Той е директор на най-хвалената полицейска служба в страната, благодарение на която вътрешният министър Цветан Цветанов неуморно осведомява, че през последните години "гръбнакът на организираната престъпност е пречупен".
Той е заместник на главния секретар на МВР Калин Георгиев, но за разлика от професионалния си началник, много по-често се радва на медийно внимание и много по-често е сочен "за пример" от партньорските служби.
Той е несменяем партньор на министър Цветанов, както в публичните му сутрешни кросове, така и в редовните продължителни посещения в САЩ. Той е Станимир Флоров – шефът на Главната дирекция "Борба с организираната престъпност" (ГДБОП).
Флоров е известен с ненавистта, която изпитва към медиите и не пропуска удобен случай, за да я демонстрира на висок тон, понякога по телефона, понякога и по време на пресконференция. Въпреки това той обича да говори пред микрофони и, когато го прави, думите му рядко остават без отзвук във форумите и социалните мрежи.
Така беше, когато през лятото на 2011 г. носталгично заключи пред бТВ, че единственият начин генерално да се преборим с престъпността е да бъде върнат комунистическият режим отпреди 1989 г.
Така беше и когато няколко месеца по-късно, подразнен от журналистическия интерес покрай изчезването на 17-годишната Мирослава Николова от Перник, шефът на ГДБОП публично предположи, че момичето всъщност само е избягало на нещо като екскурзия в чужбина.
Да, ама не. Мирослава се оказа отвлечена и убита край града, а основният заподозрян умря при, меко казано, съмнителни обстоятелства в присъствието на няколко подчинени на Флоров, сред които и заместникът му в службата Валентин Цоновски.
Масово недоумение предизвикаха и две негови интервюта пред вестниците "Телеграф" и "Преса", в които шефът на ГДБОП последователно обяви с половин уста, че е наясно кой стои зад взривовете на редакцията на в. "Галерия" и на колата на шефа на Канал 3 Сашо Диков. Дори опита да убеди аудиторията, че антимафиотите са нясно къде са и безследно изчезналите дупнишки "братя" Галеви.
Реакция от прокуратурата обаче не последва, въпреки че разследванията за двете бомби са точно толкова зациклили, колкото и опитите на властите да намерят окончателно осъдените за ръководство на банда за рекет и изнудване Пламен Галев и Ангел Христов.
Това всъщност не е изненада нито за Флоров, нито за медиите, защото, колкото и да скандализира обществото с всяко следващо свое изказване, на шефа на ГДБОП винаги му се разминава. По презумпция той получава похвали, а не критики. Дали обстоятелството, че е кум и комшия на министър Цветанов, има нещо общо с безоблачното му всекидневие, може само да се гадае.
Факт е обаче, че постът, на който се намира, и темите, които коментира публично, предполагат доста по-отговорно подбиране на думите, каквото за момента категорично липсва. Доказателство за това е и последното интервю на Флоров от вторник пред БНР, в което за няколко минути той успя да забърка безумна каша, при това, свързана с възможно най-деликатния въпрос в момента – връзката на ливанската групировка Хизбула с атентата в Бургас.
В отговор на въпрос на водещия "поискано ли е вече от ливанските власти да ви съдействат и хората, които... тези атентатори да бъдат арестувани и докарани в България, за да бъдат съдени" шефът на ГДБОП чистосърдечно заявява: "Да, поискано е, но Вие мислите ли, че това ще се случи. Нека да видим, ние сме направили това, което е необходимо, изготвили сме необходимите документи, да видим какво ще се върне, като отговор..."
Очаквано тази новина бързо се разпространява от всички електронни медии, докато в един момент не се оказва, че всъщност Флоров леко се е пообъркал във времето и пространството и вместо да обяви, че до Ливан ще бъде изпратено искане за арести и екстрадиция, той е казал нещо по-различно.
Изпускането на частицата за бъдеще време "ще" може би нямаше да е от такова голямо значение, ако не се беше случило точно в момента, когато половината свят тръпне в очакване каква ще бъде реакцията на ливанското правителство, част от което е Хизбула, след обявяването на "обоснованото предположение" на Цветанов.
Неадекватното поведение на Флоров обаче съвсем не спира до тук, тъй като объркването на времената точно по тази тема очевидно му е причинило сериозен дискомфорт във вид на позвънявания "отгоре".
Затова от своя страна той предприема серия от позвънявания "надолу" и по един може би мистериозен за обикновената публика, но болезнено познат за журналистите начин, новината за искането за екстрадиция рязко преминава от минало в бъдеще време. Така, както всъщност е трябвало да бъде формулирана и изречена от шефа на ГДБОП в самото начало.
