Повече български храни или повече празни щандове?

Повече български храни или повече празни щандове?

Желанието на министър Танева да засили присъствието на българско местно производство по рафтовете на големите вериги супермаркети изглежда особено благородно в днешните времена на криза. Икономическата блокада от последния месец създаде непредвидени предизвикателства пред веригата на доставки и не закъсня да удари производството на храни. Търсенето от ХоРеКа сектора изчезна за една нощ, а потреблението на домакинствата претърпя свиване и промени структурата си.

В устрема си да подпомага родните производители на всяка цена МЗХГ предлага мерки, които не само няма да доведат до търсения резултат, но ще имат редица негативни последици с потенциал да задълбочат трудностите по веригата на доставки. Но да започнем отначало.

Във всяка развита държава търговските вериги обслужват огромната част от населението, което работи и живее в големите градове. Те изпълняват една основна функция: да предоставят широк избор от продукти като гарантират постоянното качество на всеки артикули и то на приемлива цена. Затова големите търговски вериги имат определени изисквания към своите доставчици. Тези изисквания често надхвърлят националните стандарти (когато има такива), давайки гаранции на нас – потребителите. Гаранции, че когато си купуваме домат, например, той освен твърд и червен е също така измит, съхранен и транспортиран така, че нищо да не му се случи докато стигне до щанда. Че нивата на пестициди в него са под допустимите граници и още куп други неща, които са важни за консуматора.

Тъжната истина е, че част от българската продукция (в някои отрасли повече, в други по-малко) не може да отговори и на минимален брой изисквания. Защо в земеделска България отглеждането на зеленчуци, плодове и животни все още е неконкурентно е отделна тема.

Другата тъжна истина е, че в тези неконкурентни отрасли на селското стопанство външнотърговският баланс на България е отрицателен.

Особено дефицитни са българските свинско, лук, домати, праскови и др. Т.е. за да има повече родна продукция в големите търговски вериги липсва дори базовата предпоставка – да има стока. Производството на мляко, месо, плодове и зеленчуци спадна рязко в годините около приемането на България в ЕС. Повечето търговски вериги са тук много преди това. И ако някой си мисли, че техният бизнес е лесен и всичко опира до това да си сложат каквито си искат надценки нека си спомним колко от тези търговски вериги изчезнаха през годините – Карфур, Пикадили, Пени, Рода, Европа, Рамстор.

Стигаме до въпроса дали българските производители имат ограничен пазарен достъп до потребителя заради присъствието на големите търговски вериги? Делът на модерната търговия в България в пазара на дребно с хранителни стоки е 54%, по данни на FAS за 2018 г. Останалите 46% се държат от над 38 хил. малки магазини в страната. Специализираните магазини за месни и млечни продукти, зарзаватчийниците, преживяват малък ренесанс през последните десет години като броят им е нараснал със средно 20%, показват данните на НСИ. Извод може да си направи всеки.

В любимия пример, който дават министри и журналисти – Франция, дела на модерната търговия е 75% (FAS) и там наистина има много висока степен на концентрация при продажбите на дребно. Случаят у нас обаче не е такъв.

В супермаркетите и в момента има категории от списъка, в които българските продукти преобладават и такива, в които делът им е под 50%. В това се уверява всеки, който води покупките на своето домакинство. Най-близкото до ума е, че ако щандовото пространство се раздели наполовина, една част от българските производители ще бъдат ощетени, а друга – облагодетелствани.

В някои направления стоките ще оредеят и ще поскъпнат, защото вътрешното производство изостава значително от потреблението.

Какво да кажем за директното закупуване на храните от производителя? Представете си как закупчиците на даден търговец обикалят като побъркани, за да приемат от 14 места по 50 чувала с моркови. Колко точно моркови и кога ще пристигнат на щанда? А ако 90% от производството на моркови е концентрирано на повече от 200 км от областния център ще има ли изобщо моркови в съответния град?

В крайна сметка дори да помогнат на единици, мерките ще навредят на много повече хора и бизнеси и върху това си струва да се помисли.

* ИнтелиАгро е нестопанска организация в помощ на устойчивото и конкурентоспособно селско стопанство и работи за ефикасно управление на ресурсите, подобряване на условията за правене на агробизнес, намаляване на бюрократичното бреме и поставянето на българските фермери на равни основни с европейските им колеги. Аанализът е публикуван на сайта ѝ.

Споделяне

Още по темата

Още от Бизнес

Одобрявате ли решението за частичен локдаун?