Повява се пропаст между обещанията и реалната политика

Българското правителство може да бъде похвалено заради приемствеността си във външната политика, смята д-р Франц-Лотар Алтман експерт на германската фондация "Наука и политика". Пред радио Дойче веле д-р Алтман уточнява, че, все пак, друга алтернатива на вече определения външнополитически курс така или иначе няма.

"Трябва да кажа, че досега не е имало впечатляващи акции. Бяха дадени цяла поредица от обещания, въз основа на които бяха избрани първо НДСВ, а после и това правителство, но досега е свършено малко в това отношение. Наскоро беше публикувана правителствената програма, но и тя, доколкото ми е известно, звучи по-скоро като обещания и не могат да се правят крайни заключения." , заявява д-р Алтман. Той и колегата му Сабине Рийдел изготвят външнополитически анализи и експертизи, които се ползват както от правителството, така и от опозицията.

Д-р Сабине Рийдел от същата фондация се опита да намери положителното в изминалите сто дни. Тя уточни, че оценката за свършената дейност би могла да е различна в зависимост от определения мащаб и от разстоянието, от което тя се дава:

"Ако се гледа с очите на западните наблюдатели, първото което трябва да се каже е, че в страната все пак се завърна нормалността. В началото всички наблюдатели се страхуваха, че новото правителство ще се прояви като неблагонадеждно, най-вече в икономическата сфера."

Анализирайки тактиката на българското правителство през изминалите сто дни проф. Алтман заяви, че тук се забелязва не толкова опит за протакане, колкото:

"Има известна несигурност. Да вземем например желанието за освобождаване от данък при реинвестиране на печалбата. Министър Велчев отиде във Вашингтон, върна се и заяви: не можем да го направим. Явно МВФ и Световната банка са му дали да разбере, че по този начин ще се увеличи само бюджетния дефицит и че все пак трябва да се внимава за приходната част на бюджета. Този пример говори за несигурност и незрялост."

Д-р Алтман подчерта, че добрите намерения трябва да са винаги в синхорн с реалната ситуация. За успешната социална политика са нужни финансови ресурси, които в България липсват. Вярно е, че през последните месеци имаше икономически подем, заяви д-р Алтман, но той съвсем не е достатъчен, за да се финансират претенциозни обещания за социални придобивки.Страната няма достатъчно икономическа сила.

В този смисъл д-р Сабине Ридел цитира любима фраза на опитни финансисти: като няма пари, няма и какво да се харчи. Тя обаче подчерта, че желанието на правителството да се захване с щекотливата тема за социалната нищета би трябвало да се разглежда и като положителен момент в дейността му.

"Трябва да се каже, че това правителство все пак успя да събуди доверие и да проведе сериозни преговори за икономическата и финансова стабилност на страната. Това може да се окачестви като успех. Все пак от друга страна се вижда,че има преместване на обявените от правителството акценти. Някои неща, които бяха обявени, не можаха да се осъществят по времена преговорите с МВФ."

Д-р Сабине Рийдел подчерта, че лошото социално положение на българите е всъщност икономически проблем. Защото не може да се създаде стабилна икономика, ако хората не участват активно в нея, припомни д-р СабинеРийдел. Макар и индиректно двамата експерти свързаха социалната проблематика с отношенията вътре в управляващата коалиция. Сабине Рийдел припомни за участието на ДПС в управлението и заяви, че ако не се направи нищо срещу финансовата мизерия на общините би могло да се стигне до етнически напрежения на локално ниво.

Д-р Алтман заяви, че присъствието на социалисти в кабинета води до странна констелация. От една страна БСП е скептично настроена спрямо икономическата програма на правителството и е принудена да критикува намеренията му да намали данъка върху печалбата, което ще облагодетелства богатите. От друга страна, обаче, в този кабинет има двама социалисти.

Двамата експерти от германската фондация "Наука и политика" подложиха на критика не само загубата на чувство за реално възможното, която проявява българското правителство, но и предупредиха за опасността от появяваща се пропаст между предизборни обещания и изпълнението им. Д-рАлтман заяви:

"Обещанията бяха свързани с това, че заплатите и пенсиите ще бъдат увеличени, колкото е възможно по-бързо, че ще се подобри жизнения стандарт като цяло. В тази посока не беше направено нищо. Точно обратното, ако сега правителството обявява, че ще увеличи цените на бензина или пък на тютюна, с това то ще доведе до влошаване на жизнения стандарт. С това наличните пари в домакинствата няма да се увеличат, а ще намалят. Така че, правителството прави стъпки дори в обратната на обещаното посока."

А според д-р Сабине Рийдел:

"Ако новото правителство не успее да осъществи това, което беше обявило, а именно да подобри крайно лошото социално положение на хората, тогава пропастта между обещано изпълнявано ще става все по-дълбока. Разбира се, не може да се очаква, че след сто дни ще настъпят значителни промени, но хората трябва да видят една ясна тенденция. Те трябва да имат все пак надежди и би било много, много лошо, ако правителството не ги оправдае."