Резултатът е, колкото комичен, толкова и трагичен. И за Флоров, и за медиите. Във вторник следобед всички сайтове и агенции "греят", че все още нямаме знак дали Бейрут ще ни съдейства, а в сряда повечето вестници вече съобщават, че тепърва ще молим Ливан за това. Вестниците, в които изобщо е отразено злополучното интервю, защото някои от изданията странно защо не намират за необходимо да го публикуват на страниците си.
Изводите от цялата тази нелепа ситуация за съжаление са отдавна известни. Единият е, че очевидно доста от отговорните лица в държавната администрация не мислят достатъчно често с главите си преди да говорят, а другият е, че за тяхно щастие и удобство, медиите нямат нищо против да представят гафовете им в един редактиран, приемлив за чужденците, вид.
За честна и независима журналистика
Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.
47 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.
Алчни, некадърни, корумпирани, ГРОБари.
Милиционер 20 г. какво е? Това, което е Тиквата днес - задръстеняк неграмотен с полуработещ реотан. Това, което е физкултурникът Цецко - слуга на всеки. Това, което е Калинчо, глав. сека - носи очила пред медиите да изглежда умен и ги сваля, когато е в акция, както в Катуница, когато стоеше с куките до забора и пред очите му фенове палеха и плячкосваха чуждо имущество. Като Флоров, ташака за поръчки с 200 думи речник - праща апащите му лайнети от НСБОП да пребиват журналисти за рожден ден на някоя …
си мутра или щестак. Ами генералите? В. Василев - 20 г. в компанията на сегашните "Котараци". Бригадира А. - престъпник, винаги отгоре. Б.Бонев - развъжда коне вместо евнуси по пандизите. К.Радев - толкова лъжи за седмица, колкото за 25 г.
Абе и това е една служба нямам думи.Трима човека ме следяха поръчани от Любомир Павлов като минах през цяла София като доказателство и нарочно оставях колата зад мен да минава на червено и то на 3 сфетофара в продължение на 20 мин.После пуснахме жалба точно в тая прехвалена служба.И при направена проверка на момента те самите казаха,че това е чисто следене от 3ма човека,което е група за следене.И познаите какво се случи след като установиха хората и проведоха разпити?????НИЩОООО ЗА НАС.НО ЗА ТЯХ ЯВНО Е ИМАЛО.....
АНАЛИЗ ЗАЩО ПОСОЧИХМЕ С ПРЪСТ „ХИЗБУЛА” ЗА АТЕНТАТА В „САРАФОВО”!
Някои политически сили погрешно внушават, че България е изправена пред непосредствена опасност от терористични атаки, че вече е мишена. А истината е много по–лоша! Хизбула няма никакъв интерес да нанася удари на европейска територия, целите й са другаде. Но България се само маневрира в много по–опасно положение за следващите 10–15 години: в едно малко ядро от държави– САЩ, Израел, България, върху което ще се излива гнева на мюсюлмански …
свят след една очаквана война в Близкия Изток и преразпределение на силите там. / Това се потвърждава в доклада на Националния съвет по разузнаване на САЩ „Световни тенденции 2030 г./.
Много сериозен анализ бе изготвен във връзка с публикуваното писмо на Ахмед Доган: Ахмед Доган: Когато ни атакуват с лавини от отрицание и омраза, ние трябва да им отвърнем с разбиране и с осъзнатата воля да наложим Заедността като начин на живот на Балканите!, подписан от Праведния.
Публикуваме го дословно:
Правете си изводите и мислете с главите си “Кой е предател?” и докъде стига низостта на някои хора, облечени във власт, ето Ви тема за размисъл:
С политическото решение да бъде обвинена организацията „Хизбула” за терористичния акт в Бургас на 18 юли 2012 г., преди да бъде завършено разследването и да има категорични доказателства, България натисна копчето „Старт” на една предварително добре подготвена и съгласувана програма на международно ниво, зад която стояха Израел и САЩ.
Интернационализирането на проблема бе съпроводено с подготвени изявления, писма и похвали, срещи с посланици, медийна кампания, политически послания и призиви почти в целия свят. Целта: за пореден път да се окаже натиск върху ЕС за разглеждане на въпроса за включване на „Хизбула” в списъка на терористичните организации.
Динамично развиващите се процеси в Близкия Изток не оставяха време за изчакване, „Хизбула” не е в най–доброто си състояние и моментът е удобен за да се затегне политическото и финансово въже около врата й за да се отсече дългата ръка на Иран и предотврати всякаква подкрепа за режима в Сирия. Това обяснява впрочем и натиска върху България.
