Повелителят на спецакциите в огледалния свят на медиите

Станимир Флоров. Снимка: БГНЕС

Той е директор на най-хвалената полицейска служба в страната, благодарение на която вътрешният министър Цветан Цветанов неуморно осведомява, че през последните години "гръбнакът на организираната престъпност е пречупен".

 

Той е заместник на главния секретар на МВР Калин Георгиев, но за разлика от професионалния си началник, много по-често се радва на медийно внимание и много по-често е сочен "за пример" от партньорските служби.

 

Той е несменяем партньор на министър Цветанов, както в публичните му сутрешни кросове, така и в редовните продължителни посещения в САЩ. Той е Станимир Флоров – шефът на Главната дирекция "Борба с организираната престъпност" (ГДБОП).

 

Флоров е известен с ненавистта, която изпитва към медиите и не пропуска удобен случай, за да я демонстрира на висок тон, понякога по телефона, понякога и по време на пресконференция. Въпреки това той обича да говори пред микрофони и, когато го прави, думите му рядко остават без отзвук във форумите и социалните мрежи.

 

Така беше, когато през лятото на 2011 г. носталгично заключи пред бТВ, че единственият начин генерално да се преборим с престъпността е да бъде върнат комунистическият режим отпреди 1989 г.

 

Така беше и когато няколко месеца по-късно, подразнен от журналистическия интерес покрай изчезването на 17-годишната Мирослава Николова от Перник, шефът на ГДБОП публично предположи, че момичето всъщност само е избягало на нещо като екскурзия в чужбина.

 

Да, ама не. Мирослава се оказа отвлечена и убита край града, а основният заподозрян умря при, меко казано, съмнителни обстоятелства в присъствието на няколко подчинени на Флоров, сред които и заместникът му в службата Валентин Цоновски.

 

Масово недоумение предизвикаха и две негови интервюта пред вестниците "Телеграф" и "Преса", в които шефът на ГДБОП последователно обяви с половин уста, че е наясно кой стои зад взривовете на редакцията на в. "Галерия" и на колата на шефа на Канал 3 Сашо Диков. Дори опита да убеди аудиторията, че антимафиотите са нясно къде са и безследно изчезналите дупнишки "братя" Галеви.

 

Реакция от прокуратурата обаче не последва, въпреки че разследванията за двете бомби са точно толкова зациклили, колкото и опитите на властите да намерят окончателно осъдените за ръководство на банда за рекет и изнудване Пламен Галев и Ангел Христов.

 

Това всъщност не е изненада нито за Флоров, нито за медиите, защото, колкото и да скандализира обществото с всяко следващо свое изказване, на шефа на ГДБОП винаги му се разминава. По презумпция той получава похвали, а не критики. Дали обстоятелството, че е кум и комшия на министър Цветанов, има нещо общо с безоблачното му всекидневие, може само да се гадае.

 

Факт е обаче, че постът, на който се намира, и темите, които коментира публично, предполагат доста по-отговорно подбиране на думите, каквото за момента категорично липсва. Доказателство за това е и последното интервю на Флоров от вторник пред БНР, в което за няколко минути той успя да забърка безумна каша, при това, свързана с възможно най-деликатния въпрос в момента – връзката на ливанската групировка Хизбула с атентата в Бургас.

 

В отговор на въпрос на водещия "поискано ли е вече от ливанските власти да ви съдействат и хората, които... тези атентатори да бъдат арестувани и докарани в България, за да бъдат съдени" шефът на ГДБОП чистосърдечно заявява: "Да, поискано е, но Вие мислите ли, че това ще се случи. Нека да видим, ние сме направили това, което е необходимо, изготвили сме необходимите документи, да видим какво ще се върне, като отговор..."

 

Очаквано тази новина бързо се разпространява от всички електронни медии, докато в един момент не се оказва, че всъщност Флоров леко се е пообъркал във времето и пространството и вместо да обяви, че до Ливан ще бъде изпратено искане за арести и екстрадиция, той е казал нещо по-различно.

 

Изпускането на частицата за бъдеще време "ще" може би нямаше да е от такова голямо значение, ако не се беше случило точно в момента, когато половината свят тръпне в очакване каква ще бъде реакцията на ливанското правителство, част от което е Хизбула, след обявяването на "обоснованото предположение" на Цветанов.

 

Неадекватното поведение на Флоров обаче съвсем не спира до тук, тъй като объркването на времената точно по тази тема очевидно му е причинило сериозен дискомфорт във вид на позвънявания "отгоре".

 

Затова от своя страна той предприема серия от позвънявания "надолу" и по един може би мистериозен за обикновената публика, но болезнено познат за журналистите начин, новината за искането за екстрадиция рязко преминава от минало в бъдеще време. Така, както всъщност е трябвало да бъде формулирана и изречена от шефа на ГДБОП в самото начало.

 

Резултатът е, колкото комичен, толкова и трагичен. И за Флоров, и за медиите. Във вторник следобед всички сайтове и агенции "греят", че все още нямаме знак дали Бейрут ще ни съдейства, а в сряда повечето вестници вече съобщават, че тепърва ще молим Ливан за това. Вестниците, в които изобщо е отразено злополучното интервю, защото някои от изданията странно защо не намират за необходимо да го публикуват на страниците си.

 

Изводите от цялата тази нелепа ситуация за съжаление са отдавна известни. Единият е, че очевидно доста от отговорните лица в държавната администрация не мислят достатъчно често с главите си преди да говорят, а другият е, че за тяхно щастие и удобство, медиите нямат нищо против да представят гафовете им в един редактиран, приемлив за чужденците, вид.

Споделяне
Още по темата
Още от Анализи и Коментари