската реставрация, реваншът. На Елцин му е било ясно, че предава страната, но той съзнава, че няма и сили, с които да я отстои. Просто е проиграл всички възможности. Не е сторил нужното в нужното време. Вече е късно. Влакът е заминал.

На въпроса, дали според него процесът на постсъветска реставрация е приключил или напротив, Русия ще продължава да затъва все по-дълбоко от днешния авторитаризъм в някаква форма на тоталитарната държава, Буковски отговаря еднозначно: най-ниската точка, до която ще се спусне Русия, не е достигната. Продължават съсредоточените усилия за възстановяване ако не на самия Съветски съюз, то на неговата зона на абсолютно влияние. Свидетели сме на

силен натиск върху т.н. “близко зарубежие”

- обект са Грузия, Молдова, Украйна, дори Прибалтика. Показателен е конфликтът на Москва с Полша за разполагането на противоракетните установки. За всекиго е ясно, че тази система е прекалено малка, за да има някакъв сдържащ ефект спрямо руския ядрен потенциал. Но позицията на Москва според Буковски е “Как се осмелихте да решавате, без да се посъветвате с нас, в нашата сфера на влияние!”.

Само за това става дума, за чисто имперски амбиции. Русия все още смята и Полша, и Румъния, и Унгария, и Чехия за своя зона (това, че Владимир Буковски дори не споменава България, говори повече от цял час разсъждения за нейната днешна роля – М.Р.).

В тези страни, които Буковски често посещава, влиянието, натискът на Москва се усещат днес много силно. КГБ действа там чрез бизнеса и чрез средствата за масова информация, част от които са в техни ръце. Новото средство за натиск на Москва сега са енергоносителите на невероятно висока цена. Чрез това ново оръжие днес Русия има възможност да влияе не само на своите бивши сателити, но и на Запада по начин, за който дори Сталин не е можел да мечтае. И тя го ползва по изключително нагъл начин, казва Владимир Буковски в програмата на Радио Свобода.

Системата, която Москва възстановява вътре в страната, не може да съществува без външен враг, без напрежение между Изтока и Запада, затова ставаме свидетели на рецидиви от Студената война и то не само в реториката на президента Путин. Буковски предвижда изостряне на конфронтацията, и още по-резки действия на Москва при налагането на своите сфери на влияние. Не могат да се изключат и открити конфликти, които Москва ще е готова да рискува. Нейният апетит се засилва и от нерешителната позиция на Запада.

Западът се държи по същия начин както с Хитлер,

повтаря старата си политика на умиротворение. Русия сега осъзнава, че Западът не е готов да се съпротивява, няма нужната готовност, загубил е своя имунитет от времето на Студената война.

Намираме се на много опасен курс, заключава Владимир Буковски. Тази тенденция ще продължава и ще се изостря. Положението е особено тежко за страните в Източна Европа, които за разлика от старите страни от Евросъюза са изцяло енергийно зависими от Русия. Там експанзията е много силна. Но сега тя напредва тихо, подмолно, не както в края на войната. Вместо на щиковете на армията, завладяването на Източна Европа става чрез активни мероприятия на московските силови органи. Местните политици в страните, които Буковски посещава често, напълно съзнават ситуацията и затова са силно разтревожени.

Разсъждавайки общо за съдбата на демокрацията в своята родина ученият признава своята изненада от това, колко лесно обществото като цяло се е предало, “легнало”, както се изразява, под днешните властници. Все пак то живя 15 относително свободни, тежки наистина, но все пак свободни години. Израсна поколение. което не познава терора, което не знае какво е това КГБ и въпреки това всички така лесно капитулираха.

Мигновено се предадоха медиите, обществените организации, за една-две години в страната просто се завърна съветският манталитет. Според Буковски днес обществото, неговият елит, биват

купувани с пари - това е лесно и удобно.

Съветските властници използваха камшика, докато днешните предпочитат моркова – резултатът обаче е подобен. Осъзнаването на този аспект от днешната руска действителност е най-тежко за стария дисидент, него го боли, че сънародниците му са се предали и практически доброволно са нахлузили ярема. Очакванията му са били, че в страната все пак съществува някаква по-значителна критическа маса от хора, които биха се противопоставили на тази реставрация.

Ето защо и прогнозите на Владимир Буковски за непосредственото бъдеще на демокрацията в Русия не се особено оптимистични.

(продължението следва)

Други материали от автора може да намерите на блоговете www.de-zorata.de и www.de-zorata.de/blog