Изпълнението на политическата поръчка означаваше препозициониране на страната ни на световната политическа сцена, а с това и груба грешка със стратегически за нас последици за националната ни сигурност и външната ни политика. Тезата, че не е имало алтернатива, не издържа в нито едно отношение, защото бе достатъчен един междинен отчет на резултатите от разследването без да се споменават имена на организациите „Хизбула” или „Ал Кайда”, както и подчертаването на принадлежността ни към ЕС, където се изработват общи позиции по такива важни въпроси, които могат да разпалят война в един близък регион.
А третият довод се разбира от само себе си: ако обвинението ни се окаже грешно, тази стъпка ще ни превърне в съавтор на инсценировка, отказ от справедливост, международно престъпление в интерес на други сили, срещу която ще загубим достойнството си на демократична държава и доверието на нашите партньори в Европа.
Научният подход изисква преди в докладите на вицепремиера и външния ни министър на КСНС да се направят оценки и изводи, да се разгледат възможните сценарий на развитието на обстановката в света и в Близкия Изток.
Не се взеха предвид дори сериозните резултати от ежегодната Международна конференция по сигурността в Мюнхен на 02 и 03 февруари т.г., събрала световния политически елит, на която нямаше български доклад, но на чийто фон докладите на двамата министри пред КСНС при Президента изглеждаха провинциално.
За първи път в Мюнхен имаше практически резултати. Изненада бе, че в края на конференцията Иран чрез министърът на външните си работи Ali Akhbar Salehi обяви, че приема предложението на САЩ за преразглеждане на ядрената си програма, при определени условия разбира се. За първи път и представител на сирийската опозиция, опозиционният водач Sheikh Moaz Al-Khatib, заяви готовност за преговори с режима на Асад.
Затова в нашия случай трябваше да си зададем въпроса, какви сценарий на развитие са възможни:
– Премиерът на Ливан даде съгласието си за съдействие, без да знаем в какво ще се състои то, но ако тяхно разследване стигне до други резултати и докаже, че възложителят и изпълнителите не са свързани с Хизбула? А ако и Европол, който изрази вече съмнения, стигне до други резултати? В каква ситуация изпада България– на картоиграч играл нечестно, измамник, извадил от ръкава си умишлено фалшивата карта! Какви ще са последствията за авторитета й и доверието към нейната бъдеща политика?
– Вариантът, ако Иран се споразумее със САЩ, а в Сирия се намери друго приемливо решение, различно от война?
– Ако последствията от излизане на Хизбула от правителството на Ливан, разруши баланса и се дестабилизира и региона, а точно в този момент се докаже, че поводът– атентатът в Бургас е организиран от други, тоест съвпадане, припокриване на двата сценария, не е трудно да се прогнозира, кой ще бъде посочен за виновник за ставащото в този чувствителен и важен регион.
Обезпокоителен е почеркът на стартиралата кампания, който напомня времето на подготовка на общественото мнение за интервенцията в Ирак, за която по–късно се оказа, че не е имало реално основание.
Изявленията на израелския премиер Нетаняху, че Хизбула изгражда глобална терористична мрежа, както и на съветника на американския президент Джон Бренън, че Хизбула е заплаха за целия свят, са силно преувеличени до неадекватност и показват преднамереност. Хизбула е местна структура, участваща в управлението на една малка държава. Това напомня и обвиненията срещу талибаните, които също са регионална организация и не са заплаха за САЩ и Европа в прекия смисъл. Истинската заплаха е „Ал Кайда”, реорганизирана и още по–силна след ликвидирането на Осама бен Ладен, което се премълчава, защото тя работи в момента за интересите на определени сили на Запад, подпомагайки бунтовниците в Сирия.
Едно такова стратегическо решение, което взе България, неизбежно ще има последствия върху бъдещата й външна политика, в сферата на националната й сигурност и разбира се икономически последствия.
Във външната политика България вече си създаде образа на страна:
– проявила амбиция да не се съобразява с принципите за съвместно изработване на позиции в ЕС, а действаща солово под огромния натиск на страни извън ЕС /САЩ и Израел/;
– нанасяща вреда на ЕС, който ако бъде принуден да включи Хизбула в списъка на терористичните организации, ще бъде затруднен в своята политика в Близкия Изток за решаване на проблемите там, което предопределя по–ниска висока на доверие от страна на Брюксел в бъдеще;
– неразбираща чувствителното положение на Хизбула, при което вместо утвърждаването й като политическа организация може да я радикализира.
