Повече фалити на български туроператори няма да има

Асоциацията на българските туроператори и туристически агенции (АБТТА) всяка година провежда традиционни среща между бизнеса и общините с цел подобряване на туристическия продукт. Тази година домакин на срещата е община Чепеларе, която се промотира като "Зеленото сърце на България". Фокусът на разговорите е върху добавената стойност на туристическия продукт и устойчивото развитие на сектора. С председателя на управителния съвет на АБТТА разговаряме за фалита на британския туроператор "Томас Кук", ефектите от това в България, както и за оценката за туризма през отиващата си 2019 г.

Каква беше отиващата си 2019 г. за българския туризъм?

2019 г. беше една изключително турболентна година за българския туризъм. Започна с един предизвестен спад на търсене на туристически услуги у нас по отношение на морския туризъм. Той беше компенсиран до известна степен, но не напълно.

В същото време културният туризъм за поредна година бележи ръст. Една от причините за това е и маркетинговият ефект от Пловдив - европейска столица на културата. От тази гледна точка България е интересна културна дестинация тази година.

И накрая сезонът завърши още "по-вълнуващо" с фалита на големия оператор "Томас Кук". Това е събитието, което разтърси туристическата индустрия не само в европейски, но и в световен мащаб, и съответно оказа влияние и върху българския туризъм.

Какво е обяснението ви за предизвестения спад на летния туризъм?

Още ранните записвания на големите туристически борси в Берлин и Лондон през януари и февруари показваха, че ще има спад на летния туризъм в България през 2019 г. И това беше очаквано.

През последните години имаше сериозен ръст на туризма у нас. Причината за това беше геополитическата обстановка. Не се дължеше на подобряването на качеството на българския летент морски туристически продукт. Такъв ръст не е устойчив, защото това означава, че българският пазар е под влиянието на международната пазарна конюнктура. При първите сигнали тя да се промени не в наша полза, резултатите вече са налице.

През тази година на туристическата сцена се върнаха големи дестинации като Турция и Тунис. През последните години те имаха сериозен спад на туристите по много причини. Така потокът беше пренасочен към дестинации като България, Испания, Португалия. Средиземноморските дестинации се възползваха от геополитическата обстановка, като надградиха техния продукт. При нас това го нямаше и за това казвам предизвестен спад, защото още преди време се знаеше, че тези дестинации се връщат на пазара.

Спад при летния туризъм, но ръст при културния – с колко и кои са факторите за това?

АБТТА ще излезе пред обществото с информация за изминалия сезон, след като НСИ официално обяви и данните за септември и октомври. Двата месеца са едни от силните за културния туризъм.

На базата на данните за май и юни, които са другите силни месеци за културния туризъм, и на база на миналогодишните данни, може да се каже, че се наблюдава ръст от около 20 на сто за основните културни дестинации София, Пловдив и Велико Търново. За тези градове има някакви статистически данни. Проблемът е, че не разполагаме с достатъчно данни, защото НСИ не отчита туристите по видовете туризъм.

Означава ли това, че Пловдив е успял да се справи със задачата си на европейска столица на културата?

За това също предстои да се направи оценка. От лична, експертна гледна точка, като човек, който се занимава с културен туризъм, смятам, че Пловдив можеше да направи още много. Самият факт да си европейска столица на културата е един изключително силен маркетингов инструмент. Това е една добре позната марка на европейския турист, който се интересува от култура и винаги е готов да се запознае с една нова дестинация.

Пловдив се представи сравнително добре, но централният площад беше строителна площадка допреди няколко седмици. Т.е. през целия активен туристически сезон Пловдив не беше лицеприятен за посещение. Имаше какво да се желае и по отношение на културната програма.

Много от предложенията в културната програма не бяха продаваеми за международни туристи. Единствено фестивалът "Опера оупън" е интересен и много добре се приема от чуждите туристи. За съжаление операта в Пловдив няма своя собствена сцена и ползва тази на Античния театър. Много други събития също използват тази сцена. По тази причина оперните представления бяха ограничени, а интерес към тях има.

