Поуките от земетресението в Перник - пиар за властта вместо защита на хората

Перничани се събраха на молебен след земетресението. Снимка БГНЕС

Земетресението в Перник от 22 май показа слабостта на управлението в областта на защитата при бедствия за трети пореден път и то само за период от пет месеца. Като започнем от закъсалите в снежните преспи по магистралите през зимата, минем през наводнените в село Бисер и Хасковска област и завършим с хората от Перник и околните селища, страхуващи се да се приберат в домовете си, ще видим, че се повтарят едни и същи грешки, а отговорните институции компенсират управленската си немощ с мощни пиар кампании.

Забележителен е фактът, че докато информацията за населението как да се държи по време на тежка зимна обстановка, наводнения или земетресения излизаше обикновено 1 или 2 дни след събитията, то информацията за посещенията на министрите и депутатите в пострадалите райони се разпространяваше на мига.

След земетресението хората не само, че не бяха информирани навреме от големите медии, както е задължително в цивилизованите държави, но и по реакцията на самите служби личеше, че и при тях нещо не е съвсем наред с информацията. Апропо, и в лицензите на българските електронни медии е вменен ангажиментът да съобщават тази информация при форсмажорни обстоятелства. Да не говорим въобще за изпращане на официални съобщения по мобилните телефони, в социалните мрежи или отговорният министър да направи обръщение и да информира гражданите, както е прието в други страни от Европейския съюз.

Ако въобще се сети, което досега не се е случвало, ресорният министър Цветанов в българските условия ще загуби поне един час, за да поиска разрешение от премиера да го направи, а той от своя страна още половин час докато реши дали самият той да не се появи по телевизията.

За предварителни насоки и съвети при различни бедствия дори не става и въпрос. Отваряйки сайтовете на институциите за Гражданска защита на страните членки на Евросъюза, на САЩ или на Канада от една страна, и сайта на МВР, от друга - по-специално на неговата главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението” веднага можете да забележите разликата: В техните страници на първо място са дадени съвети към гражданите, прогнози и предупреждения за всички възможни опасности, а в нашия ще ви бъде много трудно да се доберете до информацията необходима за вас и семейството ви, но за сметка на това ще може да се запознаете с новини за ръководството на министерството.

И това е така, защото там тези служби съществуват в услуга на обществото, в услуга на гражданина и затова са наречени "Гражданска защита”, а при нас е "Пожарна безопасност и защита на населението”, защото настоящата ни власт ни смята за население, а не за граждани. Схващате разликата, нали? Затова и сайтът е направен да обслужва управляващите, а не нас!

Напълно в стила "След дъжд качулка", дни след първия силен трус, последван от вторични, когато хората бяха стресирани и медиите се надпреварваха да търсят коментари за земетерсенията от експерти, длъжностни лица, врачки и свидетели, на видно място в сайта на МВР се появи рубрика "При опасност от земетресение". Не е малко, при положение, че досега е нямало нищо. А какво да се прави при други бедствия? Хората откъде да се информират за убежища, например? И как да спазват "обществения ред" и указанията на "компетентните органи", както ги съветва МВР, при положение, че в нощта на 22 май, например, софийските улици бяха пълни с изплашени хора, но "компетентни органи" нито бяха забелязани, нито чути?

Защо се получи това недопустимо изоставане в "Гражданска защита”, която е част от системата за национална сигурност?

Защо от държава, в която Европейската комисия през 2005-та финансира международно учение за гражданска защита, още преди да е членка на Европейския съюз, сега България иска помощ от чували за пясък (по време на наводнението в Бисер) и координацията при локални и регионални бедствия е под въпрос? А какво би станало при бедствия на национално ниво, подобни на наводненията от 2005 г.?

През целия период на управление на Тройната коалиция не съм пестила критиките си към ресорния вицепремиер Емел Етем и начинът, по който се харчиха пари по бедствия и аварии. Мисля, че и тя може да го потвърди. Но дори и тогава не бе извършено такова посегателство над структурата на Гражданска защита, която винаги е била самостоятелна, обособена, координираща. Днес говорим за група хора, притиснати между пожарникарските каски и полицейските фуражки в рамките на едно мегаминистерство, където никой няма време да слуша тяхната експертиза.

През 2005 година българските медии информираха, че експерти от Евросъюза посетили пострадалите райони от наводненията и са констатирали, че ситуацията е била управлявана много добре на местно ниво и местните власти са действали адекватно и отговорно и, че държавните власти са реагирали незабавно. Под държавни власти, разбирайте "Гражданска защита"!

Следователно единствената причина за влошаване на реакцията по места днес, явно е липсата на експерти на "Гражданска защита", недобра координация между общинските или областните власти със специалистите от Областните управления на пожарна безопасност и защита на населението, както и недостатъчната им подготовка за защита при бедствия. Това е естествен резултат от перманентните експерименти с Гражданска защита в България и от непрекъснатото съкращаване на специалистите по места, въпреки препоръките на експерти на Европейския съюз за устойчиво развитие на общините и областите. Това е и следствие от последния експеримент с присъединяването на структурата на "Гражданска защита” към МВР и заради начина, по който бе направено обединението ѝ с пожарната, като бяха подценени образованието, знанията и опита на специалистите и бяха назначени на най-ниско възможното ниво.

Не е за коментар и уволнението на всички бивши началници по места от "Гражданска защита” и назначаване на такива от пожарната във всички 28 областни управления, без да има никаква приемственост. Това е и резултатът от преместването на Областните комуникационно-информационни центрове от сградите на областните администрации в сградите на пожарните в тези градове и невъзможността на областния управител и кмета да се запознават спешно и своевременно с необходимата информация и да бъдат консултирани от добри експерти за вземане на адекватни и правилни управленски решения при бедствия. Такава е политиката на ГЕРБ.

Експериментът с "Гражданска защита” унищожи системата и застрашава живота на хората в страната и това ясно се видя след земетресението от 22-ри май. Вече дори е прекалено късно да търсим грешки и виновници за това.

"Гражданска защита” не е в периферията на МВР, както се изрази един опозиционен политик, тя просто не съществува от 1 януари 2011 година.

Резултатът е несправяне на местните структури и необходимост от намесата на централната власт, включително вицепремиер, министър-председател и дори еврокомисар по бедствията. Или както вече е популярно да се казва, властта мина на ръчно управление, което означава пълна липса на система за гражданска защита в страната.

Да се надяваме, че все още съществува малко разум или поне чувство за самосъхранение във властимащите за предприемане на мерки за изграждане на капацитет и нова система. Защото не е оправдание, че някой е злоупотребявал със средства и по тази причина грубо и некомпетентно да се разформирова системата, защото дали животът ни ще бъде поставен под опасност заради нечия крадливост или нечия некомпетентност е все едно. А днес сме изправен пред резултата и на двете заедно! Всички злоупотреби на Тройната коалиция бяха заметени. Експертите, които нямат нищо общо със злоупотребите уволнени. И така, днес нямаме нито справедливост, нито сигурност. Като граждани имаме право да изискваме и двете! В противен случай не ни остава нищо друго освен като населението на държавите от третия свят да очакваме поредното посещение и камиони с палатки и хуманитарна помощ от еврокомисаря за управление при кризи, който усмихнат да се води до президента на бронетранспортьор.

*Мария Капон е председател на Единна народна партия. Независим народен представи в 40-ото Народно събрание, където е член на Комисията по бюджет и финанси.

Споделяне
Още по темата
Още от Анализи и Коментари

Как оценявате кризисните икономически мерки на правителството?