– Неотчитаща , че такова развитие в самия Ливан може да допринесе за дестабилизиране на целия регион, а гражданите на страни като Франция и Германия да постави под пряка заплаха на живота им.
– неспособна да прозре проблемите, които ще предизвика в самите европейски страни при активизиране на многобройните привърженици на Хизбула, емигранти в тях.
Освен политическите последствия ще има разбира се и такива в още две направления:
– Последствия за сигурността вследствие на ангажирането ни с крайни позиции на Израел и последващи терористични атаки от страна на Ал Кайда и гравитиращи към нея организация, но не от „Хизбула”.
– Икономически последствия причинени от една страна от влошаване на отношения с арабски държави и от друга страна– от бъдещи терористични актове, мерките срещу тях и икономически загуби като в туризма и др.В България информационната кампания започва да придобива изкривявания, водещи до манипулиране и заблуждаване на общественото мнение.
Изведнъж се оказа, по думите на министъра на външните работи, че българската позиция е била подкрепена от „десетки” страни и едва ли не получаваме поздравления от цел свят. Груби лъжи!
Предварително планираните изявления за подкрепа дойдоха от страните, съавтори на задкулисната операция: САЩ и Израел, както и останалите страни, включили отдавна „Хизбула” в черния списък като Великобритания Австралия /само военното крило/ и Холандия, във времена, когато имаха основание /2004 г./.
Формулировката от министър Младенов, че „сега ни подкрепи и Канада и…..” е груба манипулация.
Тези страни не са го направили по повод българската декларация. Останалите страни обаче, не бързаха да излязат със собствени позиции, а изчакаха реакцията на Службата за външни действия на госпожа Аштън. В резултат на натиска, който отприщи България, реакцията на ръководителката на европейската дипломация Катрин Аштън бе, че ще бъде обмислено, каква да е реакцията, но и с намека от страна на говорителката й Мая Кочиянчин, че има и други пътища, различни от включването на Хизбула в списък / например с участието на Европол, съдебни мерки, дипломатически и политически действия /. Не може да се счита все още, че планът за натиск върху ЕС постигна очакван успех, след като страни като Франция и Германия, които бяха противници на включването на Хизбула в списъка, бяха принудено да излязат с уклончиви изявления. Но това е още далеч от изисквания консенсус между всички 27 страни–членки.
В български и в международен план трябва да бъдат изчистени някои въпроси, които се оформиха в резултат на манипулиране на общественото мнение и некоректно внушавани аргументи:
Първо, Въпросът не е само в това, че разследването не е завършило и няма още категорични доказателства /потвърдено от главния прокурор , а в оправданото съмнение в България и в Европа, че случаят се манипулира с инструментариум от недостатъчни доказателства или с подправени такива с цел да се реализира една геополитическа задача в района на Близкия Изток.
Основания за това дават твърде много въпроси, които могат да се обобщят в няколко групи:
а/ Политическите започват още с изявлението на израелския премиер само час след атентата, преди да сме стартирали дори разследването, че зад това стои „Хизбула” и завършват засега с публикуването на резултатите от КСНС от два чужди вестника, преди заседанието в София да е започнало. Към тази група могат да се причислят и преобладаващите оценки за самата организация Хизбула дори и от неспециалисти /В интернет могат да се намери достатъчно информация, показваща промените още след 2006 г., мястото й в правителството на Ливан, отношенията й с над 20 европейски страни, значението на диаспората в тях за финансирането на организацията и т.н./ Това прави абсолютно нелогично и абсурдно дори да бъде заподозряна. А и вечният въпрос: „Кой има полза от това?” не подлежи на съмнение: Подкрепящите българското „аргументирано предположение”! Но ако искате да разберете какъв „експерт” стои срещу Вас, задайте му само въпроса: Използва ли „Хизбула” чужденци в своите операции? Никога! Това е почерк на „Ал Кайда”.
Контрааргументите, че е имало атентати в други страни срещу еврейски граждани, се концентрират само върху последните 12 месеца, като нито един случай не е доказан, нещо повече, няма реално нито един атентат, а само съмнения.
Терористичният акт в България е единственият, който и за това става прицел на заинтересованите да го припишат на „Хизбула”.
б/ Втората група от въпроси са от сферата на разследването. С тях политолозите не бива да се занимават, но те са толкова фрапиращи, че е невъзможно да премълчим поне някои от тях:
– Още в началото на 2012 г. представител на израелското правителство ни предупреждава, че се очаква атентат срещу автобус с туристи. Случайно ли е това?