Ще има ли домино ефект в България от фалита на "Томас Кук"? 

Ефектът безспорно има няколко измерения. Ако говорим за прекия ефект, чисто икономически и финансов, все още няма изнесени официални данни. 

Беше съобщено, че 58 български хотели са работили с "Томас Кук" и не са им платени около 60 млн. лв. за юли и август. Прогнозите са, че сметката ще набъбне до 100 млн. лв.

Това все още са спекулативни данни, защото няма официална информация. Каквато и да е сумата, тя със сигурност няма да е малка. На нашия малък пазар това със сигурност ще окаже негативно влияние, особено на хотелите, които изцяло са разчитали на работата си с "Томас Кук". Това означава, че при тях има риск от фалити. При тези, които са разнообразили малко продукта си, нещата ще бъдат по-смекчени като резултат. Трябва да се има предвид, че тук не се слага мултиплициращия ефект.

Фалитът на "Томас Кук" носи негативен ефект не само за хотелиерите, но и за доставчиците на услуги - транспортни, екскурзоводски и т.н. Има много допълнителни дейности, които също ще бъдат засегнати.

Партньорът на "Томас Кук" за България "Астрал Холидейз" обяви фалит в понеделник. Предстои ли сезонът на фалитите, за част от туристическия бранш в България?

Не е здравословно да се говори по този начин. Със сигурност може да се каже, че повече фалити на туроператори няма да има, защото "Астрал Холидейз" е единственият, който работеше с "Томас Кук". Не така обаче стоят нещата с доставчиците на услуги на "Астрал Холидейз". По информация от бранша тежко е положението на транспортни фирми, които са работили с тях.

Искрено се надявам всеки да намери начин да оздрави бизнеса си, макар и с по-бавни темпове на растеж през следващите години.

Това е едната страна на ефекта – чисто икономически. От другата страна е как това ще се отрази на следващия сезон. Както в природата, така и в бизнеса няма празно. Тези туристи, които са купували през "Томас Кук", няма да спрат да пътуват, но ще има ново преразпределение на пазара между операторите. Важно е да се предоговорят леглата, които са били планирани за следващия сезон с "Томас Кук", с другите туроператори, които ще поемат туристическия поток.

Министърът на туризма Николина Ангелкова обеща държавата да съдейства за завеждането на колективен иск от хотелиерите, за да получат обезщетение от застраховките. Възможно ли е това да се случи?

Относно застраховките това може би е една криворазбранна информация. Всеки туроператор – чужд или български, има застраховка или участие в гаранционнен фонд, който единствено защитава туриста. Т.е. при фалит тази застраховка или гаранционен фонд възстановява сумите на туриста. Няма застраховка и гаранционен фонд, който да защити вземанията на хотелиерите. 

Трябва да се разбере, че взаимоотношенията хотелиер – туроператор са бизнес отношения. Всеки мениджър сам трябва да прави преценките и да води политика, така че да не се стига до такива ситуации. Няма как да бъдат защитени от държавата тези междуфирмени отношения.

Вероятността хотелиерите да си възстановят средствата са минимални. Хотелиерите като бизнес партньор и контрагент на фалиралия туроператор имат право да търсят вземанията си по съдебен път. Т.е. те ще се наредят на опашката от кредиторите на фалиралата фирма. Предвид това, че банките и държавата имат приоритет, докато се стигне до вторичните кредитори, вероятността средствата да стигнат е много малка. Мащабът тук е огромен. Това са стотици хотели от Испания, Гърция, Италия и т.н. Тоест вероятността да си възстановят вземанията не е много голяма. Освен това трява да се има предвид, че това ще продължи с години.

Имали риск някой друг туроператор да последва съдбата на "Томас Кук"? 

Фалитът на компанията майка във Великобрпитания повлече голяма част и от дъщерните си дружества в Германия, Полша, Франция, Холандия.

