Прескочи към основното съдържание
Вход / Регистрация

Повечето българи вярват в демокрацията, но не и на институциите и закона

1 коментар
Повечето българи вярват в демокрацията, но не и на институциите и закона

Мнозинството български граждани вярват в демокрацията, подкрепят евроатлантическата ориентация на страната и смятат, че западните либерални демокрации са най-добре управляваните държави в света и трябва да служат като пример за България. В същото време повечето граждани нямат доверие на основните демократични институции в страната, въздържат се от участие в организирани форми на обществен живот и смятат, че законите не са справедливи и не се прилагат еднакво за всички.

Това са част от наблюденията в доклад на институт "Отворено общество - София" и Центъра за либерални стратегии, посветен на обществените нагласи към демокрацията, върховенството на правото и основните права на човека през 2021-2022 г.

Докладът включва данни от серия национално представителни социологически проучвания, като последните две са проведени през октомври 2021 година и юни 2022 година.

Според резултатите в навечерието на изборите през ноември 2021 г. 56% от българите смятат, че демокрацията е най-добрата форма за управление на страната. Сега, преди предсрочните парламентарни избори на 2 октомври, този процент е 52 на сто. Това са най-високите нива на подкрепа за демокрацията, регистрирани в поредица от 5 изследвания на общественото мнение, проведени от 2015 година насам.

Българите масово не членуват в организации

Около 80% от анкетираните трайно заявяват, че не членуват в никакви организации. Само 2-5% заявяват, че членуват в политически партии, а само 4% – в профсъюзи. Членството в неправителствени организации остава в рамките на до 3%. Има обаче и позитивни тенденции: все повече хора са склонни да се обръщат към институциите, за да търсят решение на проблемите, както и да протестират в случаи на лошо управление; все повече смятат, че със собствени действия могат да променят нещата за добро.

Делът на гражданите, които смятат, че в Народното събрание има поне един депутат, който представлява тях или хора като тях, нараства от 21% през 2018 година до 28-29% при изследванията в периода 2021-2022 година. Въпреки това мнозинството от гражданите продължават да се чувстват непредставени в парламента. През юни 2022 година 56% от анкетираните не са съгласни с твърдението, че в Народното събрание има поне един депутат, комуто те лично имат доверие и знаят, че представлява хора като тях и техните семейства.

Отношение към върховенството на закона и човешките права

По отношение на трите тествани ценности на ЕС (демокрация, върховенство на правото и основни човешки права), значителен дял от анкетираните (60-70%) са уверени, че могат спокойно да упражняват гражданските си права без да се страхуват, че ще загубят работата си или че ще станат обект на репресии от страна на правоохранителните органи. Сред работещите обаче се забелязва, че немалки (макар и намаляващи) групи все още смятат, че могат да загубят работата си, ако участват в протест или ако критикуват публично правителството – всеки пети изразява подобно опасение.

Изглежда българите се чувстват най-уязвими по отношение на неприкосновеността на тяхната лична кореспонденция и възможността на властите да следят активността им в социалните мрежи. Всеки трети се опасява, че телефонът му може да бъде подслушван и електронната му кореспонденция да бъде следена от властите. Всеки втори с мнение по въпроса се опасява, че активността му в социалните мрежи може да бъде следена от властите. Не е за пренебрегване и обстоятелството, че приблизително всеки пети анкетиран смята, че през следващите 12 месеца има риск да стане жертва на полицейско насилие или полицията да нахлуе в дома му без съдебна заповед, а всеки десети смята, че има риск да бъде хвърлен в затвора без съд и присъда.

Най-остро изразено усещане за криза има по отношение на състоянието на върховенството на правото в България, макар да се забелязва положителна промяна. През октомври 2021 година 39% от анкетираните са съгласни, че правителството действа в рамките на закона (спрямо 26% през 2018 г.). Обществената оценка за качеството на законодателството през 2021 година също се е повишила спрямо 2018 г., но остава на ниски нива: 31% от хората смятат, че законите в страната са справедливи (при 22% през 2018 г.), а 23% смятат, че законите са ясни и разбираеми (при 14% през 2018 г.).