–Въпреки отнесеното от взрива тяло и пожара се намира здрава, запазена карта на терориста;
– Доказателствата още не са на бюрото на българските следователи, а снимки на картата се публикуват в американката преса;
– На паркинг в Северна България шофьор на товарен автомобил слиза при проститутка и намира картата на втория терорист. Кой престъпник не би унищожил такова свидетелство?
– Отнемат задачата на водещата случая прокурорка, защото в интервюто й се появява разобличаваща следа: намерена е SIM–карта от GSM, която е от Мароко, място където действа Ал Кайда, а Хизбула няма там свои структури.
– Последното изнесено доказателство: снимка на роднини на заподозрените с принадлежащи към „Хизбула” познати. Но това означава ли, че дори и да сте имали такива познати, детето Ви, което сте изпратили да учи някъде, е станало активен член на същата организация?
– Насочването въобще към Ливан /принтера, на който са разпечатани книжките/, не може да докаже връзка непременно с „Хизбула”. Там има поне още две действащи терористични организации, една от които дори заплашваше България с терористични атаки.
– И накрая, какъв по– красноречив аргумент от изявлението на главния прокурор Цацаров, че материалите по делото все още не са достатъчни за съд!
Второ, някои политически сили погрешно внушават, че България е изправена пред непосредствена опасност от терористични атаки, че вече е мишена. А истината е много по–лоша! Хизбула няма никакъв интерес да нанася удари на европейска територия, целите й са другаде. Но България се само маневрира в много по–опасно положение за следващите 10–15 години: в едно малко ядро от държави– САЩ, Израел, България, върху което ще се излива гнева на мюсюлмански свят след една очаквана война в Близкия Изток и преразпределение на силите там. / Това се потвърждава в доклада на Националния съвет по разузнаване на САЩ „Световни тенденции 2030 г./.
Трето, реакциите на политическите сили в България и дискусиите с експерти създават погрешното впечатление, че се защищава „Хизбула” и лансирането й като поръчител на атентата ще ни навлече неприятности. Но това не е така.
– Ние сме длъжни да обявим резултати, независимо какви са те, за да изпълним и партньорските си задължения към НАТО и ЕС, а не да защитаваме една или друга организация.
– Безпокойството на политически сили и експерти идва от съмнението, дали няма да бъдем използвани за една политическа поръчка, разчистваща път на големи геополитически цели, посочвайки удобния враг, а не истинския извършител и поръчител. А държавата ни няма капацитета да играе в тази голяма геополитическа игра в Близкия Изток. В този смисъл изявления на вицепремиера Цветанов, че „ще предотвратим подобно посегателство към които и да е било страни от ЕС”, звучи дори инфантилно, като знаем, че нямахме сили да предотвратим такъв акт дори на собствена територия.
– Безпокойство идва и от предположението, че ако излезе друга истина за атентата, чийто почерк очевидно е на Ал Кайда или на специална служба, извършила инсценировка, страната ни ще бъде бламирана, авторитетът ни сринат, политиката ни – посрещана с недоверие.
Политиката ни още първия ден след КСНС беше взета на подбив. Asia Times писа: „Българското правителство направи за посмешище политиката си на независимост.”
Тази четвърта теза за огромния натиск върху България да потвърди, че е замесена именно „Хизбула”, е трудно да се обори, защото е твърде очевидна. Защото този натиск бе политика от страна на Израел и САЩ, а не нещо тайно. Накрая се стигна дори до декларация на Сената на САЩ в подкрепа на България от 05 януари 2013 год.
Странно е друго, защо това не предизвиква въпроса: А каква е била насрещната цена на която българският премиер, вътрешният министър и външен министър са се съгласили да обявят „Хизбула” за поръчител? Какво им е обещано или с какво са били притиснати? А грешката да оборваш, че върху теб е упражняван очевиден натиск показва гузност, опит за скриване. Защото останаха неясни и причините за спешното посещение на Бойко Борисов във Вашингтон, както и с празни ръце ли се върнаха главният секретар на МВР и директорът на „Национална полицая” от Тел Авив, така и спешната кратка визита на министър Младенов в Израел, приет веднага в разрез с протокола на най–високо ниво– президент и премиер.
Това поне е очевидно, няма нужда да навлизаме в други примери, като този за посещение на представител на МВнР в Бейрут при което е признал пред завеждащия международните връзки на „Хизбула”, че върху България се оказва огромен натиск. Последното съобщение, че едниствената прокурорка, придружавала вицепремиера Цветанов в САЩ, включително и на срещата с бъдещия шеф на ЦРУ Джон Бренън, новоизбраната за зам.главен прокурор Ася Петрова е поела наблюдението над разследването на атентата в Бургас, е достатъчно красноречиво.
