Потребителите у нас не съжаляват за необмислените си кредити

Хората купуват стоки на изплащане, но при повреда прекратяват вноските си

Потребителите у нас не съжаляват за необмислените си кредити

Потребителите, които прибягват до бързи кредити, рядко съжаляват, че са ги изтеглили, дори да са необмислени. Те дори търсят начини да усвоят още заеми, с които да се справят с първоначално изтеглените.

По този начин се получава затворен цикъл, типичен за един конкретен потребителски кръг – този на хората, ползващи бързи кредити не при извънредни ситуации, а като стандартен начин за финансиране на спонтанно възникнали желания, сочи анализ на колекторската компания "Фронтекс Интернешънъл" на базата на проучване на потребителските нагласи.

"Истината е, че ползващите бързи кредити могат да се разделят условно да три групи – хора със сравнително ниски доходи, за които възниква неочаквана ситуация (от медицинско естество, наложително пътуване, ремонт на жилището или автомобила или друг неочакван и непланиран разход). Те не разполагат със заделени средства и единствената им възможност да реагират бързо е този тип заем. Тези хора обичайно се стремят да върнат парите. Втората група също са добри платци, които търсят бързо одобрение и са готови да платят по-високата лихва впоследствие. Третият тип хора също разполагат с ниски доходи, за съжаление, съпроводени от ниска финансова култура. Те са наясно, че приходите им не отговарят на сумите за покриване на ежемесечните вноски, което ги лишава от реалната възможност да се справят със заема. Това обаче не ги кара да предприемат мерки, просто теглят още и още кредити", каза изпълнителният директор на "Фронтекс" Лилия Димитрова.

Димитрова очерта и други потребителски практики, които водят до висока задлъжнялост.

"Много от нас купуват стоки на изплащане. Но у някои клиенти съществува изкривяване в потребителското съзнание, че качеството на стоката, която са закупили, и кредитът за нея, са в права пропорционалност. Съответно, ако стоката се развали или счупи, клиентите считат, че имат морално основание да спрат да плащат дължимата сума", посочи Димитрова.

Често потребителите се налага да изплащат продукти, които не използват – обикновено допълнителни придобивки към вече сключени договори. Това е най-обичайно при мобилните оператори. "В повечето случаи хората осъзнават, че придобивките всъщност не са им влезли в употреба, а задълженията по тях се трупат. Затова е ключово да четем внимателно всеки договор или анекс, който подписваме", съветва шефката на "Фронтекс".

Сред проблемните платци според проучването се нареждат и тези, които могат, но съзнателно отказват да платят дълга си.

"Практиката многократно е показала, че потребителите масово плащат първо ипотеката, а после всичко останало. Те са отговорни към този разход, но изпаднат ли в невъзможност при него, решенията вече не са така лесни", коментира още Димитрова.

Според проучването на "Фронтекс" следващо по трудност е събирането на непогасени бързи заеми поради факта, че тези клиенти често имат няколко подобни кредита, но не работят на трудов договор, което ги прави недосегаеми за запор или съдебни действия.

Кредитните карти също се събират трудно. "Много потребители не разбират правилно условията за ползването на кредитната карта – например, че лихвата е на месечна, а не на годишна база, както и срока на гратисния период. Немалко са и потребителите, които са получили кредитна карта като бонус към друг банков продукт. След изплащането му те трябва да закрият картата, тъй като в противен случай се трупат такси за поддръжка. Това незнание е честа причина за задлъжняване, което обичайно изненадва потребителите", твърдят експертите от "Фронтекс".

Споделяне

Още по темата

Още от Бизнес

Как оценявате кандидата на ИТН за премиер?