Повишената концентрация на въглероден диоксид е заплаха за ключови храни

Увеличаването на концентрациите на въглероден диоксид (CO2) в атмосферата, свързано със затоплянето на планетата, би могло до 2050 година да намали хранителната стойност на ключови култури като ориза и пшеницата, а това ще има отрицателно въздействие върху здравето на населението най-вече в развиващите се страни, предупреждават авторите на проучване, за което в сряда пише агенция Франс прес.

Повечето растения реагират на промените на CO2, който засяга не само растежа им, но и тяхното дишане, припомнят учените, чиито изследвания са публикувани в списанието Environmental Health Perspectives и частично са финансирани от фондацията "Бил и Мелинда Гейтс".

Проучването сочи, че населението на 18 страни би могло да бъде лишено от над 5% от приноса на тези култури за протеините, които то получава от тях, до средата на века заради намаляване на хранителната стойност на ориза, пшеницата и други важни култури. Това отбелязват изследователите от факултета по обществено здраве на Харвардския университет (Масачузетс).

Учените са пресметнали освен това, че допълнително близо 150 милиона души биха могли да бъдат изложени на риска от недостиг на протеини заради високите концентрации на CO2.

"Това изследване хвърля светлина върху най-уязвимите страни в усилията им да гарантират на населението си удовлетворяване на хранителните потребности и, което е още по-важно, че трябва да действат, за да намалят емисиите на CO2 и на други газове с парников ефект, отделяни при човешките дейности", подчертава Самюел Майерс, учен от отдела по здраве на околната среда от факултета по обществено здраве на Харвард и основен автор на проучването.

Заплашени са Индия и Северна Африка

На световно равнище 76% от населението удовлетворява всекидневните си потребности от протеини от растенията.

За да пресметнат риска от недостиг на протеини сега и в бъдеще, тези изследователи са комбинирали данни от опити, при които реколтите са били подложени на високи нива на CO2.

Освен това те са използвали информация от режими на хранене, демографски сведения и данни за неравенствата в доходите на ООН.

Те са стигнали до заключението, че при сценарий на високи концентрации на CO2, съдържанието на протеини в ориза, пшеницата, хмела и картофите би намаляло съответно със 7,6%, 7,8%, 14,1% и 6,4%.

Тези разчети предполагат изостряне на положението в страните от Африка, разположени южно от Сахара, където милиони хора вече страдат от недостиг на протеини.

В Южна Азия проблемите с храната също ще се утежнят, включително и в Индия, където оризът и пшеницата доставят значителна част от всекидневните протеини на населението.
Тази страна би могла да изгуби 5,3% от протеините си в стандартния хранителен режим на индийците до 2050 година, предупреждават авторите на изследването. Ако този сценарий се сбъдне, 53 милиона души биха могли да бъдат застрашени от недостиг на тези хранителни вещества при обща численост на населението в Индия от 1,3 милиарда души.

Изострен недостиг на желязо

Друго изследване, на което Самюел Майерс е съавтор, публикувано в списание GeoHealth, сочи, че намаленията на съдържанието на желязо в културите като последица от по-голямата концентрация на CO2, вероятно ще задълбочи проблема, който вече и без това е твърде сериозен, с недостига на този основен минерал у световното население.

Най-уязвимите групи са 354 милиона деца на възраст под 5 години и 1,06 милиарда жени в детеродна възраст основно в страните от Южна Азия и Северна Африка, където честотата на случаи на анемия вече и без това е голяма.

Тези страни биха могли да изгубят над 3,8% от желязото в храната, която приемат, през идните десетилетия заради ефекта, оказван върху реколтите от увеличението на CO2 в атмосферата.

По-сочените по-горе две проучвания, заедно с друго, направено от професор Майерс през 2015-а, показват, че повишените концентрации на CO2 вероятно ще засегнат реколтите и ще предизвикат недостиг на цинк у близо 200 милиона души.