Ако направим опит да оценим коментарите и дискусиите по медиите в първите няколко дни след КСНС при президента, няма как да не ни направят впечатление следните пропуски, несъстояли се дискусии по изключително важни въпроси:
– Българските граждани не са наясно с геополитическите тенденции, замисъла и интересите на актьорите на тази сцена и какви ще са последствията.
Защото от анализа на тази обща картина биха си отговорили на въпросите : защо именно Хизбула и защо за някой е необходимо и в реда на нещата, доказателствата за атентата дори да бъдат фалшифицирани, подменени. От няколко години в света се водят войни–четвърто поколение, при които дезинформацията, скритите операции в суверенни държави, използването на терористи за сваляне на режими, са правило, а не изключение. А както каза бившият посланик на САЩ в НАТО Роберт Хантер: Ние подкрепяме тероризма, който използва жестокости срещу цивилно население, които трябва да доведат до политически изменения. Подготовката на общественото мнение започна със странното решение на съда в един американски щат, че Иран е участник в подготовката на атентатите на 11 09 2001 г.. Наскоро правителствени съветници във Вашингтон отправиха посланието, че „Ал Кайда” вече не била основен враг, а „Хизбула”. Дори Али Агджа бе включен в сценария: Иран му възложил атентата срещу папата!
– В дискусиите досега отсъстваше, с малки изключения / анализа на Мария Пиргова от СУ/ темата българската външна политика и почти ежеседмични гафове на външния ни министър, последиците от това за националната сигурност, както и отговор на въпроса, защо премиерът не санкционира подобни изпълнения.
Изразът му „Ако ударят Израел, ще означава, че удрят България” ще остане в учебниците като пример на лична, а не държавническа политика, на чужди, а не национални интереси.
– Твърде бегло и само тук там бе напомнено за ефективността на българските специални служби, а проектозаконите за тях чакат второ четене в Парламента и са белязани, особено два от тях, със сериозни слабости.
– Мюсюлманите в България, опасността от радикален ислям и как ще се отразят събитията и промяната на отношението на някои ислямски държави към нас, въпреки че „Хизбула” не е особено популярна сред тях. Защото в ислямския свят протича културна революция. А в Европа, където интеграцията не сполучи, но младите се радикализират, експертите предупреждават за нова форма на расизъм: от ненавист към чужденците към ненавист към исляма.
Вътрешнополитическите аспекти на наблюдаваните в България събития след обявяването на „обоснованите предположения” за участие на „Хизбула” в терористичния акт край Бургас заслужават отделен анализ, защото засягат изключително важни теми като държавническата отговорност, податливост на чужди влияния, завръщане на сателитния синдром в значително по–голяма степен, отколкото при комунистическия режим, компетентността на елитите, разнобоя между управляващите и липсата на координация и много други. Незачитане разделението на властите на национално ниво има последствия само в рушенето на демокрацията и държавността. Примери много, но да напомним само обявената от телевизионния екран присъда от вицепремиера Цветанов на лекар, „убил” дете. Но в международен план това е все едно да поставиш селски овчар за регулировчик на кръстовището пред Софийски университет. Ще се стигне до катастрофа.
Изводите и прогнозите на този етап се свеждат до следното:
Изпреварващото политическо решение, преди да е завършено разследването, е грешно и със стратегически за страната и бъдещата й външна политика последстивя. То е обаче, следствие на безсилие в разследването на атентата и силно безотговорна податливост на огромен външен натиск.
Някои отговорни лица изпълниха политическа поръчка против българските интереси и с анти-европейска насоченост и демонстриране на неуважение към принципите на съвместно формиране на европейската ни външна политика. България се постави в услуга на един геополитически замисъл в Близкия Изток, в който замисъл няма нито потенциал, още по–малко интереси да участва в него.
Последствията за сигурността не са от краткосрочен характер. Хизбула няма да нанесе ответен удар, защото е абсурдно да използва европейска територия за свое бойно поле. Но с твърдата подкрепа за САЩ и Израел след очакваните в Близкия Изток събития ще си навлечем гнева на мюсюлманския свят и ударите на терористични организации като Ал Кайда и гравитиращи около нея малки терористични групи през следващите 10–15 години.
