Повечето граждани на Германия, Франция и Великобритания са против разширяването на ЕС

22 март

От година и половина Енеко Ландабуру, син на емигрирали в Париж баски, заема един от най-важните постове в Брюксел като генерален директор за разширяването и ръководител на преговорите със страните-кандидатки. Критиките му към сегашното положение не скриват голямото му задоволство, че е на първа линия сред изправилите се пред историческото предизвикателство, каквото представлява за ЕС приемането през близките години на 12 нови страни: Полша, Унгария, Чехия, Словения, Естония, Кипър, Румъния, България, Литва, Латвия, Словакия и Малта, плюс специалния случай Турция.Според проучване на Евробарометър над 50 на сто от гражданите на Франция, Германия и Обединеното кралство отхвърлят разширяването.

На какво се дължи страхът на европейците?
Въпреки че като цяло сме в по-добро положение, ние имаме огромен проблем: липсата на дебат в нашите страни по въпроса какво представлява разширяването и за положителните последици, които то ще има за всички. Трябва да се постигне мобилизиране на всички политически, обществени, интелектуални сили, за да се обясни защо се нуждаем от разширяването.Страните кандидатки полагат огромни усилия повече от 10 години, за да се адаптират към пазарната икономика и демокрацията и трябва да плащат много тежка политическа, икономическа и социална цена, отговаря генералният директор за разширяването.

Кои аргументи доказват необходимостта от разширяването на ЕС?
Ние се нуждаем от разширяването по политически, икономически и културни причини, пояснява Ландабуру. Не можем да кажем на тези страни, които възстановиха демокрацията след толкова дълго време под съветски контрол, че не са европейски. За тях да бъдат в европейското семейство е гаранция за укрепване на собствената им демокрация и без съмнение гаранция за по-голямо процъфтяване в рамките на разпределението на ресурсите.

От разпределението на тези ресурси ли се поражда страхът?
Страхът са поражда от пълното непознаване на проблема в големите страни. Обективно погледнато разширяването не представлява икономическа опасност за Европа, защото страните кандидатки имат 100 милиона жители /без да се смята Турция/, т. е. една трета от сегашното население на ЕС. И представляват само 7 на сто от богатството на сегашните петнайсет членове. Именно в страните, които на теория ще загубят най-много от разширяването /като Испания и Португалия, които ще трябва да отстъпят фондове в полза на новите страни/, подкрепата за процеса е най-голяма.

Мисля, че има две опасения. Първото - много силно в Германия - е, че ще има много голяма емиграция на работници. Това обяснява позицията на германското правителство, което иска да постави 7-годишен срок, преди да се разреши свободно движение на хора от страните кандидатки. Другото опасение, разпространено в Германия и Франция е, че приемането на новите страни ще отслаби сегашния ЕС.

Още в Ница се видя, че е много трудно да се разпределя властта между петнайсетте страни и да се ръководят институциите. Какво да кажем за ЕС с 28 и повече страни членки след няколко години?
Точно в това е въпросът. Става дума за управлението и за намиране на методи за решение, които да бъдат бързи, гъвкави, демократични и прозрачни. Трябва да бъдем много предпазливи и да не предлагаме на тези страни преходни периоди или отсрочки, които могат да отслабят нашата политика, особено по проблемите на вътрешния пазар. Но има и друго условие, което трябва да се изпълни: не можем да работим и да съществуваме с 27, 28 или 30 държави, без да извършим задълбочена реформа на европейските институции. Това е двойният дебат, от който се нуждаем. Ако не решим проблемите, ще се получи отслабване на Съюза. Можем да се върнем назад.

Какви са приблизителните срокове за разширяването?
Има няколко сценария: за група от две или три страни, с които да завършим преговорите преди 2002 г. - нещо, което според мен, е много трудно, или за преговори, които да завършат между края на 2002 г. и началото на 2003 г. и да обхванат повече страни, които могат да стигнат до 8. Много трудно е да се предвиди окончателният сценарий. Има един политически въпрос: има интерес Полша да влезе в първата група, за което настоява Германия. Но ще трябва да се види дали в часа на истината Полша ще бъде готова за влизане в съюза.

Вървим ли към федерална Европа?
Като испанци от дълго време се борим срещу Европа на две скорости, но днес положението е много по-сложно, защото между Петнайсетте няма единна идея за Европа. Трудността не идва от разширяването, а от неспособността на петнайсетте да изготвят проект. Разширяването изостря трудностите, не ги създава.

Имате предвид липсата на разбирателство между Париж и Берлин?
Това наистина е обезпокоително. Но не става дума само за отношенията между Париж и Берлин, не трябва да се пропуска и отношението към Европа на Великобритания, която все повече се отдалечава от идеята за интеграция, насочена към федерални държави.

По материали от вестник "Ел Паис"