Повечето българи: Добре че е Европа да ни бута напред

40 процента се притесняват от емиграцията, а едва 8% - от имигрантите

Повечето българи: Добре че е Европа да ни бута напред

Повечето български граждани смятат, че националните ни системи не работят и добре че е Европа да ни бута напред и да е гарант за това нещата да вървят в някакво приемливо русло. Хората у нас са в пъти по-притеснени от емиграцията и изтичането на човешки капитал от страната, отколкото от имиграцията и идващите у нас бежанци. Държавата ни е на трето място в Евросъюза по жители, които смятат, че еврочленството е било положително. Това сочат данни на Европейския съвет за външна политика и агенция "Кантар", обявени от ръководителите им Весела Чернева и Марчела Абрашева пред БНР в неделя.

"Има страни като Франция, Гърция, Италия, в които две трети от хората смятат, че нито националната им система работи, нито европейската. В България, в Румъния, в Унгария включително, повечето граждани смятат, че националните им системи не работят, обаче Европа работи. Чехите и словаците са много по-близо до Италия, Франция и Гърция, отколкото до Полша и България“, посочи Чернева.

Тя е убедена, че "докато Брюксел е виждан като рамката на базисните правила, по които ние наваксваме, мисля, че към Брюксел ще има доверие“. Колкото и да са евроскептични хората в Полша, в Румъния и т.н., дори и най-евроскептичните от тях не желаят напускане на ЕС, е констатирало изследването.

"Това е съобщение, което крайните, антиевропейските сили в Европа разбраха и спряха да говорят. Разбраха, че мнозинството от гражданите не желаят да видят разтурването на Европейския съюз и напускането на ЕС, но искат някаква промяна“, допълва Чернева.

Със сигурност може да се каже, че общественото мнение в страната е в европейския тренд, допълни тя. По думите ѝ, както и за повечето други европейци, и за българите миграцията не е най-важната заплаха пред ЕС. Само 14 процента споделят това мнение. Много повече българите (както и румънци, поляци, унгарци, испанци и италианци) се притесняват от количеството сънародници, които напускат страната, отколкото от такива, които биха влезли в нея.

Според изследване на агенция “Кантар” у нас почти 40 на сто от българите се притесняват от емиграцията срещу 8 на сто, тревожещи се от имиграция. Цели 29 процента от тях дори биха подкрепили мерки срещу свободното напускане на страната. 60 процента от анкетираните обаче са на мнение, че свободата на пътуване в ЕС е най-важната придобивка от членството.

Проучванията сочат, че над една трета от европейските избиратели искат жив дебат за Европа, който да ангажира всички граждани (у нас процентът е дори 38 на сто). Оттук нататък от партиите ще зависи дали ще спечелят битката за умовете и сърцата на хората в посока на интегрирана Европа - или ще оставят инициативата на идеите за нейния демонтаж, отбелязва се в анализа на Европейския съвет за външна политика..

Социологът Марчела Абрашева, която е и регионален директор за Балканите на агенция "Кантар“, каза, че данните от нейното изследване за нагласите в България потвърждават категорично, че Европа е цивилизационният фактор, включително за нашата собствена политическа система, за разлика от други страни, които поставят този път под въпрос.

"Европа не ни пречи, тя ни бута напред – това смята българският гражданин в мнозинството си“, обясни тя.

Според нея слуховете за евроскептицизма на България са силно преувеличени и страната, както и другите държави около нас приемат ЕС за много силен интеграционен проект.

Хората, които се притесняват, че хора отдругаде идват в България, са 8%, а в Словакия – 61:

"Темата за миграцията, емиграцията, имиграцията и бежанците е много голяма и в нея са натрупани много неща. Пречи на тази тема говоренето и в една обща кошница, която задължително е негативна. Различните страни, участвали в проучването, са реагирали на различни аспекти. Не бих се изненадала Словакия да се чувства заплашена по линията на антитероризма, а не по линия на икономиката или по линията на културна идентичност с тези бежанци“, коментира Абрашева.

Темата за емиграцията звучи по тревожен начин и в Гърция, и в Италия, и в Испания – въобще всички страни, които се чувстват привлечени от силните икономики в Северна и Западна Европа, констатира Чернева, според която "тази диспропорция показва едно ново разделение в Европа“.

"Страховете на европейците са много свързани с носталгията им по миналото. Трудно им е навсякъде в Европа да мислят за бъдещето. На въпроса: "Мислите ли, че вашите деца ще живеят по-добре или по-лошо от вас“, огромното мнозинство – над 60% – отговарят, че ще живеят по-лошо", дава пример Чернева.

По думите ѝ "това негативно очакване към бъдещето, тази тревожност, е свързана дори не толкова с материалната страна на нещата, тя е свързана и с чувството за несигурност спрямо външни сили, за несигурността, свързана с климатичните промени, но също и за несигурността от това как ще изглежда, да кажем, работният пазар утре…"

"Хората някак си се чувстват попаднали в един нов свят, в който им е трудно да се ориентират“, допълва Чернева.

"Българите се притесняват от социални и икономически въпроси. Мислят същото както повечето европейци, наистина. Без никакво съмнение България не желае и вижда огромни загуби в това да се разпадне ЕС, да се получи някакъв радикален или неприятен резултат в ЕП“, смята Абрашева.

Преди изборите за нов ЕП Европа изглежда като един континент, който се е консолидирал, смята Чернева.

"Мислехме, че Брекзит ще подейства демобилизиращо, напротив – рекордната подкрепа за проекта ЕС в страните членки, които отчитат социолозите през последните месеци, се дължи именно на Брекзит и на хаотичността на Брекзит. Хората не искат да попадат близо изобщо до такава ситуация. Не е само това, ами започват като че ли да ценят ЕС повече, да си дават сметка за това какво е, какви възможности дава и какъв тип организация е", коментира на свой ред Абрашева.

Тя даде за пример как Ирландия получи подкрепата на всички останали страни членки в спора ѝ за границата с Великобритания след Брекзит. "Това беше много впечатляващ пример за европейска солидарност. При всички случаи подкрепата за ЕС расте. Същевременно обаче европейците искат да говорят за Европа, притесняват се от национализма в Европа. В България това не излезе толкова от данните, но в много от другите страни е доста отчетлив отговор – мнозинството от хората смятат, че тази нова вълна на национализъм може да доведе до конфликти между страните и това много ги притеснява. При всички случаи след тези избори за ЕП ще трябва веднага да започне разговорът за това как да променим Европа“, анализира Абрашева.

Тя не вижда антиевропейски настроения. "Виждам съмнение, притеснение, може би скептицизъм, но наистина не откривам това усещане, че той се увеличава в България. Не, той не се увеличава. България е сред "топ 3“ страни в Европа, където 70% от хората казват: "Каквото и да не е направила Европа за нас до този момент, ползите и перспективите за нас са много повече, отколкото недостатъците“, обобщи Абрашева.

Още от Европа