Повече от половината българи смятат, че бежанците не могат да се интегрират

Повече от половината българи (54.6%) смятат, че мигрантите не могат да се интегрират заради културните и религиозни различия между тях и местните общности в страната. В същото време през 2017 г. са намалели преките контакти на населението с бежанци или хора, търсещи закриласпрямо 2013 г., когато темата беще една от обществено значимите. Това сочи проучване за нагласите на хората у нас, извършено по поръчка на  Представителството на Върховния комисариат на ООН за бежанците (ВКБООН) в България през декември 2017 г сред 1000 души от София, Пловдив, Хасково и Видин.

От онези анкетирани, които са на мнение, че бежанците могат да се интегрират успешно в обществото ни (45.4%), по-голямата част смятат, че това е възможно само с помощта на местните хора. Според 9% мигрантите могат да се интегрират сами, без ничия помощ.

88 на сто от участниците в проучването очакват бежанците да се самоиздържат, 85 процента очакват те да приемат местния начин на живот (85%), а 74% смятат, че мигрантите трябва да имат професионални умения. На мнение, че бежанците трябва да говорят български език, са 59%, а според 50% е необходимо те да имат и добро образование.

Българите са готови да подкрепят интеграцията на бежанците, като им помагат да се запознаят с местния начин на живот, съдействат им в общуването и изучаването на български език. 55.2% от респондентите биха се ангажирали с дейности за интегрирането на бежанците в местната общност. 30.6% биха им помогнали да научат български език, а 24.6% биха им съдействали да намерят работа.

Когато стане въпрос обаче за това дали са съгласни мигрант да им стане шеф или да сключи брак с член на семейството, негативното отношение надхвърля 60 процента.

Малък обаче е делът на местните, които биха предприели действия против заселването на бежанци в мястото, където живеят. 16.4% от респондентите биха организирали протест срещу бежанците, в случай че се заселят в мястото, където живеят, а 10.4% биха ги изгонили.

Намаляват и преките контакти на местното население с бежанци. Ако през 2013 г. 81 на сто от хората са казали, че никога не са общували с мигрант, сега процентът е по-голям – 93.2 на сто. Днес 54 процента от запитаните са попадали на новини или истории за бежанци, докато през 2013 г. делят им е бил 84%.

Проучването на ВКБООН сочи още, че липсва разбиране за това кои лица се нуждаят от закрила. Като цяло българите възприемат всеки, който идва в страната извън Европейския съюз, като нелегален мигрант, без ясно да осъзнават разликата между мигрантите и хората, търсещи закрила.

Проучването потвърждава няколко общи стереотипа към бежанците, наблюдавани в последно време, които могат да бъдат разпределени в следните групи:

Потвърждават се и стереотипи относно страховете на местното население от различията в културните обичаи и религиозните вярвания. Основните опасения на хората у нас са, че бежанците биха могли да извършат престъпления (60%), да разпространят своите културни обичаи и религиозни вярвания (48%) и да разпространят болести (39%). Опасения по отношение на личната сигурност, загубата на работни места и заразяване с болести са били най-разпространени през 2013 г. в началото на засиления мигрантски поток. През 2017 г. водещите са опасенията за сигурността, различията в културата и религията.

По-голямата част от населението (55,5%) смята, че по време на процеса на предоставяне на закрила държавата трябва да осигури само подслон и храна на хората, търсещи закрила, докато 46,5% са на мнение, че те не трябва да получават повече права и финансова подкрепа. В сравнение с 2013-та година налице е значително увеличение на дела на хората, които смятат, че хората, търсещи закрила трябва да бъдат задържани по време на процеса на предоставяне на закрила – от 59% през 2013 г. на 76,8% през 2017 г. Забелязва се и намаляване на дела на хората, които смятат, че трябва да се предоставя финансова подкрепа от правителството и възможност да работят – от 77% през 2013 г. на 62,5% през 2017 г.