Относно еднаквото прилагане на закона не се наблюдава позитивна промяна и обществената оценка остава изключително ниска – през 2021 година едва 7% смятат, че законите се прилагат еднакво за всички при 8% през 2018 г.

Отношение към медиите

Данните от изследването през 2022 г. показват и промените в тенденциите по отношение на медиите.

В доверието към телевизиите като основен източник на информация за положението в страната има ясен и подчертан спад. Делът на анкетираните, които се информират основно от тях, когато имат нужда от информация за положението в страната, намалява от 81% през 2015 година до 42% през 2022 година. За първи път по-малко от половината от гражданите заявяват, че се информират основно от тях.

За сметка на телевизиите, нараства доверието в онлайн медиите като източник на информация за положението в страната. Сред редица демографски групи, включително сред пълнолетните българи на възраст до 50 години, онлайн медиите, включително социалните мрежи, изпреварват телевизията като основен източник на информация за събитията в страната.

Мнозинството от хората възприемат медиите като свободни да критикуват правителството, но не смятат, че вестниците или телевизиите ще отразят обективно случая, ако висш държавен служител е замесен в престъпление.

Спад в доверието към ЕС

През изследвания период от 2015 година насам се наблюдава постепенен спад в доверието към ЕС – от 57% през 2015 година до 43% през 2022 година. За същия период недоверието към съюза нараства от 30% през 2015 до 48% през 2022 година. За първи път през наблюдавания период недоверието към ЕС надвишава доверието в него. Това е един от сигналите, че в страната има ерозия на евро-атлантическите мнозинства.

"ЕС не може да бъде интерпретиран вече като абсолютно сигурен и безвъпросен външен стабилизатор на либералната демокрация в България, защото самият той започва да се политизира в българските политически дебати. Това показва, че бъдещето на демокрацията у нас във все по-голяма степен започва да зависи от качеството на българските политически партии и тяхната лоялност към демократичните ценности", се посочва в доклада.

Въпреки това членството на страната в съюза продължава да се радва на подкрепа от мнозинството български граждани. През юни 2022 година най-голяма група от анкетираните (49%) заявяват, че в случай на референдум биха подкрепили членството на България в ЕС. Против членството биха гласували 36% от запитаните, а 15% не са решили. Сред изразилите мнение това би означавало резултат от 57% гласували за членство в ЕС срещу 43% – против.

Най-голяма група от гражданите (45%) също така заявяват, че не биха гласували за партия, която иска излизането на България от ЕС. Готовност да гласуват за подобна партия изразяват 28% от анкетираните, 23% не могат да преценят, а други 4% не отговарят на въпроса.

На фона на новото разделение в Европа след началото на руската инвазия в Украйна близо два пъти повече български граждани предпочитат България да остане част от НАТО и ЕС, отколкото са тези, които биха избрали съюз с Русия. През юни 2022 година над 39% от анкетираните заявяват, че България трябва да се позиционира в съюз със страните от НАТО и ЕС в случай на ново разделение в Европа, подобно на това от времето на Студената война. За съюз със страни като Русия и Беларус се обявяват 23% от запитаните, а близо 7% биха предпочели друг вариант на поведение на страната. Хората, които не могат да преценят или не отговарят на въпроса, са близо 31%, което е потенциален риск за дългосрочната устойчивост на евро-атлантическите мнозинства в страната.

 

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.

1 коментар

Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.

Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.

Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg

Прочетете нашите правила за участие във форумите.

За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.



  1. анита хегерланд
    #1

    Защо говорим за вяра и доверие, не трябва ли да се изследват нагласи, мислене и поведение?! Сега са междинните избори в САЩ, които са критични за приемането на новите правила в Интернет. Институционалните очаквания на наблюдателите са да се напишат правилата, които ще определят политическата архитектура за следващото поколение Интернет. Смята се, че е важно бъдещите политици да знаят какво мислят американците. Какво ще се случи с криптовалутите, дали ще се официализират под натиска на нарастващото

Препоръчано от редакцията

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.