Повечето българи смятат демокрацията в страната за застрашена

Общо 51% от участниците в експресно проучване на "Галъп интернешънъл" са съгласни с твърдението, че "демокрацията в България в момента е застрашена“. Общо 40% са на обратното мнение, а останалите се колебаят. Коментарът на ""Галъп" е, че данните са важна "сигнална лампа".

Телефонният сондаж на агенцията по актуални теми е проведен сред 801 души на 15 и 16 януари по специалната панелна методика, която осигурява възможно най-висока представителност на данните. Абсолютна максимална грешка е ± 3.5 при 50% дялове. Един процент от извадката е равен на около 55 хиляди души. Подобни сондажи служат най-вече за отразяване на най-общата моментна картина на нагласите.

На този фон обаче близо 60% от българите не са солидарни с нито една от темите, заради които техни сънародници протестираха през последните няколко седмици. По-сериозни протестни прояви имаше срещу възможността за застрояването на Пирин, а властта се включи в контрапротеста. Протести "за" и "против" имаше и около Истанбулската конвенция. Протестираха учени от БАН и преподаватели от Софийския университет. Полицаите получиха увеличение на заплатите, след като заплашиха с протест в деня на официалното откриване на европредседателството. Мащабни протести имаше и в десетки общински болници заради липсата на пари.

Въпреки тежките обществени проблеми и констатацията, че "демокрацията е застрашена", едва 38% от българите са готови да се солидаризират пряко с някаква форма на протест.

"Тези 38% са около 2 милиона българи, които споделят сериозна критика към статуквото. Макар и да са малцинство, те са ясно свидетелство, че общественото напрежение остава валидно, дори и на фона на тържественото откриване на европредседателството.

Напрежението се сгъстява и от факта, че 50% възприемат мнението, че убийствата от последните седмици са по-скоро свързани с политиката, а 37% подкрепят становището, че по-скоро не са", коментира "Галъп интернешнъл".

Според агенцията подобни въпроси проверяват по-скоро обществения инстинкт по деликатни теми, а не толкова обществената информираност, но отговорите ясно показват "дълбокото и трайно недоверие към политическия процес в страната".

Общо 65% от участниците в изследването са чули за публикациите в западни медии, които представяха България като бедна и корумпирана страна. От тях 82% са съгласни с тези мнения.

Въпреки това мнозинството българи (67%) са съгласни, че по време на европредседателството партийните различия трябва да се загърбят.

Посредническата ни роля по отношение на Турция се приема нееднозначно - 49% са съгласни България да помага на Турция да подобри отношенията с ЕС. Общо 42% са на обратното мнение, а останалите се колебаят.

След последните изявления за кандидатстването на България за "чакалнята" на еврозоната - 46% принципно одобряват въвеждането на еврото, но 48% не одобряват. Колебаят се едва 6% от участниците в изследването. В предишни сондажи на "Галъп" нежеланието за приемането на еврото бе по-високо.

"Възможно е сега да са повлияли изказвания на представители на властта. Но явно следва да се положат още повече усилия в поясняването на потенциалните ползи от въвеждането на единната валута", коментира социологическата агенция.