Повечето хора са доволни от болничните грижи, но не и от системата и доплащането

Голяма ножица в достъпа и качеството на медицинските услуги констатира нов индекс на болниците

Повечето хора са доволни от болничните грижи, но не и от системата и доплащането

Общо около две трети от пълнолетните българи, които са били в болница през последните пет години, са ”много доволни“ или ”по-скоро доволни“ от грижата, която са получили, докато една трета са останали по-скоро недоволни от лечението.

Повече от половината обаче оценяват разходите от болничния си престой като по-скоро високи или много високи. Като цяло има много какво да се желае от предоставяното лечение по отношение на неговата достъпност, комплексност и качество в три от основните социално значими области в медицината – онкология, кардиология и неврология. Това показва нов ”Индекс на болниците", представен във вторник, чиято реализация е съвместна разработка на ”Галъп интернешънъл" и специализирания здравен сайт clinica.bg.

Данните от социологическо проучване на ”Галъп” подсказват, че обществото ни харесва медицинските грижи и уважава лекарите и труда им, но явно не е убедено в цялостната коректност на системата и най-вече в ценообразуването. Доплащането, например, остава един от основните проблеми за пациентите. Чувствителен дял от лежалите в болница в последните години – двама от всеки петима - споделят, че са се наложили плащания, които смятат за извънредни, допълнителни и необосновани. Все пак, повече от половината не са се сблъскали с такава необходимост, но размерът на проблема очевидно не е малък.

Данните разбира се не могат да бъдат съвършено представителни – имат характера на общ сондаж - но показват ясно, че общественото отношение към болничната помощ е по-скоро разделено и не може да се каже, че задоволството преобладава. Грижата за здравето се оценява добре, но грижата за здравеопазването – явно не съвсем.

Сондажът е на основата на преки интервюта сред 772 души между 9 и 16 март.

Индексът информира пациентите за качеството на лечението 

Целта на индекса е да служи за по- информиран избор за лечение при пациентите и обръща вниманието на специалистите и институциите върху постигането на по-добри резултати при осъществяването на медицинската дейност.

Индексът се състои от две основни части

Първата показва обективните данни за броя лечебни заведения, които оперират в областта на неврологията, онкологията и кардиологията, както и на обема дейност, което всяко едно от тях е извършило през изминалата 2017 г. Освен количествени, в тази част са въведени и качествени показатели за всяка от трите медицински области. Данните за реализирането на тази част от индекса са предоставени от НЗОК.

Втората част на индекса дава субективната нагласа на пациентите, които са претърпели лечение в болница през изминалите пет години, осъществена чрез сондажа на ”Галъп интернешънъл".

Това са първите стъпки в осъществяването на подобен индекс у нас. През следващите месеци предстои индексът да бъде усъвършенстван с увеличаване, както на броя медицински области, така и на качествените показатели за всяка една от тях. Резултатите ще бъдат представяни всяка година и ще бъдат публично достъпни.

Има проблем с комплексното лечение в онкологията

Общо 40 са били болниците и диспансерите, в които са се лекували пациентите през изминалата година у нас. В единайсет от тях или в по-малко от 25%, са се извършвали и четирите дейности по лечението на онкологичните заболявания – химиотерапия, лъчелечение, диспансерно наблюдение и палиативни грижи.

Tочно проследяването на пациентите обаче е изключително важно след приключване на активното им лечение.

През 2017 г. пациентите на химиотерапия са били 31 878. В същото време броят на диспансерните прегледи, които са извършени на хора с онкологични заболявания в страната, са били 11 005, въпреки че всеки пациент трябва да бъде проследяван. Диспансерни прегледи са се извършвали в 30 от 40-те лечебни заведения по онкология, като в 12 от тях за цяла година са направени по-малко от сто. Клиниките, които извършват активно лечение на пациенти с онкологични заболявания, са длъжни, ако не предоставят сами дадена услуга, да сключат договор за осъществяването ѝ с друго лечебно заведение.

Цифрите обаче недвусмислено говорят, че съществува проблем с осигуряването на комплексното лечение и проседяване на пациентите.

Още по-малък е броят на болниците, които осигуряват възможност за палиативни грижи за пациентите им, чието състояние се е влошило. Онкоклиниките с договор с касата по тази пътека са 20, а броят на пациентите, които са преминали по нея са едва 2181. В същото време по данни на Националния раков регистър на година от онкологични заболявания умират над 17 000 души, което ясно показва, че броят на хората, които са се нуждаели от подобни грижи е доста по-голям.

В страната ни е имало 21 онкологични центъра, където се провежда лъчелечение. През миналата година през тях са минали 15 601 души, което кореспондира с нуждата от подобно лечение и показва, че то вече не е проблем за страната ни. Конкретните цифри за всяка болница може да видите тук.

Малко хора имат достъп до модерно лечение на инсулт

Над 130 са лечебните заведения, където се настаняват хора с исхемични инсулти. През миналата година в тях са били приети 50 304 случая. Броят е устойчив за последните години. Тревожна тенденция обаче е, че едва в 36 от болниците се е осъществявало лечение на исхемичните инсулти с тромболиза, което дава реално шанс за възстановяване на пациентите. Общо 428 са били тромболизите през миналата година. Това означава, че от всички 50 304 души с исхемични инсулти, модерно лечение са получили приблизително 0.8%. В същото време в страните от ЕС тази цифра е над 3.5, като в някои достига и над 12%.

Причините за това са различни. Сред тях са както късното достигане на пациентите до лечебните заведения – след третия час от началото на инсулта, така и липсата на организация за провеждане на тромболизи във всяка болница. Положителна тенденция обаче е, че броят на тромболизите в страната се увеличава. През 2017 г. той е по-голям с 98 в сравнение с предходната. През 2016 г. хората, които са получили тази терапия са били 330, а през 2015 г. – 308.

Тромбектомиите са друга модерна възможност за лечение на инсултите у нас. Тя се прилага при пациенти, където тромболизата не може да помогне, защото съсирекът, който спира притока на кръв в мозъка е много голям. Лечение на пациентите с този метод у нас обаче през миналата година е имало едва в две лечебни заведения.
Конкретните цифри за всяка болница може да видите тук.

Голяма ножица в качеството на услугите в кардиологията

Общо 59 са лечебните заведения в страната, които са имали инвазивна кардиология през 2017 г. Гъстотата им безспорно е най-голяма в столицата, където има 13 инвазивни лаборатории. Около 77 000 са процедурите, които са били направени в тях през миналата година.

Броят на диагностичните е бил 39 231, а на лечебните – 34 373. Отделно от тях са били поставени 4 324 пейсмейкъри. Обемът на извършените процедури в лечебните заведения обаче е доста различен.

В по-малко от половината клиники диагностичните или лечебни манипулации гравитират около и над 1000 за година. Местата, в които всяка една от двата вида процедури са около или под 500 са още толкова. Електрокардиостимулация се извършва в 22 от всички 59 клиники.

Още по-малък е броят на лабораториите, които поставят кардиовертер - 13, а не само антибрадикарден пейсмейкър. Различно е и съотношението при спешността.

Въпреки че повечето случаи в инвазивната кардиология не търпят отлагане, има такива, които са най-тежки и неотложни, като остър коронарен синдром с персистираща елевация на ST сегмент.

Процентът им спрямо всички лечебни процедури средно за страната е 25.22, като той отново варира в широки граници - от 0 до над 40. Цифрите отново показват, че комплексността и качеството на услугата е твърде различно в отделните лечебни заведения. Конкретните цифри за всяка болница може да видите тук.

Споделяне
Още по темата
Още от България