ЕС няма да постигне единно решение по въпроса и необходимия консенсус на всички 27 страни членки. В краен случай би могъл да възприеме подхода на Великобритания и включи само военизираното крило на „Хизбула”, макар че такова разделение е спорно. Това е мнението и на експерти в други държави. Стремежът на интернационализирането на случая е да се стигне до Международен съд. Въпросът обаче е не само до консенсуса, а до още две неща: ще бъдат ли представени неопровержими доказателства и ще има ли арестувани терористи.
След обявяване на имената и местонахождението им, по вероятно е те да бъдат ликвидирани за да не се стигне до поръчителя.
Райчев: ГЕРБ без шанс за втори мандат
На този етап има две хипотези. Първата е, че това е началото на края на любовта към ГЕРБ, на масовата любов към Борисов. А след неговия край да му мислят и слугите му от тайните служби, които той назначи - на НРС, ДАНС и МВР.
Освен това се вижда краят и на друг феномен – възможността премиерът да лекува българите само с появата си по телевизията. Досега беше така. Това казва социологът Андрей Райчев пред вестник "Преса". Според него, ако хората откажат да …
го слушат "ГЕРБ ще пада на стойности под 15% доверие".
Последните месеци процентите на партията бяха малко по-нагоре, 23-24. Реалността сега е друга. Солидна група хора – от порядъка около половин милион, вече изчерпаха доверието си към Бойко Борисов. Може да се каже, че ГЕРБ е една от партиите без шансове за втори мандат, казва Андрей Райчев. Според него, ще има лавина от скандали със сигурност. "Погледнете от Нова година насам за месец-два какво се случи на Борисов. Неговата грешка за референдума, после самият референдум – първата загуба на ГЕРБ. Появи се досието "Буда", историите с просветното министерство... ГЕРБ стана жертва на собствената си пропаганда", казва още социологът Андрей Райчев.
Бойко Борисов: Каква цензура? Питайте Българи питат: Мнозинството на ГЕРБ в парламента отказа комисия за обект Буда. Но нали Вие веднага след публикацията в Биволъ поискахте да се отвори това досие? Не беше ли редно сега да призовете депутатите си да не отхвърлят искането за комисия? От какво се боите? - Методи Пешев, Плевен
„Собствената социология” на Борисов се разпада. ГЕРБ катастрофално се срутват!
„Имам си собствена социология”, обича да казва премиерът Бойко Борисов.
В. Труд изнася проучване на социологическа агенция “Медиана”, според което ако днес имаше парламентарни избори, БСП би получила 22.5%, подкрепа, а ГЕРБ – само 19.3%. Със сигурност влизат в парламента ДПС на Лютви Местан, Движение “България на гражданите”, съответно с 6,8 и 5.9%. “Атака”, СДС и ДСБ остават под 4% – ата бариера, съответно 1.6%, 1.4%, …
1.4%. Партията НФСБ на Валери Симеонов е с 1.4% подкрепа. Всички останали политически партии са под 1%. РЗС с Марешки има 0.1% подкрепа.
В. Преса пък публикува проучване на Галъп, според което “Борисов се свлече до Станишев”. Според Галъп изравнен е резултата в лидерската битка – и Борисов, и Станишев имат по 29% одобрение. За един месец, според Галъп, Борисов е загубил 3% от рейтинга си, а Станишев е прибавил цели 5%.
По повод 37 Защо шифровчика е информирал посланика в Хърватия Енчев за неща, ставали в Будапеща? Велизар Енчев от Тройната коалиция ли е изпратен посланик? Енчев бил ли е разузнавач като посланик?
"Форбс" описа скандала "Буда"
Макар Уикилийкс да изчезна от първите страници на вестниците, в една страна в Източна Европа негов побратим разиграва отново сагата на разкриващия тайни сайт. Той е изучил всички трикове на своя предшественик, пише сп. "Форбс" в материал за Болканлийкс. По-рано този месец Болканлийкс, анонимен сайт, разкриващ секретни документи, управляван от двама български журналисти, се сдоби и публикува поредица от тайни документи от архивите на българската полиция. Те показват, …
че премиерът на страната Бойко Борисов е бил предложен от полицията за евентуален информатор на предполагаемите си съратници в българската мафия. Документът от 1997 г., в който Борисов фигурира под кодовото име "Буда", отбелязва неговата "престъпна ориентация" и намеква за "изясняване на връзките на субекта с хора и бизнеси, свързани с криминални дейности".
Документът "Буда" е поредната скандална публикация от Болканлийкс, който през последните две години публикува и други документи чрез сайта си Бивол, свързани с предполагаема корупция в българските банки и с твърдения за връзки на Борисов с мафията. Но този път сайтът придружава публикувания таен документ с нова защитна мярка, взета от арсенала на Уикилийкс - кодиран файл застраховка с ключ, който ще бъде публикуван само в случай че служители на Болканлийкс бъдат арестувани или почувстват заплаха за живота си.
