Потреблението и износът ускориха икономическия ръст до 2.9%

Потреблението и износът ускориха икономическия растеж до 2.9 на сто през третото тримесечие на годишна база, което не се е случвало от четири години и половина. Това сочат данните за Националният статистически институт (НСИ), обявени в петък. Секторите с висока добавена стойност като информационни технологии и съобщения, промишленост и научните изследвания също допринасят за устойчивия растеж на икономиката. Ръстът на тримесечна база е 0.7 на сто.

Произведеният брутен вътрешен продукт (БВП) в периода юли – септември възлиза на 23.49 млрд. лв. по текущи цени, което е 3267 лв. на глава от населението.

Като цяло секторът на услугите допринася за 54.4% от брутната добавена стойност през третото тримесечие на годината, следван от индустрията (23.2%). Аграрният сектор, в който се изливат милиарди от еврофондовете, е последен със 7.3%,  след изработени 5.445 млрд. лв. Корективите, като компонент на добавената стойност, формират 15.1% от него.

Създадената от отраслите на националната икономика брутна добавена стойност възлиза на 19.93 млрд. лв. по текущи цени. Това е повишение с 0.2% на тримесечна и с 1.6% на годишна база. Предварителните оценки показаха малко по-висока добавена стойност – от 20 млрд. лв., като темповете на растеж остават без промяна.

Износът и вътрешното потребление имат най-голям принос за икономическия растеж през третото тримесечие. Крайното потребление възлиза на 16.11 млрд. лв. и расте с 1% на тримесечна и годишна база, след две последователни тримесечия на растеж. Спрямо експресните оценки на НСИ за потреблението има лека ревизия надолу с 0.1 процентни пункта.

Макар и да забавя темпо износът на стоки и услуги продължава възходящата си тенденция, като е отчетен ръст от 5.8% през третото тримесечие на годишна основа. През първото тримесечие на годината експортът записа ръст от 13.6 на сто на годишна база, а през второто от 5.2 на сто.

Външнотърговското салдо е положително като износът за 16.6 млрд. лв. надвишава вноса от 14 млрд. лв. От своя страна импортът забавя годишния си ръст до 3.3% от 4.7% през второто тримесечие.

Инвестициите на компаниите се свиват с 0.4 на сто на годишна база, но са нагоре с 0.6% на тримесечна база след положителните ревизии. През третото тримесечие на годината т. нар. бруто капиталообразуване в основен капитал е малко над 5 млрд. лв

Динамиката на брутната добавена стойност се дължи основно на ръста в няколко сектора с висока добавена стойност като информационни технологии и съобщения, промишлеността, професионалните дейности и научни изследвания, здравеопазването.

С най-голям принос за растежа има секторът "Създаване и разпространение на информация и творчески продукти, далекосъобщения", който отбелязва увеличение от 3.7% на годишна база, макар че през третото тримесечие растеж няма.

Следват промишлеността с 3.5% годишен растеж, "Държавно управление; образование; хуманно здравеопазване и социална работа" - с 3.3% ръст за година, "Професионални дейности и научни изследвания; административни и спомагателни дейности" - с 3% годишно покачване.

Данните сочат забавяне на темпото на продажбите на недвижими имоти, където е отчетен растеж от 1.7% на годишна база. През предходните тримесечия беше отчете по-висок растеж. Брокери отчетоха раздвижване на пазара в големите градове, заради исторически ниските лихви по депозитите.

В сектор "Селско, горско и рибно стопанство" също отбелязва ръст от 1.1% на годишна база.

Макар и минимален годишен растеж от 0.5% е отчетен и в сектор "Търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети; транспорт, складиране и пощи; хотелиерство и ресторантьорство". Основна роля за това има търговията, която расте заради потреблението, автомобилният сектор заради по-високите продажби на автомобили, докато с по-малка роля са транспортът и складирането. Прирастът идва и на фона на не особено доброто лято за туризма.

Прирастът във финансовите и застрахователните дейности е 0.5%.