Повече отчетност, но не и повече контрол над главния прокурор

Бъдещите управляващи искат само реформи, прегърнати от Цацаров

Повече отчетност, но не и повече контрол над главния прокурор

Управленската програма на ГЕРБ и "патриотите" изобилства от приоритети в областта на съдебната реформа, като най-общо в нея се декларира политическа вола за "за гарантиране на ефективна, бърза и справедлива съдебна власт".

Фигурира и конкретен ангажимент за изпълнението на всички препоръки от последния доклад на Европейската комисия (ЕК) за напредъка на страната ни от приемането ѝ в ЕС досега.

Прави впечатление обаче, че авторите на програмата са се спрели само на част от идеите, лансирани от Брюксел по линия на съдебната реформа – тези, за които главният прокурор Сотир Цацаров вече е изразявал благоразположението си. Докато препоръките за създаване на механизъм за преодоляване на неговата фактическа безконтролност тотално липсват.

Бъдещите управляващи се ангажира, например, с въвеждане на тримесечни доклади на главния прокурор и председателите на Върховния касационен съд (ВКС) и Върховния административен съд (ВАС) пред парламента. Сега действащият механизъм на отчетност на т.нар. "Трима големи" в съдебната власт е чрез годишни доклади.

Конкретно се посочва единствено, че въпросните отчети ще трябва да включват данни "за политиката за борба с корупцията, за организираната и битовата престъпност и по други въпроси от висок обществен интерес", с което очевидно се прави опит да се отговори на постоянните препоръки на ЕК в тази посока.

В програмата обаче не фигурира нищо по отношение на отбелязаната в изготвения м.г. от петима европейски прокурори анализ на държавното обвинение необходимост един от заместниците на главния прокурор да е функционално независим, за да може да разпореди разследване срещу него, ако са налице данни за извършено умишлено престъпление.

"Предлагаме в случаите, когато има достоверни доказателства за такива деяния от страна на главния прокурор, в работата по казуса да участва независим и уважаван висш служител от системата на наказателното правосъдие. Поради това нашето предложение е отговорността за упражняването на надзор върху разследването на твърдения за тежки престъпни деяния, извършени от главния прокурор, да се възлага на независимо лице, заемащо висша длъжност в съдебната система извън системата на прокуратурата, което да се подпомага от служители на Националната следствена служба (предоставени от ръководещия НСлС заместник главен прокурор) или от старши полицейски служители от МВР", предложиха в края на м.г. европейските обвинители.

Освен това те препоръчваха главният прокурор лично да поема отговорност за действията на подчинените му по ключови дела. В анализа директно се посочваше, че няма нищо неправилно в това "главният прокурор – който отговаря за прокуратурата – или друг опитен висш служител, да се включи пряко в работата по делата". По тази препоръка също не е изразено становище в управленската програма на ГЕРБ и "патриотите".

Не става ясно и дали те възприемат останалата част от идеята за отчети на главния прокурор през три месеца – това да се случва пред специално създадена комисия в Народното събрание.

ГЕРБ и "патриотите" обаче възприемат друго предложение от анализа – делата за корупция по високите етажи на властта да преминат в компетентността на специализираните съдилища и прокуратури. Тази препоръка бе основана на обстоятелството, че тази разследвания най-често се връщат за корекции от съдиите в Софийския градски съд, който в момента единствен е компетентен да ги разглежда.

"Това ни кара да се запитаме дали Софийски градски съд е най-подходящият орган за разглеждане на делата относно корупция по най-високите етажи на властта на национално равнище. Считаме, че е налице аргумент за прехвърляне на тази работата на специализирания наказателен съд, където се наблюдава по-конструктивно взаимодействие между прокуратури и съдии и по-малко формализъм", се казваше в европейския анализ на прокуратурата.

Друг основен приоритет е приемането на нов Антикорупционен закон, какъвто така и не бе гласуван окончателно от предишния парламент, въпреки ангажимента на тогавашните коалиционни партньори от ГЕРБ и Реформаторския блок. В програмата се уточнява, че той "ще обедини фрагментираното законодателство и ще създаде единен антикорупционен орган на основата на Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество".

В програмата са залегнали и промени в Наказателно-процесуалния кодекс, които да премахнат формализма в наказателния процес, както и да сложат край на "безкрайното връщане на делата в досъдебна фаза с цел избягване на наказателната отговорност". Идеи, лансирани неведнъж от главният прокурор Сотир Цацаров.

Посочват се още и ангажименти за приемане на нова наказателна политика и нов Наказателен кодекс, както и за въвеждане на електронно правосъдие до края на 2018 г. "като една от най-силните антикорупционни мерки, свързани със съдебната система".

До края на следващата година трябва да бъдат изпълнени и 17-те препоръки от 10-годишния доклад по Механизма за сътрудничество и оценка. В него се открояваха липсата на независима медийна среда, която блокира реформите, необходимостта главният прокурор да докладва работата по знаковите дела, както и постоянните скандали в настоящия Висш съдебен съвет (ВСС).

"Особено важно е в тази институция (ВСС) да има деполитизирана и професионална работна атмосфера, позволяваща концентриране на вниманието върху приоритетите на съдебната реформа. Поредицата от скандали и вътрешни борби, които белязаха работата на ВСС през изминалите години, създадоха съмнения за наличие на външно влияние и подкопаха доверието на обществеността в съдебната власт", се казваше още в евродоклада, представен през януари.

В управленската програма на бъдещото правителство обаче не са посочени никакви гаранции срещу евентуалната политическа намеса в предстоящия избор на нов състав на ВСС т.г., която би могла да го компрометира изначално.

Споделяне
Още по темата
Още от България