"В отговор на заплахи срещу журналистите му Бивол публикува сега този файл застраховка. Ключът ще изтече автоматично, ако нещо се случи с нашите служители", се казва в съобщение, публикувано на сайта на Болканлийкс. То съдържа молба към последователите да свалят файла и да го споделят чрез битторент, за да е по-трудно да бъде цензуриран.
Създателят на Болканлийкс Атанас Чобанов казва пред "Форбс", че 86-мегабайтовият, AES-криптиран пакет включва PDF и аудио файлове, но отказва да разкрие подробности за съдържанието им. Чобанов обяснява, че заплахата за публикуване на ключа за данните цели да осигури защита за него и за останалите служители на Болканлийкс.
Публикуването идва след поредица анонимни заплахи в онлайн форуми и кибератака срещу сайта, която го блокира за 12 часа по-рано този месец. "Ние въставаме срещу връзката мафия-държава. Нужна ни е застраховка", казва Чобанов. Той допълва, че файлът застраховка съдържа класифицирани документи, чието публикуване може да се окаже незаконно по българските закони.
Той посочва, че ще разкрие информацията, само ако българският и Европейският парламент насрочат изслушване за предполагаемото криминално минало на Борисов.
Болканлийкс копира тактика, използвана от Уикилийкс. През лятото на 2010 г. той разпространи криптиран файл с клеймо "застраховка", който по подобен начин трябваше да бъде разкодиран, ако Уикилийкс бъде спрян или животът на служителите му бъде застрашен. Ключът за файла все още не е публикуван, а съдържанието му продължава да е неясно.
Разследващите журналисти Атанас Чобанов и Асен Йорданов създават Болканлийкс в началото на 2011 г., вдъхновени от масовото публикуване на класифицирани документи на американското министерство на отбраната и Държавния департамент от Уикилийкс.
Оттогава българският сайт се превърна в най-успешния сред десетината имитаторски сайтове, които опитаха да възприемат модела на Уикилийкс на анонимно разкриване на информация, получаване и публикуване на тайни документи, разкривайки ширещите се подкупи в българската съдебна система, анатомията на българската мафия и ролята на масоните в българското правителство.
В крайна сметка сайтът влезе в партньорство с Уикилийкс за публикуването на тайни дипломатически грами на американския Държавен департамент, свързани с България, сред които доклад от 2005 г. за предполагаемото мафиотско минало на премиера Борисов.
В отговор Борисов отрече пред българските медии да е бил информаторът, за когото се говори в документа "Буда" и нарече публикуването на документите "нарочна кампания" срещу него. На друга пресконференция той заплаши журналистите, отразяващи историята, с разследване на тайните служби. "Мога да разпоредя на тайните служби да образуват подобни дела за всичките ви журналисти, на всички", заяви Борисов.
"Репортери без граници" осъдиха изказването като сплашване към медиите. "Ние сме изумени, разтревожени и скандализирани от безотговорните изявления на премиера Бойко Борисов. Такива думи представляват сериозна и директна заплаха за всички работещи в медиите. Ние мислим, че разследванията на секретните служби върху печата и журналистите принадлежат на друга, изживяна вече епоха на демоните на Студената война", съобщи неправителствената организация.
Служителите на Болканлийкс са се сблъсквали с множество атаки от страна на субектите на публикуваните информации. Освен атаката, свързана с отказ от обслужване, насочена срещу сайта по-рано този месец, той стана обект на оплакване от група български банки, подадено пред българки регулаторни органи през октомври миналата година. В него те твърдят, че сайтът се стреми да урони авторитета им с публикуването на грами на Държавния департамент на САЩ за предполагаема корупция в банките. Оплакването застрашава сайта с глоба до 100 000 долара.
През 2004 г. съоснователят на Болканлийкс Асен Йорданов е нападнат и бит от група агресори пред апартамента си в Бургас след публикуването на статия за предполагаема корупция при продажби на земя. Чобанов казва, че след публикацията на документа "Буда" Йорданов е получавал редица мълчаливи телефонни обаждания, които възприема като тактика за сплашване.
С толкова много влиятелни врагове Чобанов казва, че файлът застраховка е необходима предпазна мярка. "Чухме слухове, че Буда е бесен, а той е бивш мафиот, разполагащ с цялата власт в държавата и с връзки с организираната престъпност. Не се чувстваме в безопасност", казва Чобанов.