За България основния туристопоток е от германския филиал на "Томас Кук" - "Некерман". Те също обявиха несъстоятелност с цел преструктуриране. Немските специализирани медии писаха, че ще бъде направено всичко възможно да се върне на пазара. Ако това се случи, ще бъде едно добро развитие.

Имам предвид дали някой друг от големите туроператори може да фалира, дотолкова доколкото бизнес моделът им е един и същ? Например TUI може ли да последва съъдбата на "Томас Кук"?

Големите оператори работят по един и същи бизнес модел, но имат различни финансови показатели. "Томас Кук" беше в затруднено финансово положение от няколко години. Това беше изнесено по британските медии. Акциите им паднаха до нула в един момент. Компанията беше публична, листвана на Лондонската фондова борса. Така, че не е имало нещо, което да е било скрито. Докато за TUI, аз лично не съм чела да има такива индикации.

Министерството на туризма залагаше на работата си с големите туроператори и агенции. Министър Николина Ангелкова непрекъснато посочваше колко добре работи с тях. Грешен ли беше този подход?

Това е най-важният въпрос в момента. Трябва да се направи преоценка на политиката и да се види дали тя е била правилна, или не.

Личното ми мнение е, че това не е правилният подход. В стратегията за устойчиво развитие на туризма, която е разработена от Министерството на туризма, има план за дейности за всяка година.

Всяка година в този план за дейности се заделят не малко средства - от порядъка на между 500 хил. до 800 хил. лв. , които са за общи промоционални кампании с големите туроператори. В това число влиза и "Томас Кук". Каква сума точно е била отделена на британския туроператор за обща реклама на промоционални кампании не знам. Това може да го каже Министерството на туризма.

Проблемът е, че Министерството на туризма не диференцира този бюджет, за общи промоционални кампании, с по-малките туроператори. След фалита на "Томас Кук" се вижда, че този бизнес модел не е ефективен. Води се политика и се финансират туроператори, които водят масовия туризъм.

Да, наистина все още основните цифри се формират от масовия туризъм, но другият вид туризъм - всички форми на алтернативен туризъм, са с много висока добавена стойност. Там може да нямаме такава численост на туристите, но приходите са много по-високи. Трябва да се води политика да се промотират и този вид дейности.

Означава ли това, че Бъэлгария не води балансирана политика по отношение на туризма?

Мнението ми е, че не се води балансирана политика. Политиката ни е насочена почти на 90% към масовия туризъм и големите оператори, а би трябвало да бъде много по диверсифицирана.

За седма поредна година АБТТА провежда среща между бизнеса и местната власт. Тази година темата е платформа за устойчиво туристическо развитие. Каква е формулата за устойчево развитие на туризма?

Това е доста обширна тема с много измерения. Поставихме във фокуса на дискусиите добавената стойност не само на туристическия продукт, но и като съдържание на продукта, като взаимоотношение между различните участници. Защото какво означава устойчиво развитие? Това означава, това което правим днес, да се развива в бъдеще. Може да не се развива с много бързи темпове, но да има всяка една година някакво надграждане. Именно този формат на срещи, който правим за седми път, предизвиква интерес и у нашите членове като туроператори, както и сред общините. Тук намираме място, на което да обсъдим различните си гледни точки и мнения, за да намерим решения.

Туроператорите знаем къде са слабите страни в регионите, защото имаме поглед върху туристите, върху международния пазар. Споделяйки това с общините и местната администрация, те получават информация, която е ценна, и при добро желание могат да подобрят като условия на работа.

Какъв туристически сезон се очертава през 2020 г?

Тези туристи, които искат да дойдат в България и да почиват, пак ще дойдат, но през други туроператори. Този фалит не би трябвало да е причина за по-труден сезон. По-скоро наистина продължава ефектът на различната геополитическа обстановка. И ако Турция и Тунис продължават победното си връщане на пазара, това означава за България да има отлив.

Все още е рано да се говори за сезон 2020. Това може да се каже януари, февруари, когато се видят ранните записвания.