Повечето четвъртокласници се справят добре с четенето с разбиране

Българските четвъртокласници се справят добре с четенето с разбиране на литературен текст и могат да извличат информация от научен такъв. Въпреки това 5 на сто от децата нямат и минимални способности да четат с разбиране.

Това става ясно от резултатите от международното изследване на уменията за четене на учениците от 4 клас PIRLS. Те бяха представени във вторник от директора на Центъра за оценяване в предучилищното и училищното образование Неда Кристанова.

Подобрение

Проучването обхваща 50 страни. Резултатът на българските четвъртокласници е над средния за всички изследвани страни - 552 точки при 500 точки, и се повишава с 20 точки в сравнение с предишното такова изследване, правено през 2011 г. Настоящото постижение е близко до резултатите от първите години на участие на България в изследването - 2001 г. (550 т.) и 2006 г. (547 т.).

Четвъртокласниците у нас са на едно ниво по четене с децата в страни като САЩ, Литва, Унгария, Швеция, Латвия, Дания, Австралия, Канада. Най-висок е средният резултат в Русия - 581 точки, следван от този в Сингапур - 576 точки, и Хонконг - 569 точки. Най-малко точки имат децата в Южна Африка (320 т.) и Египет (330 т.).

Изключения

Въпреки определения като добър среден резултат на българските четвъртокласници, данните показват, че 5% от тях не покриват изискванията за минимални способности по четене, което беше посочено за проблем и от Кристанова. Средният дял на тези деца за всички изследвани страни е 4 на сто. За водещите в класацията държави е 1-3 на сто. В същото време способностите за четене на 19% от четвъртокласниците в България са на много високо ниво, а на 55 на сто - на високо ниво.

Традиционно изследването показва, че момичетата са по-добри в четенето, разбирането и извличането на информация от литературни и научнопопулярни текстове. Разликата в резултатите на момичетата и момчетата у нас е средно 15 т. Официално обяснение за това няма.

Семейната среда

Голямо значение за резултатите на децата има семейството, както и това дали са посещавали предучилищно образование. Данните показват, че децата, които растат в семейства с поне стотина книги вкъщи и чиито родители са добре образовани и реализирани професионално, се справят по-добре с четенето. По-добри са и резултатите на четвъртокласниците, чиито родители са се занимавали с тях вкъщи, преди да ги пуснат на училище.

Значение за постиженията на децата има това дали у дома те говорят на български. Четвъртокласниците, които говорят рядко или никога на официалния език у дома, се представят по-слабо.
По-високи са резултатите и на децата, които са ходили на детска градина и предучилищна преди да тръгнат на училище. Според данните за България делът на четвъртокласниците, които са били включени в образователната система от рано, се увеличава.

По-високи резултати в изследването показват и децата от семейства с висок социално-икономически статус за сметка на тези със социално слаби родители. По-добре се справят и четвъртокласниците, които имат положително отношение към четенето. Според данните в тази графа влизат 55% от децата у нас. Делът им е намалял в сравнение с 2006 г. (57%) и 2001 г. (60%). Увеличил се е обаче процентът на децата, които имат негативно отношение към четенето. Те са 12 на сто от изследваните при 4% през 2001 г. и 6 на сто през 2006 г.

Според Кристанова следващото такова изследване, което ще е през 2021 г., ще покаже дали има ефект от направените през последните години промени в образователните програми, както и от въвеждането на задължително образование за 5-годишна възраст.